Решение № 5379 от 27.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12877/2008 г.

Решение № 5379 от 27.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12877/2008 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и с. АПК. Образувано е по касационна жалба от Началника на РДНСК - Варна, против решение № 454 / 03.07.2008 год., постановено от Варненския окръжен съд, АО, по адм. дело № 2117/2006 год., с което е отменена, като незаконосъобразна, заповед № ДК-09-28-С/25.08.2006 год. на Началника на РДНСК - Варна, с наредено спиране изпълнението на канализационен клон за битово-фекални води от УПИ ХI-1475 до УПИ ХLI и дъждовна канализация, от УПИ ХI-1475, до дере, за семеен хотел и ресторант в УПИ ХI-1475, кв. 25, по плана на вилна зона "Траката", ул. "Първа" № 1, гр. Варна. Решението се счита неправилно, настоява се за отмяната му. В съдебното заседание касационният жалбоподател се представлява от юрк. Тодорова, която поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Сочи, че строителството е започнало преди издаването на разрешението за строеж - същото е незаконно, с оглед липсата на строителни книжа. Констативният акт за извършената проверка, при която са установени тези обстоятелства, е с дата 08.08.2006 г., а Разрешението за строеж е с дата 16.08.2006 г.- осем дни след извършването на проверката. Съдът неправилно е интерпретирал фактите по делото и е постановил едно необосновано решение, в нарушение на материалноправните разпоредби, което следва да се отмени. От процесуалния представител на ответната по жалбата страна - Васил Григоров Василев, не е депозирано възражение, същият не се явява и не изпраща представител. Представителят на Върховната административна прокуратура обосновава заключението си за основателност на касационната жалба. За да постанови решението си съдът е приел и се е обосновал, че към времето на постановяване на решението - 03.07.2008 год., обектът е напълно завършен, цялата инфраструктура е възстановена и завършването е съобразно издадените строителни книжа. Не е отчел факта, че с приетата като доказателство заповед от 25.08.2006 г., разрешението за строеж и одобрените проекти са били отменени. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си същата е неоснователна. За да отмени заповедта, първоинстанционният съд е приел, че по делото са представени разрешение за строеж, одобрени проекти и строителни книжа за процесния строеж, допусната е съдебно-техническа експертиза, която съдът е кредитирал, като обективно и компетентно изготвена и от която се установява, че строежът е напълно завършен - без отклонения, цялата инфраструктура - настилки, изолации, озеленяване и пр. е възстановена. При тази фактическа обстановка, на основание чл. 188, ал. 3 ГПК и чл. 45 ЗАП, е направена преценката, че настъпилите факти следва да се вземат предвид. Решението е правилно, следва да бъде оставено в сила. Преценката на съдебния състав се споделя изцяло, след като по категоричен начин, с представените доказателства и неоспорената, компетентно изготвена експертиза, е установено съответствието на извършеното с издадените строителни книжа. Фактът, че строителното разрешение е отменено, не рефлектира по сочения от касатора начин на съдебния акт и не обективира отменително за него основание, тъй като заповедта за отмяна не е влязла в сила, а е била оспорена и е предмет на друго, самостоятелно административно производство. Освен това законосъобразността на акта се преценява не към момента на проверката, а към датата на издаването на акта - 25.08.2006 год., към която дата и проектите са били одобрени и строителното разрешение е било издадено и с възражението на възложителя, същите са били представени на контролната дирекция. Касае се за административен акт, обективирал обезпечителна мярка, която, при изпълнения изцяло строеж (а и с оглед неговия характер), действително не е оправдана и на посочените основания съдът правилно е съобразил доказателствата. Този подход законодателят е провел последователно и с нормата на новия ГПК - чл. 235, ал. 2, вр. чл. 144 и чл. 171, ал. 2 АПК, по отношение на административните производства. С оглед изложеното, решението е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,