Решение № 1799 от 21.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7103/2024 г.
ВАСПето отделение21.02.2025 г.докладчик Мирела Георгиева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 890/07.05.2024 г., постановено по адм. дело 41/2024 г. по описа на Административен съд Враца.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА Членове: /п/ МАРИЯ НИКОЛОВА/п/ МИРЕЛА ГЕОРГИЕВА
Мотиви
Производството е по реда на чл.209 и сл. от Административнопроцесуания кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба на Зам.- изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие/ДФЗ/, чрез процесуалния представител юриск. Л. Христова, срещу Решение 890/07.05.2024 г. на Административен съд/АС/ - Враца, постановено по адм. дело 41/2024 г. С обжалваното съдебно решение е отменено Уведомително писмо Изх. 02-260-2600/6872 от 20.12.2023 г. на Зам.- изпълнителния директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014 - 2020 г. за кампания 2019 г., с което на Апис Агро 98ООД е оторизирана сума в размер на 0 лева и преписката е върната на административния орган за издаване на ново уведомително писмо. Навеждат се доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради несъобразяването му с материалния закон, представляващо касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Касаторът намира за неправилни правните изводи на първоинстанционния съд за немотирираност на процесното уведомително писмо, което е издадено след отмяна на предходно уведомително писмо с Решение 162 от 28.04.2022 г. по адм. дело 22/2022 г. по описа на същия съд. Според касатора е налице съществена разлика откъм пълнота на мотивите в полза на процесното уведомително писмо - описателната част на таблица 1, колони 10, 11 и 16. В този смисъл приетото от административния съд не кореспондира с данните от уведомителното писмо. Сочи се, че при извършените административни проверки по чл. 37 от Закона за подпомагане на земеделските производители/ЗПЗП/ е установено, че контролиращото лице е въвело в системата, че в стопанството на бенефициента не са спазени изискванията на Регламент/ЕО/834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент /ЕИО/2092/91 и Регламент /ЕО/889/2008 на Комисията. Неправилно съдът е приел, че не са извършени нови административни проверки, тъй като видно от процесното уведомително писмо стр.1, колона 5 и колона 10 изрично е посочено, че са извършени нови проверки. В този смисъл несъстоятелно е приетото от съда за нарушение на чл. 35, 36 и чл.7 от АПК. С писмо Вх. 02-2600/4233 от 19.07.2019 г. контролиращото лице БИО Сертификейшън ЕООД е информирало ДФЗ - РА, че е установило несъответствия от страна на оператора Апис Агро ООД с изискванията на Регламенти /ЕО/834/2007 и 889/2008 за кампания 2019 г. и е наложена мярка 5.2 от Приложение 3 на Наредба 5 от 03.09.2018 г. за прилагане на правилата за биологично производство, както и за последващ официален контрол върху контролиращите лица. Видно от писмото, дружеството не е представило Програма за производство на растителни култури на контролния орган в указаните срокове съгласно чл. 71 от Регламент 889/2008 г. При констатирано неспазване на биологичните изисквания на Регламент 834/2007 и Регламент 889/2008 установената сума се намалява 100%. Наложени са мерки от страна на контролиращото лице съгласно разпоредбите на Наредба 5/03.09.2018 г. за правилата на биологично производство - чл.4, ал.1 от Наредбата. Според касатора след като в определен период, без значение времетраенето и несъответствието, е налице неспазване с изискванията на горепосочените регламенти, плащането по мярката се намалява и отказва съгласно Наредба 4/24.02.2015 г. и Методиката. По изложените съображения се иска от касационната инстанция да уважи жалбата срещу горецитираното решение на АС - Враца като основателна и доказана. Претендират се разноски за юриск. възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение при условията на евентуалност, на основание чл. 78, ал.5 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК. В съдебно заседание касаторът не се представлява. Ответникът Апис Агро 98 ООД оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. В съдебно заседание ответникът се представлява от адв. Найденова, която поддържа депозирания писмен отговор и моли касационния съд да остави в сила първоинстационното съдебно решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение по чл.16, ал.3 от АПК за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира касационната жалба дза допустима, като подадена от надлежна страна, в срок, срещу съдебен акта,подлежащ на касационен съдебен контрол. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на първоинстанционното съдебно производство е Уведомително писмо с Изх. 02-060-2600/6872 от 20.12.2023 г., издадено от Зам. - изпълнителния директор на ДФЗ, с което на оспорващото дружество е оторизирана сума в размер на 0 лв. по заявление за подпомагане по мярка 11Биологично земеделие от ПРСР 2014 2020 г., за кампания 2019 г. Това писмо е издадено, след като с Решение 162/28.04.2022 г., постановено по адм. дело 22/2022 г. по описа на АС - Враца, оставено в сила с Решение 8023/20.07.2023 г. по адм. дело 6737/2022 г. на ВАС е отменено предходно Уведомително писмо с Изх. 02 -060-2600/6872 от 09.12.2021 г. Не се спори по делото, че дружеството е регистрирано с Уникален регистрационен номер/УРН/640226 в ИСАК. За кампания 2019 г. дружеството е подало общо заявление с Уникален идентификационен номер /УИН/06/180619/77430 на 08.05.2019 г., като е заявило за подпомагане по различни схеми и мерки, една от които е Биологично земеделие/Мярка 11/. За да отмени горецитираното уведомително писмо, АС - Враца е приел, че същото не съдържа задължителните реквизити по чл.59, ал.2, т.4 от АПК - фактически и правни основания за издаването му, което представлява съществено процесуално нарушение и обуславя неговата незаконосъобразност на основание чл.146, т.2 от АПК. На следващо място, съдът е приел,че оспореното уведомително писмо е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Решението е правилно, при следните коригиращи мотиви: Обжалваното уведомително писмо е мотивирано. Изпълнени са указанията на административния съд, дадени с решението, с което е отменено предходното уведомително писмо от 2021 г. Изрично в описателната част на колона 10 на към Таблица 1 е цитирано писмо с Вх. 02-2600/19.07.2019 г. на конролиращото лице БИО Сертификейшън ЕООД, с което последното информира ДФЗ за установено несъответствие с изискванията на Регламенти /ЕО/ 834/2007 и 889/2008 за кампания 2019, допуснато от страна на оператора Апис Агро 98ООД. Това писмо се съдържа в административната преписка е и прието по делото, като от същото се установява, че дружеството не е представило Програма за производство на растителни култури пред контролния орган в указаните срокове съгласно Регламент/ЕО/ 889/2008 г. Определен е 10 - дневен срок за коригиращи действия, считано от 17.07.2019 г. Видно от писмо Изх. 1694/02.12.2021 г. на БИО Сертификейшън ЕООД, адресирано до Апис Агро 98ООД, от последното е била предоставена актуална годишна програма за производство на 26.07.2019 г. Извършена е допълнителна инспекционна проверка на 16.10.2019 г., при която не са констатирани несъответствия и в инспекционния доклад е отразено, че операторът спазва изискванията за биологично производство/лист 120 от адм. дело 22/2022 г. по описа на АС - Враца/. В процесното уведомително писмо и в документите, представляващи част от административната преписка по делото, са изложени достатъчно фактически и правни основания, от които да се установи действителната воля на административния орган. Съдът е изложил подробни съображения в насока липса на мотивираност на административния акт, като в обобщение е приел, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган, но не съдържа задължителните реквизити по чл.59, ал.2, т.4 от АПК - фактически правни основания, допуснати са съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон, без обаче да конкретизира в какво се изразяват последните две. Административната преписка е представена в цялост, приложени са адм. дела 22/2022 г. и 459/2022 г. В приложеното по делото адм. дело 22/2022 г. на АС - Враца се съдържа Методика за намаляване и отказване на пращания по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР на Република България за периода 2014 - 2020 г., видно от която в раздел V. Намаления при неспазване на базови и изисквания по управление за направленията по мярка 11 от ПРСР 2014-2020 г, б.Б.Изисквания за управление, е предвидено 100% намаление за направлението при неспазване на изискванията на Регламент /ЕО/ 834/2007 на Съвета и на Регламент на Комисията/ЕО/ 889/2008. В конкретния случай се касае за неспазено изискване за управление по смисъла на чл.33, ал.1, т.1 от Наредба 4/24.02.2015 г., съгласно която подпомаганите лица, изпълняващи дейности по направленията по чл. 3, са длъжни: 1. да спазват изискванията на Регламент (ЕО) 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) 2092/91 (ОВ, L 189 от 20.07.2007 г.) и Регламент (ЕО) 889/2008 на Комисията/редакция ДВ. бр.18/2018 г./. Съгласно чл.13 от Наредба 4/24.02.2015 г./редакция ДВ. бр. 18/2018 г./ когато при проверка на място или административни проверки се установи, че за съответните парцели, пчелни семейства или животни не са спазени базовите изисквания съгласно приложение 2, минималните изисквания за торене и използване на продукти за растителна защита съгласно приложение 3 и изискванията по управление, плащанията за биологичните дейности се отказват или намаляват съгласно методика, утвърдена от министъра на земеделието, храните и горите. Според касатора от анализа на тези разпоредби следва изводът, че след като се касае за неспазено изискване за управление, плащането/отказът/намалението на биологичните дейности следва да се извърши съгласно горецитираната Методика, която предвижда 100% намаление. В настоящата хипотеза констатираното от контролиращото лице неспазено изискване за управление е определено като леко/само документално/, изразява се в непредставяне на Годишна програма за производство на растителни култури, която е представена в определения от БИО Сертификейшън ЕООД 10 - дневен срок, а именно - на 26.07.2019 г. След преглед на документите несъответствието е закрито, тъй като предприетите от дружеството коригиращи действия са определени от контролиращото лице като ефикасни и задоволителни. Извършена е допълнителна инспекционна проверка в същата календарна година на 16.10.2019 г., при която не са били констатирани несъответствия. В инспекционния доклад е отразено, че операторът спазва изискванията за биологично производство. Контролиращото лице е потвърдило, че дейността на оператор"Апис Агро 98 ООД е в съответствие с изискванията на Регламент/ЕО/ 834/2007 и 889/2008. След като допуснатото несъответствие е само формално и е отстранено в определения от контролиращото лице срок, то направеното намаление на плащането в размер на 100% е незаконосъобразно, в нарушение на материалния закон. В писмено становище по първоинстанционното дело процесуалният представител на ДФЗ е посочил, че не са били уведомявани повторно за коригиращите от земеделския стопанин действия по отношение на наложената му мярка. Последното представлява пропуск на контролиращото лице да уведоми ДФЗ за отстраненото в срок несъответствие от Апис Агро 98ООД, което обаче не може да доведе до намаление на плащането, още повече в размер на 100%. Административният орган е бил длъжен предвид разпоредбата на чл.46, ал.1 от Наредба 4/24.02.2015 г. да извърши проверка - административна или такава на място за изпълнението на изискванията на подпомаганите дейности, а не да обосновава отказа си за плащане с липсата на информация относно извършените коригиращи действия от земеделския стопанин по отношение на наложената му мярка. В обобщение - съдебното решение следва да се остави в сила като правилно и законосъобразно, при така изложените коригиращи мотиви. Разноски се претендират от ответната страна, но такива не следва да се присъждат, тъй като не са представени писмени доказателства за извършването им. По горните съображения и на основание чл.221, ал.2, предложение 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение