Решение № 7662 от 25.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4579/2021 г.

Решение № 7662 от 25.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4579/2021 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална дирекция "Автомобилна администрация", гр. Стара Загора, чрез държавен служител с юридическа правоспособност С. Колева, срещу решение № 82/02.03.2021 година на Административен съд гр. Хасково по адм. д. № 985/2020 година, с което е отменена негова Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-2335/07.10.2020 година. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК – допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Представя решение на Районен съд гр. Свиленград по нахд № 8/2021 година, с което било потвърдено издаденото Наказателно постановление по случая. По делото били изяснени всички въпроси във връзка с вината на водача на моторното превозно средство. Аргументира като неправилно заключението на първоинстанционния съд за недоказаност на елемент от състава на мярката в частта касаеща цената на извършения превоз. Прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който да се отхвърли жалбата на С. И. от гр. Свиленград срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №РД-14-2335/07.10.2020 година на директора на Регионална дирекция "Автомобилна администрация", гр. Стара Загора.

Ответникът, С. И. от гр. Свиленград, чрез адв. Георгиев, представя отговор като възразява срещу основателността на касационната жалба. Твърди, че жалбоподателят имал лична работа в гр. Хасково и се съгласил да вземе чужденците със себе си случайно, поради човешко състрадание. Качването на "автостоп" на няколко лица имало характер на човешка услуга, извършена без заплащане, а не можело да се квалифицира като "таксиметров превоз на пътници" по смисъла на Наредба № 34 от 1999 година за таксиметров превоз на пътници. Намира за правилни изводите на първоинстанционния съд за недоказаност на извършването на таксиметров превоз на пътници срещу заплащане. От представените по делото писмени и гласни доказателствени средства не се установявало автомобилът да бил маркиран като таксиметров такъв чрез таксиметров апарат, знак такси, информация за цените, наименование и телефонен номер на търговеца, светлинен индикатор и други. Излага съображения за нарушаване на процедурата по издаване на заповедта, тъй като служителите при РД "АА" гр. Стара Загора не присъствали на установяване на нарушението пряко и непосредствено, а се позовали на информация, получена от трети лица – неуточнени служители на МВР. Прави искане за отхвърляне на касационната жалба като неоснователна.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес.

Производството пред Административен съд гр. Хасково е образувано по жалба на С. И. от гр. Свиленград, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-2335/07.10.2020 година на директора на Регионална дирекция "Автомобилна администрация", гр. Стара Загора. С последната, на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "б" и ал. 2, т. 1 и т. 3 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП) на И. е определена принудителна административна мярка, представляваща "временно спиране от движение на моторно превозно средство" с рег. [рег. номер на МПС], чрез сваляне и отнемане на предна регистрационна табела и свидетелство за регистрация II-ра част с №[ЕИК] до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, а на основание чл. 106а, ал. 1, т. 7, б. "б" и ал. 2, т. 6 от Закона за автомобилните превози – мярка "временно отнемане на удостоверение на водач на лек таксиметров автомобил" за срок от една година. За да отмени административния акт, съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, но без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая. В конкретния случай липсвали безспорни доказателства за извършване на таксиметров превоз на пътници срещу заплащане. Автомобилът бил без касов апарат, без табела такси, съответното фискално устройство не било регистрирано за извършване на таксиметрови услуги от края на 2017 година. Като се позовава на тези обстоятелства, съдът приема липса на основания за налагане на мерките с обжалваната заповед.

При извършена проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция приема, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.

Възраженията на касатора за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения са общи и при приложение на чл. 218, ал. 2 от АПК – неоснователни.

Поставеният пред касационната инстанция спор е досежно правилното приложение на материалния закон от административния съд и се свежда до обстоятелствата: осъществен ли е съставът на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "б" и ал. 2, т. 1 и т. 3 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП) и на чл. 106а, ал. 1, т. 7, б. "б" и ал. 2, т. 6 от Закона за автомобилните превози, и законосъобразно ли е определен срока на мерките?

За да отговори на тези въпроси, касационният състав съобрази следното:

1. Чл. 106а от Закона за автомобилните превози е в глава девета от закона, наименувана "Принудителни административни мерки" (ПАМ). Нормативно регламентираните ПАМ по ал. 1 на чл. 106а от ЗАвП са по седем точки, като всяка точка представлява самостоятелна преустановителна принудителна административна мярка. Така например мярката по чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвП се различава от мярката по чл. 106а, ал. 1, т. 7 от същия нормативен акт. Първата представлява "временно спиране от движение на моторно превозно средство", а втората "временно отнемане на удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил". Основание за определяне на мярката по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "б", предл. последно от ЗАвП е извършване на таксиметров превоз на пътници без разрешение за извършване на такъв за съответната община. Основание за определяне на мярката чл. 106а, ал. 1, т. 7, б. "б", предл. първо от ЗАвП е също факта на извършване на таксиметров превоз на пътници без разрешение за извършване на такъв за съответната община.

Предвид това, че предпоставките за определяне на двете мерки са идентични и са свързани с установяване на извършване на таксиметров превоз на пътници без разрешение за извършване на такъв за съответната община, от една страна се поставя спора, налице ли е сочената хипотеза? От друга страна, стои въпросът, когато законът допуска налагане на две или повече мерки с една цел, предпоставени от едно и също фактическо установяване, длъжен ли е органът да излага мотиви, защо приема, че за преустановяване на нарушението, следва да приложи и двете мерки при условията на кумулативност?

По въпроса за установеното извършване на таксиметров превоз на пътници, без разрешение за извършване на такъв за съответната община, представляващ фактическо основание за определяне на мерките, съдът прави следните изводи от правна страна:

Закона за автомобилните превози разграничава извършването на "обществен превоз на пътници" от извършването на "таксиметров превоз на пътници". Легална дефиниция на понятието "обществен превоз се съдържа в пар. 1, т. 1 от ДР на ЗАвП, докато легална дефиниция на понятието "таксиметров превоз на пътници" се съдържа в пар. 1, т. 26 от ДР на ЗАвП. Съгласно второто, "таксиметрови превози" са превозите на пътници срещу заплащане, извършвани от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до седем места, включително мястото на водача, които водачите държат в готовност, за да изпълнят пътуване до определена от клиента цел. Съпоставяйки двете понятия, а именно "обществен превоз на пътници" и "таксиметров превоз на пътници" се установява, че и в двете хипотези се осъществява превоз на пътници срещу заплащане, при условията на лицензионен/разрешителен режим, но за да бъде квалифициран един превоз като "таксиметров превоз", той следва да се извърши от регистриран превозвач или от водач, извършващ дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с лек автомобил до седем места, включително мястото на водача, който водача държи в готовност, за да изпълни пътуване до определена от клиента цел.

Правилно, анализирайки задължителните предпоставки за осъществяване на понятието "таксиметров превоз на пътници", първоинстанционният съд е достигнал до извода, че в случая административният орган не доказва такъв. В тежест на административния орган е да докаже елементите от състава, обосноваващи прилагане на мерките. Извършването именно на таксиметров превоз на пътници следва да се докаже от административния орган, а такова доказване в хода на производството не е проведено. Напротив, последният си служи с понятието като извод, без да конкретизира чрез фактически установявания, по повод какви констатации прави извод за извършване именно на такъв вид превоз на пътници. Процесното МПС е с рег. [рег. номер на МПС]. По делото е представен Списък към Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз относно превозвач ЕТ "С. ПЕТКОВА" № 11571/12.01.2016 година, но видно от съдържанието на същия, л. 18 и л. 19 по делото, автомобил с рег. [рег. номер на МПС] не е включен в този списък. Разпитан в съдебно заседание на 15.12.2020 година, свидетелят М. И. заявява, че справката е направена по телефона. На същия свидетел са предявени списъците към Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз относно превозвач ЕТ "С. ПЕТКОВА" № 11571/12.01.2016 година, като изрично заявява, че не е виждал удостоверенията, а е направил справката по телефона. Свидетелят е разпитан в качеството му на инспектор в Отдел "Контрол" към РД "Автомобилна администрация" гр. Стара Загора, като заявява, че автомобилът не е бил снабден с касов апарат, като изводът за това, че е таксиметров е на база телефонна справка за вписването му в Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз относно превозвач ЕТ "С. ПЕТКОВА" № 11571/12.01.2016 година. От представеното Удостоверение № 7/03.11.2020 година на Списък към Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз относно превозвач ЕТ "С. ПЕТКОВА" № 11571/12.01.2016 година, се установява, че автомобил рег. [рег. номер на МПС] е отписан от този списък.

Към 07.10.2020 година около 14. 30 часа в района на [населено място], жалбоподателят С. И. дори и да е управлявал процесния автомобил, в който освен водача са се намирали още шест пътника, по делото не са ангажирани доказателства, от които да се направи обоснован извод, че по този начин И. е осъществявал на посочената дата и час именно "таксиметров превоз на пътници". Решението на РС гр. Свиленград, не променя извода на състава в този смисъл. Предмет на това производство е съставено наказателно постановление, с което се налага административно наказание въз основа на доказателствата по делото. Настоящото производство е с различен характер, оспорва се ПАМ, като изводите на съда досежно законосъобразността на мярката са на база доказателствата по настоящото дело. Липсата на установен и доказан "таксиметров превоз на пътници" е достатъчно основание за отмяна на обжалвания административен акт, както правилно е постановил първоинстанционният съд.

За пълнота на изложението, касационната инстанция констатира и следните допълнителни пороци на административния акт:

1. В частта за мярката по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗАвП органът определя мярката със срок "до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца". Всъщност органът копира текста на нормата в съдържанието на акта си, без да мотивира размера на мярката при условията на оперативна самостоятелност.

Правото на ефективно средство за защита, гарантирано с чл. 13 от Конвенцията за защита на правата на човека, изисква всеки, чиито права и свободи са нарушени, да има вътрешноправни средства за тяхната защита. Възприемането на тезата на органа, че пренасянето на текста на нормата на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "б" от Закона за автомобилните превози в съдържанието на акта за прилагане на мярката, прави неоснователно възражението на жалбоподателя за немотивиране на размера на мярката, лишава жалбоподателя от ефективно средство на защита срещу акта в частта за срока на мярката.

Мярката е нормативно въведена в диспозицията на нормата на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "б" от Закона за автомобилните превози, като нормотворецът я характеризира като мярка с преустановителен характер, а нормата е поместена в глава девета от закона, "Принудителни административни мерки". Нормативно, срокът на мярката е предвиден до "отстраняване на нарушението". В действителност към момента на проверката, с извършването на констатацията и временното спиране от движение на МПС, се постига преустановителния характер на мярката, като се преустановява нарушението – извършване на този превоз. Срокът на мярката обаче е до отстраняване на нарушението. ЗАвП изисква разрешителен режим за извършване на таксиметров превоз на пътници по общини. В този смисъл, отстраняване на нарушението по смисъла на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "б" би трябвало да означава извършване на правни действия по лицензиране на превозвача за извършване на таксиметров превоз на пътници за съответната община. В хипотеза на преустановен случаен обществен превоз на пътник обаче, без идея на шофьора да извършва впоследствие таксиметрова дейност по превоз на пътници по занятие за съответната община, осъществяването на факта по лицензиране на практика се оказва нежелан и непостижим, т. е. събитие, което никога няма да настъпи. Във всички случаи обаче, мерките за принуда следва да имат нормативно определен вид, размер, срок, какъвто в конкретната хипотеза законодателят е въвел да бъде срокът "но за не повече от 12 месеца". Предвид законодателния подход, да не се определи срок на мярката с конкретна продължителност, а да се зададе краен срок на прилагането й, в компетентността на органа е да определи точната й продължителност. Неопределяйки такава, а пренасяйки текста на нормата в съдържанието на акта си, органът във всички случаи определя срок на мярката 12 месеца, без мотиви затова. Последният подход касационната инстанция намира за несъответстващ на изискването за мотивираност на волята на администрацията и гарантиране на ефективни средства за защита на адресата на мярката. Съгласно т. 2 от ТР № 4 от 22.04.2004 година по ТД № 4/2004 година на ВАС, в случаите, когато административният орган е овластен да реши въпроса по свободна преценка, неизлагането на мотиви съставлява основание за отмяна на административния акт. Същият в частта за тази мярка е постановен и в нарушение на чл. 59, ал. 1 от АПК във връзка с ал. 2, т. 4 от същия нормативен акт.

1. Съставът на чл. 106а, ал. 1, т. 7, б. "б", предл. първо от ЗАвП изисква извършване на таксиметров превоз на пътници без издадено разрешение за съответната община, от която е започнал превозът. В конкретната хипотеза е направена констатация за липса на разрешение за извършване на таксиметров превоз за [община], без изводът да се основава на констатация, че е установен превоз с начална точка именно в рамките на тази община.

1. За решаване на спора по същество, не без значение е и фактът, че за един вид нарушение нормотворецът допуска два вида принудителни административни мерки с преустановителен характер. В този смисъл следва да постави и въпросът при едновременното им кумулативно определяне, спазва ли се принципът за съразмерност и упражняване на правомощията на администрацията по разумен начин, за постигане на преустановителната цел на мерките, заложена в нормативния акт.

Горното обосновава извод за правилност на обжалваното съдебно решение, което като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора, на ответника по касационната жалба се дължат разноски за адвокат за касационна инстанция в размер на 500 лева.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, съставът на седмо отделение на Върховния административен съд