Решение № 303 от 10.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 919/2012 г.

Решение № 303 от 10.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 919/2012 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лидия Стоянова Производството е образувано по искането от главния прокурор на Република България за възобновяване на чнд № 12484/2011 г. на Софийския районен съд, наказателно отделение, 21-ви състав и изменение на протоколното определение от 16.08.2011 г., постановено по отношение на осъдения П. Л. С., на основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. С касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК е обосновано искането за връщане на делото за ново разглеждане, за да се приложат законосъобразно чл. 23 - чл. 25 НК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. Осъденият П. Л. С. не изразява становище по основателността на искането. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира: Софийският районен съд с оспореното определение по чнд № 12484/2011 г. определил на осъдения С. на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК едно общо наказание - най-тежкото, от определените: по нохд № 14059/2010 г. и по нохд № 8710/2009 г. - и двете на Софийския районен съд - пробация с пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 за срок от 1 г. и 8 месеца /2 пъти седмично/ и по т. 2 със срок 1 г. и 8 месеца и по нохд № 9808/2010 г. и по нохд № 7786/2010 г. - и двете на Софийския районен съд - пробация с пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 за срок от 1 г. и 6 месеца /2 пъти седмично/, по т. 2 за срок от 1 г. и 6 месеца и по т. 6 с продължителност 225 часа за срок от 1 г. и 6 месеца. Приложил чл. 25, ал. 2 НК по отношение на изтърпяната част от наказанията. Определението, видно от данните по делото за постановените по отношение на осъдения и влезли в сила присъди, е постановено в нарушение на закона. При наличието на основание да се образува само една съвкупност са образувани две в какъвто смисъл е съдържащото се в предложението на Софийската районна прокуратура искане. Постановено е увеличение - вероятно на основание чл. 24 от НК и по неясни съображения за мотивите на това решение, за всяко едно от двете наложени общи наказания. Този извод следва от съдържанието на приетите като доказателствени източници ксерокопия от бюлетини за съдимост, издадени на името на осъдения, за влезлите в сила четири осъдителни присъди за извършени престъпления от общ характер: по нохд № 14059/2010 г., по което с влязло в сила на 29.03.2011 г. определение за извършено на 10.06.2009 г. престъпление по чл. 343в НК, е осъден на пробация със съответните пробационни мерки; по нохд № 9808/2010 г. - с определение, влязло в сила на 11.11.2010 г. за извършено на 20.10.2007 г. престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК е осъден на пробация със съответните пробационни мерки; по нохд № 7786/2010 г. - с определение, влязло в сила на 23.11.2010 г. за извършено на 07.06.2009 г. престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК е осъден на пробация със съответните пробационни мерки и по нохд № 8710/2009 г. с определение, влязло в сила на 02.03.2010 г. за извършено престъпление по чл. 324, ал. 1 НК е осъден на пробация със съответните пробационни мерки. От изложеното се установява, че осъденият е извършил престъпленията, за които е осъден с влезлите в сила присъди по четирите посочени наказателни общ характер дела, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях и съдът е могъл да направи извод, че има основание за образуване само на една съвкупност. Вместо това е повторил допуснатото от прокурора, изготвил предложението, нарушение като е приел, че има основание за образуване на две съвкупности. По този начин е поставил в неблагоприятно положение осъдения като му е определил две наказания за изтърпяване, вместо едно, в нарушение на чл. 25 вр. чл. 23 НК. Съдът по отношение на всяко едно от определените общи наказания е постановил да бъдат увеличени с една втора, каквото искане се съдържа в предложението. За това свое решение не е изложил никакви съображения въз основа на какви обстоятелства е приел, че са налице предпоставките и че действително се налага да бъде приложен чл. 24 НК. Не е бил длъжен да се съобрази с предложението, тъй като няма задължителен характер, а само при мотивирано решение за необходимост от увеличение да се съобрази с ограничението за размера според посочената норма, да не надминава общия сбор от отделните, определени преди това наказания, както и максималния размер от конкретния вид. Вярно е, че съдът при наличието на съвкупност е длъжен да разгледа въпроса за прилагането на чл. 24 НК след като определи общото наказание, но след като е обсъдил и е направил обоснована оценка на данните за цялостната престъпна дейност, за степента на обществена опасност както на деянията, така и на личността на осъдения, на подбудите и всички останали установени смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, вкл. продължителността на периода и времето на извършването на отделните деяния. Не във всички случаи, когато се определя общо наказание, а само когато се убеди, че и с най-тежкото наложено наказание за отделните престъпления не може да се постигне справедливост и да се осъществят целите на наказанието според чл. 36 НК, съдът прилага чл. 24 НК, което решение следва подробно да мотивира. Допуснатото нарушение на закона с постановеното определение при прилагане на чл. 23 - чл. 25 НК по отношение на осъдения С. е касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НК, което следва да бъде отстранено при ново разглеждане на делото от първоинстанционния съд, а не чрез изменение в производството за възобновяване. Затова Върховният касационен съд, второ наказателно отделение на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК