Решение № 1608 от 13.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4401/2014 г.

Решение № 1608 от 13.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4401/2014 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "БЛД офис парк" АД моли да бъде отменено решение № 7882/13.12.2013 г. по адм. д. № 14101/2012 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата против РА № 2101200682/27.04.2012 г. на ТД на НАП - София като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмени бележки. Моли РА да бъде отменен и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба, Директорът на Дирекция "ОДОП" - София моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № 2101200682/27.04.2012 г. на ТД на НАП - София, с който за периода м. 7 - 9.2010 г. не е признато право на приспадане на данъчен кредит общо 50 140,38 лв. по фактури на "Бългериън ленд дивелъпмънт" ЕАД /"БЛД" ЕАД/ на основание чл. 68, ал. 1 и 2, чл. 9 и чл. 25 ЗДДС, тъй като доставките на услуги по фактурите не са реално осъществени. Съдът е обсъдил подробно констатациите в РД, доводите на страните и събраните по делото доказателства. За да отхвърли жалбата против РА, съдът е приел, че съставените и влезли в сила РА на ревизираното лице по договор за управление на проект между него и доставчика от 8.02.2008 г. и договор за управление на инвестиционен проект от 7.05.2009 г. за други периоди не водят до извод за установена практика на органите по приходите да признават правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издавани от "БЛД" ЕАД на ревизираното лице за изпълнение на услугите по двата договора. РА, съставен на същото ревизирано лице за друг данъчен период за доставки по договор с периодично, поетапно или непрекъснато изпълнение по чл. 25, ал. 4 ЗДДС се ползва със стабилитет относно установените с него данъчни задължения за определения период и на посоченото в РА основание, ако не бъде обжалван или е потвърден при обжалването по административен или съдебен ред. Съгласно чл. 25, ал. 4 ЗДДС при доставки с периодично, поетапно или непрекъснато изпълнение, всеки период или етап, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо. При тази уредба на данъчното събитие при доставки с непрекъснато изпълнение, каквото е уговорено в двата договора, посочени по-горе, установените факти в другите ревизионни производства относно настъпване на данъчни събития в други периоди от изпълнението на договорите не са достатъчни, за да установят настъпване на данъчни събития по спорните в настоящия процес фактури, поради което изводът на съда, че следва да се обсъдят събраните по делото доказателства, за да се установи осъществени ли са доставките по спорните фактури е правилен. Правилно съдът е взел предвид приетото за установено в мотивите на решение № 1659/5.02.2013 г. по адм. д. № 3382/2012 г. на Върховния административен съд, VIII отделение, с което е отменен РА, съставен на ревизираното лице, с който не е било признато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "БЛД" ЕАД на ревизираното лице за периода м. 4 - 6.2010 г. по същите два договора от 8.02.2008 г. и от 7.05.2009 г. Правно установените факти в мотивите на съдебното решение, с което е признато право на приспадане на данъчен кредит за друг период от договореното непрекъснато изпълнение по договорите, в настоящия процес пред съда имат значение на доказателства, наред с останалите доказателства по делото. Съдът е обсъдил свидетелските показания на св. Павлов и св. Желязков, които са потвърдили данните в изготвените от тях доклади за изпълнение на възложените с договорите задължения, приложените договори и справки за изпълнени СМР към договора за управление на инвестиционен проект от 7.05.2009 г., и приложените справки за разходите по проекта. В решението на ВАС е прието, че ревизираното лице не е разполагало с назначени специалисти, които да са компетентни за изпълнение на задълженията по организацията и контрола върху строителството, възложени по двата договора на "БЛД" ЕАД. Правилно съдът е приел това обстоятелство за установено след като не са представени доказателства, водещи до друг извод. Правилен е изводът на съда, че отношенията по договорите се уреждат от чл. 25, ал. 4 ЗДДС, тъй като по тях са договорени задължения на "БЛД" ЕАД, които е следвало да се изпълняват непрекъснато, доколкото действията са били свързани с постигане на крайна цел. Правилен е изводът на съда, че за да възникне данъчно събитие за доставки по чл. 25, ал. 4 ЗДДС не е необходимо да е извършено плащане по фактурите. Въпреки последните правилни изводи съдът е приел, че заключението на вещото лице не установява плащане по фактурите, а заключението, че данъкът е начислен от доставчика по сметка 4352 не е доказано. Приел е също, че представените извлечения от счетоводните регистри на доставчика са представени едва в съдебното производство и поради това е приел, че са съставени за обосноваване защитната теза на жалбоподателя. Приел е също, че начисляването на данъка по чл. 86, ал. 1 ЗДДС не се оспорва от органите по приходите, но според съда, посочването на данъка в отчетните регистри не прави данъка изискуем, тъй като е свързано със задължението по чл. 86, ал. 2 и чл. 89 ЗДДС издателят на фактурата да плати данъка през периода на издаване на документа. Според съда получателят на услугите по фактурите не може да претендира да получи право на приспадане на данъчен кредит за ДДС, начислен във фактурите, щом преди това не е платил стойността по фактурите на своя доставчик, който да внесе данъка в бюджета. По тези съображения съдът е приел, че РА е законосъобразен. Необоснован е изводът на съда, че не е налице плащане по спорните фактури. Вещото лице счетоводител е изготвило заключението си след проверка в счетоводствата на ревизираното лице и доставчика, дало е заключение, че са водени редовно, прегледало е сметки 4532 и 4531 при доставчика и получателя за начислен данък по продажби и покупки съответно, и свързаните с тях, сметки 411-клиенти и 401-доставчици, поради което изводът на съда за съставяне на документите за нуждите на процеса е необоснован. В нарушение на закона съдът е обвързал упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит на получателя по доставката с начисляването на същия от доставчика като задължение към бюджета. В чл. 68, ал. 2 ЗДДС е обвързано възникването на правото на приспадане на данъчен кредит с изискуемостта на данъка, а не с неговото внасяне в бюджета. В този смисъл е и трайната практика на СЕО и СЕС, и на ВАС. Неправилен е и изводът на съда, че по спорните фактури не е извършено плащане. В достъпния на административния съд търговски регистър има данни за извършен апорт от "БЛД" ЕАД в капитала на ревизираното лице на вземанията по двата договора от 7.05.2009 г. и от 8.02.2008 г. като видно от тройната оценителна експертиза, въз основа на която е извършен апортът, в стойността на вземанията, които се апортират са включени възнагражденията, договорени по двата договора. След като е достигнал до извод за приложимост на чл. 25, ал. 4 ЗДДС съдът следваше да направи и следващият от това извод за изискуемост на данъка от датата, на която по двата договора плащането е станало дължимо, а това са датите след изтичане на 5 дни от датите на представяне на месечните доклади за изпълнени задължения по договорите. Представени са месечните доклади, съставляващи основание за издаване на фактурите и възникване на задължение за плащане по договорите, с което е доказана изискуемостта на данъка, и възникването на право на приспадане на данъчен кредит за ревизираното лице. Свидетелските показания, техническата експертиза и приложенията към докладите установяват осъществяване на доставките по спорните фактури. Съдът като е отхвърлил жалбата против РА е постановил необосновано и незаконосъобразно решение. Решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отмяна на РА в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит 50 140,38 лв. за периода м. 7 - 9.2010 г. по фактури на "БЛД" ЕАД. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат определени според промяната в резултата. Жалбоподателят има право на разноски за двете инстанции в размер 3585 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, I отделение,