Решение № 5202 от 23.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12144/2017 г.

Решение № 5202 от 23.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12144/2017 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК във връзка с чл. 215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на С. С. Ш. от гр. С. и от Кмета на община С. срещу решение № 138 от 24.08.2017 г. по адм. д. № 335/2016 г. на Административен съд - гр. С. В ЧАСТТА, с която е отменена заповед № РД - 15 - 2298 от 03.11.2015 г. на вр. и. д. Кмета на община С. за одобряване на проект за подробен устройствен план - план за застрояване (ПУП - ПЗ) за новообразувания със заповедта УПИ II - 166 "За обществено обслужване", кв. 448, кв. Ново село, по плана на гр. С., по жалбата на С. Х. Ф.. В жалбата жалбоподателят С. Ш. твърди на първо място недопустимост на оспореното решение и иска същото да бъде обезсилено като постановено по недопустима жалба. Твърди, че С. Ф. не е имала право на жалба, тъй като не е заинтересовано лице по смисъла на чл. 131 от ЗУТ, тъй като на първо място не е вписана в кадастралния регистър (КР), а на второ място, тъй като не се легитимира като носител на ограничено вещно право на строеж в съседния имот УПИ III - 21, кв. 448, тъй като представеното заявление по чл. 56, ал. 2, т. 2 от ЗТСУ (отм.), с което е учредено правото на надстрояване не е вписано в Службата по вписванията. Поради това твърди, че липсва надлежно учредено право на надстрояване - ограничено вещно право, което може да направи жалбоподателката пред първата инстанция заинтересовано от оспорване на заповедта лице. Алтернативно твърди незаконосъобразност на оспореното решение, като постановено в противоречие със закона - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че стената на сградата съсобственост на С. Ф., съпруга й Б. Ф. и баща й Х. Х. е калканна и законосъобразно с оспореното заповед е допуснато застрояване в неговия имот, с което се покрива калканната стена. Иска оспореното решение да бъде обезсилено, алтернативно - отменено в оспорената му част. В жалбата си жалбоподателят Кмета на община С. изразява становище за недопустимост на оспореното решение, постановено по жалба на лице, което не е от кръга на заинтересованите по чл. 131 от ЗУТ по аргументите, изложени и в жалбата на Ш., като по отношение на заявлението по чл. 56, ал. 2, т. 2 от ЗТСУ (отм.) също твърди, че не е породило действие и с него не може да се приеме, че е учредено право на надстрояване, тъй като същото не е представено пред компетентния административен орган - техническата служба на общината. Алтернативно твърди незаконосъобразност на решението в оспорената му част, тъй като подробно излага мотиви защо счита, че одобрения план за застрояване отговаря на законовите изисквания. Претендира разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение в полза на ответниците. О. С. Х. Ф. и Х. А. Х. с отговор на касационните жалби изразяват становище за неоснователност на същите и законосъобразност на оспореното решение в оспорената му част. О. Б. М. Ф., "БТК" ЕАД и "Български пощи" ЕАД не изпращат представители в открито съдебно заседание и не изразяват становище по касационните жалби. Представителя на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за допустимост, но неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК, от страни - адресати на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни по следните съображения: С оспореното решение Административен съд - гр. С. в оспорената му част е отменена заповед № РД - 15 - 2298 от 03.11.2015 г. на вр. и. д. Кмета на община С. В ЧАСТТА, с която е одобрен проект за изменение на подробен устройствен план - план за застрояване (ПУП - ПЗ) за новообразувания със заповедта УПИ II - 166 "За обществено обслужване", кв. 448, кв. Ново село, по плана на гр. С., по жалбата на С. Х. Ф.. С посоченото решение е отхвърлена жалбата на С. Х. Ф. срещу заповед № РД - 15 - 2298 от 03.11.2015 г. на вр. и. д. Кмет на община С. в частта, с която е одобрено изменение на подробен устройствен план - план за регулация за УПИ I - "За ПТТ" и УПИ II - "За приемателен пункт", кв. 448, кв. "Ново село" по плана на гр. С., като отпада УПИ II - "За приемателен пункт" и се променя югоизточната вътрешна регулационна линия на УПИ I - "За ПТТ" и се образува нов УПИ II - 166 - "За обществено обслужване" за ПИ № 67338.555.166, съгласно приложен проект. Заповед № РД - 15 - 2298 от 03.11.2015 г. е издадена на основание чл. 129, ал. 2 и чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Решението в частта, с която е отхвърлена жалбата на С. Ф. срещу заповедта, в частта, с която е одобрен плана за регулация не е оспорено и е влезнало в сила. Оспорването е само в частта на отменената заповед за одобреното изменение на плана на застрояване. За да постанови оспореното решение в оспорената му част АС - гр. С. е приел, че жалбоподателката С. Ф. е заинтересувано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, тъй като с оспорения план за застрояване е предвидено свързано застрояване към собствената на нея, съпруга й и баща й сграда, а същата се е легитимирала като собственик на сградата с молба за отстъпено право на надстрояване, вписано в СВ - гр. С. под № 253, том I, дело № 1530 от 13.07.1998 г., Акт за узаконяване № 23 от 27.04.2004 г. на главния архитект на община С. и разрешение за строеж № 177 от 29.04.2004 г. Приел е, че оспорената заповед в частта, с която е одобрен плана за застрояване е незаконосъобразна, като издадена на първо място при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, а именно: внесената разработка не е приета от ОЕСУТ - гр. С., а напротив била е върната за представяне на съгласие по чл. 21, ал. 5 от ЗУТ, но такова не е представено, а след това не са представени доказателства да е била внесена с отстранени нередовности. Приел е, че е нарушен чл. 128, ал. 10 от ЗУТ, тъй като не са проведени изискващите се процедури за частта от плана, която е върната, а именно плана за застрояване. Приел е, че от ОЕСУТ е приет плана само в частта за регулация, но не и за застрояване, поради и което в тази част издаване на заповед за одобряване на плана за застрояване е незаконосъобразна. Приел е и допуснато нарушение с оглед неуведомяването на С. Ф. и непредоставянето й на възможност да участва в административното производство. Приел е и че оспорената заповед в частта относно плана за застрояване е и материално незаконосъобразна, тъй като не е спазено изискването за наличие на съгласие по чл. 21, ал. 5 от ЗУТ. Приел е, че с оспорената заповед е предвидено свързано застрояване, като това е допустимо само при наличието на изрично писмено съгласие на собственика на съседния имот, с който е предвидено свързаното застрояване, а такова в настоящия случай не е дадено. Решението в оспорената му част е правилно. Законосъобразен е извода на АС - гр. С., че С. Ф. се явява заинтересовано лице от оспорване на заповедта, съгласно чл. 131, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Съгласно посочената разпоредба собствениците и носителите на ограничени вещни права в съседни имоти, каквато е жалбоподателката в първоинстанционното производство Ф., могат да оспорват ПУП, когато е предвидено свързано застрояване. В настоящия случай с оспорения план за застрояване е предвидено свързано застрояване. Спорен е въпроса обаче дали С. Ф. се легитимира като носител на ограничено вещно право на надстрояване и дали е лице по чл. 131 от ЗУТ, тъй като не е била вписана в имотния или кадастралния регистър като носител на такова право. Настоящият състав, а и трайната практика на ВАС възприема, че заинтересовани по чл. 131 от ЗУТ лица, са всички собственици, а не само тези, които са вписани в разписния списък към кадастралния план или в кадастралния регистър. Действително изискването заинтересуваното лице да е вписано като собственик или носител на ограничено вещно право е записано в текста на чл. 131, ал. 1 от ЗУТ. Това изискване обаче не следва да се абсолютизира. Правото на собственост може да бъде установено и с валиден документ на собственост, каквито са представените в производството пред АС - гр. С.. Поради това за С. Ф. е налице правен интерес от оспорване на заповедта, както законосъобразно е приел АС - гр. С.. Следва да се посочи и че е неоснователно възражението на касаторите, че Ф. не се легитимира с документи за собственост, тъй като молбата по чл. 56, ал. 2, т. 2 от ЗТСУ (отм.) за отстъпване на право на надстрояване не е вписана в службата по вписвания на гр. С. и не е доведена до знанието на Кмета. Нотариално завереното заявление по чл. 56, ал. 2, т. 2 ЗТСУ (отм.) до общината следва да е надлежно вписано в нотариалните книги, защото формата на заявлението и вписването представляват гаранция за даденото сериозно и обмислено съгласие на собственика и представляват необходимо условие за действителността на волеизявлението. По силата на така даденото съгласие върху мястото се учредява вещно право на строеж в полза на строителя. От доказателствата по делото се установява безспорно, че със заявление по чл. 56, ал. 2, т. 2 от ЗТСУ (отм.) Х. Х. е учредил на дъщеря си и зет си право на надстрояване на сградата, като въз основа на него е издадено разрешение за строеж и одобрени проекти, както и акт за узаконяване на надстроената сграда, поради изпълнение в отклонение с проектите. Заявлението по чл. 56, ал. 2, т. 2 от ЗТСУ (отм.) е отправено до общината и същата въз основа на него издава и акта за узаконяване, а заявлението по чл. 56, ал. 2, т. 2 от ЗТСУ (отм.) е вписано в Службата по вписванията - С. по цитирания по - горе номер, том и дело, т. е. същото е годно основание да направи адресатите му титуляри на ограничено вещно право - право на надстрояване, съответно заинтересовани по чл. 131, ал. 1 вр. ал. 2 от ЗУТ лица. Поради изложеното е неоснователно възражението на двамата касатори за недопустимост на оспореното решение, като постановено по недопустима жалба. На второ място неоснователно е възражението за незаконосъобразност на оспореното решение, като постановено в противоречие със закона. Законосъобразен е извода на АС - гр. С., че оспорената заповед в частта, с която е одобрен плана за застрояване е издадена при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, а именно най - напред това, че планът не е одобрен на ОЕСУТ и след като е върнат за представяне на съгласие по чл. 21, ал. 5 от ЗУТ, такова не е представено и не са проведени дължимите се процедури. На следващо място следва да се посочи и че относно частта на одобрения план за застрояване не е налице правно основание за изменението му и в тази част заповедта е издадена при допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, тъй като няма правно основание. Посоченото като правно основание за издаване на заповедта чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ касае само и единствено изменение на план за регулация, тъй като касае нанасянето на регулационните граници в съответствие с кадастралните такива при изменение на кадастрален план, изменение или одобряване на кадастрална карта. Тази разпоредба обаче не предвижда основание за изменение на застроителен план, още повече, че в конкретния случай от събраните доказателства се установява, че за имота на С. Ш. няма преди това одобрен застроителен план, който да се изменя. Т. е. не е налице и основание за изменение на застроителен плани при изначална липса на такъв. Тези допълнително допуснати нарушения на административно производствените правила също са основание за отмяна на заповедта и съответно решението на АС - С. в оспорената част е законосъобразно. Най - накрая законосъобразен е и извода за материална незаконосъобразност на оспорената заповед в частта на плана за застрояване, поради липсата на предпоставки за допускане на свързано застрояване в двата имота, а именно липса на нотариално заверено писмено съгласие по чл. 21, ал. 5 от ЗУТ от собствениците на УПИ III - 21, Севджан и Б. Ф. и Х. Х., както и това, че от СТЕ се установява, че стената, която се покрива, не изпълва изискванията за калканна стена. Поради всичко гореизложено оспореното решение в оспорената му част като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора - Кмета на община С. за присъждане на разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение