Решение № 300 от 5.02.2018 г. на ВКС по н. д. № 1124/2017 г.

Решение № 300 от 5.02.2018 г. на ВКС по н. д. № 1124/2017 г., I н. о., НК, докладчик съдията Ружена Керанова Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба, подадена от името на гражданския ищец М. С. К., срещу въззивна присъда № 158/9.06.2017 г., постановена по ВНОХД № 5624/2016 г. от Софийски градски съд. В жалбата се излагат съображения за неправилност на постановената оправдателна присъда и за необсъждане на въпроса за непозволеното увреждане. Отправеното искане е за отмяна на присъдата в частта, с която е отхвърлен гражданският иск, предявен от К., за претърпени неимуществени вреди. В съдебното заседание пред касационната инстанция гражданският ищец М. К. не се явява, редовно призована. Жалбата се поддържа от повереник по изложените в нея съображения. Подсъдимият Ц. Н. Н. и неговият защитник считат, че подадената касационна жалба е неоснователна, а атакуваната присъда правилна и законосъобразна. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за оставяне в сила на въззивната присъда и неоснователност на жалбата на гражданския ищец. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: Софийският районен съд с присъда от 27.112014 г., постановена по НОХД № 13701/2013 г., признал подсъдимия Ц. Н. Н. за виновен в извършено от него престъпление по чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, за което му наложил наказание от осем месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от три години на основание чл. 66 от НК. С присъдата подсъдимият Н. е бил осъден да заплати на гражданския ищец М. К. обезщетение за претърпените от последната неимуществени вреди от деянието в размер на 6300 лева, ведно със законната лихва, считано от 19.01.2012 г. По жалба на подсъдимия Н. е било образувано въззивно производство. С атакуваната сега въззивна присъда градският съд отменил изцяло първоинстанционния съдебен акт и вместо това признал подсъдимия Н. за невинен по повдигнатото му обвинение по чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК. Отхвърлен е предявеният от гражданския ищец К. иск за неимуществени вреди. Върховният касационен съд намира, че обжалваната присъда следва да бъде оставена в сила и съображенията за това са следните: Касационният жалбоподател М. К. е конституирана в процеса само като граждански ищец, но не и като частен обвинител. Известно е, че процесуалното положение на гражданския ищец в наказателния процес се определя от това, че той встъпва в производството, за да осъществи своето право на обезщетение за причинените му с деянието вреди, а не наказателната отговорност на подсъдимия. Именно заради това законодателно установена е и невъзможността същият да използва предоставените му процесуални права във връзка с въпросите на наказателната отговорност, включително и да атакува постановените съдебни актове в наказателната им част. Съгласно разпоредбата на чл. 347, ал. 1 от НПК касационната инстанция проверява присъдата или решението само в обжалваната част. Това означава преди всичко на жалбоподателя да е предоставена от закона възможност да атакува съдебния акт. Постановената нова оправдателна присъда не е атакувана по касационен ред от страна на обвинителната власт, поради което предмет на настоящата проверка е само нейната гражданска част. Процесуалният закон предопределя правомощия на наказателния съд да се произнесе по гражданския иск не само при осъдителна, но и при оправдателна присъда. Тоест, когато разреши по определен начин със съдебния си акт въпросите за деянието, авторството, вината и отговорността на обвиненото лице. Фактическият състав на заявения на основание чл. 45 от ЗЗД иск за обезщетяване на настъпили имуществени/неимуществени вреди в правната сфера на едно лице в резултат на непозволено увреждане, изисква доказване на автора, увреждащото действие, респективно бездействие, вреда, причинната връзка между тях. По настоящето дело, след проведено допълнително съдебно следствие, въззивният съд е признал подсъдимия Н. за невинен и го оправдал по повдигнатото обвинение, възприемайки недоказване по изискуемия се от закона начин на негово виновно престъпно поведение, което да е в причинна връзка с настъпилото увреждане на гражданския ищец. Законосъобразен е извода на въззивния съд, че в разглеждания случай елементите от обективна и субективна страна на престъплението и на деликта съвпадат и след като деянието е несъставомерно от обективна страна, то няма правна основа за уважаване на предявения на основание чл. 45 от ЗЗД граждански иск. Възражението, че "открит и не особено обсъждан е останал въпросът за непозвореното увреждане" от въззивния съд, е неоснователно. Така както е формулирана претенцията очевидно насочва към непълнота на мотивите на съдебния акт, което би могло да изпълни съдържанието на касационното основание по чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК - "липса на мотиви". За отхвърлянето на възражението е достатъчно да се препрати към мотивите на проверявания съдебен акт. В същите присъстват пунктуално изложените съображения на въззивния съд, свързани с отхвърлянето на гражданския иск (виж мотиви, стр. 15 и следващите), които не поставят под съмнение начина, по който е формирано вътрешното убеждение и воля на контролираната инстанция. С останалата част от изложените в жалбата и допълнението към нея аргументи се оспорва оправдаването на подсъдимия Н. по повдигнатото обвинение по чл. 129 от НК. Върховният касационен съд е имал повод да изрази становище, че процесуалната легитимация на гражданския ищец не му дава възможност да претендира за обсъждане основания, свързани с установяване на престъплението от наказателнопроцесуална гледна точка. Още по -малко касационната инстанция дължи произнасяне по поставения в жалбата въпрос защо участващият във въззивното производство прокурор не е поддържал обвинението по чл. 129 от НК. Обобщено, настоящият съдебен състав не намира основание да упражни правомощието си по чл. 354, ал. 2, т. 5 от НПК, в какъвто смисъл се настоява от повереника на гражданския ищец. Предвид гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение