Решение № 7863 от 14.7.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Интернешънъл Юрофандс консалтинг ООД, гр. София, чрез адв. В. Стойков, срещу Решение 7757 от 16.12.2022 г., постановено по адм. дело 3359/2021 г. по описа на Административен съд София - град /АССГ/, с което е отхвърлено оспорването му срещу Ревизионен акт /РА/ Р-22002219006997-091-001/12.08.2020 г, потвърден с Решение 1780/24.11.2020 г., издадено от Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика /ОДОП/ София. С горецитирания ревизионен акт на Интернешънъл Юрофандс консалтинг ООД, гр. София, са установени задължения по Закона за данък върху добавената стойност/ЗДДС/ в общ размер на 10 487,55 лв. за данъчни периоди от м. 04., м. 09 и м.10.2017, м.01, м.03, м.04, м.06, м.07, м.09 и м. 10.2018 г. и лихви в размер на 2 679,55 лв., и за корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане, в размер на 3 104,12 лв. за 2017 г. и лихви в размер на 745,05 лв. Касаторът твърди, че решението е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага доводи, че съдът не е обсъдил всички доказателства по ревизионната преписка. Сочи се, че първоинстанционният съд не се е произнесъл в решението си по отношение на фактурите, издадени от следните доставчици: Болкан Актив Асистанс АД, Ефектива ЕООД, Теленор България ЕАД, Тер - Сав ЕООД, Транс континентал Холдинг ООД, Косер АД, БС Технолоджис ООД, Кристо 2008 ООД, Аркус Строй ЕАД, Етис БГ ЕООД, НСИ, Ико - К ЕООД, Кауфланд България ЕООД, Принтон ЕООД, Шел България ЕАД, Интеза ООД, Европринт ЕООД, Тар - кар ООД, Еко България ЕАД, Инфонотари ЕАД, Макс Пен Интернешънъл ЕООД, Нот. 033- Т. Вуцова, Нот.042- М. Шамлиян, Примекс ЕООД, Хаус Маркет България ЕАД, Жасарт ЕООД, Еспо груп ЕООД, Аво Бел ООД, А&Ейч Ар Бизнес Партнърс ЕООД, Ве Трейдинг ЕООД, Бизнес Консулт Иновации ЕООД, Метро Кеш Кери , Джамбо Ес.Б ЕООД, Зона Б99 ЕООД, Фондация ЦИР, Фреш Принт ООД, Дунав Плаза ЕООД, Еко България ЕАД и Лада Груп ЕООД. Твърди се, че по отношение на цитираните доставчици касаторът разполага с първични счетоводни документи и е изпълнил всички условия, установяващи наличието на право на приспадане на данъчен кредит, поради което РА в частта на отказания данъчен кредит по процесните доставки е необоснован, както и потвърждаващото го решение на АССГ. Касаторът оспорва също така изводите на АССГ, че доставките не са реални. В подкрепа на тезата си навежда подробни аргументи в касационната жалба. Претендира отмяна на съдебното решение, отхвърляне на жалбата срещу РА, ведно с присъждане на адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. Стойков, който поддържа касационната жалба. Няма доказателствени искания. В хода по същество моли съда да уважи жалбата му и да отмени първоинстанционното съдебно решение, с което е потвърден процесният РА. Ответникът по касационната жалба Директорът на Дирекция ОДОП"- София, чрез юриск. Иванова оспорва нейната основателност с доводи, изложени в съдебно заседание. Претендира присъждане на разноски за юриск. възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и правилност на съдебното решене. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, намира касационната жалба за допустима, като подадена в срок и от страна по делото, за която съдебния акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София - град е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт Р-22002219006997-091-001/12.08.2020 г., потвърден с Решение 1780/24.11.2020 г., издадено от Директор на Дирекция "ОДОП"- София, с който на оспорващото дружество са установени допълнителни задължения по Закона за данък върху добавената стойност, вследствие непризнато право на ползване на данъчен кредит в общ размер на 10487,55 лв. за данъчни периоди от м. 04., м. 09 и м.10.2017, м.01,м.03, м.04, м.06, м.07, м.09 и м. 10.2018 г. и лихви в размер на 2 679,55 лв., и за корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане, в размер на 3 104,12 лв. за 2017 г. и лихви в размер на 745,05 лв. За да достигне до извод за законосъобразност на РА първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: В конкретния случай е налице спор за наличие или отсъствие на доставки на услуги, респективно на право на ползване на данъчен кредит по фактурирани от доставчика "Евро Миг 73"ЕООД, Ол Джи Крю ЕООД, Колосгруп Груп ЕООД, Б. Комерс 2017 ЕООД и Ди Енд Ем Феър Комерс ЕООД, както и множество други доставчици . Административният съд е изложил мотиви за законосъобразност на оспорения РА, като е преповторил съображенията на решаващия орган по отношение на горепосочените 5 доставчика: "Евро Миг 73"ЕООД, Ол Джи Крю ЕООД, Колосгруп Груп ЕООД, Б. Комерс 2017 ЕООД и Ди Енд Ем Феър Комерс ЕООД, а по отношение на останалите доставчици, цитирани по-горе не е изложил никакви мотиви. Съдът е счел, че Решението на Директора на ОДОП - София, с което е потвърден процесният РА, е законосъобразно. Основателно се поддържа от касатора, че по преписката са представени множество и различни доказателства, които са коментирани най - общо или изобщо не са обсъждани във връзка с мотивите на органите по приходите за отказ на данъчен кредит. Основателно е оплакването на касационния жалбоподател, че в действителност първоинстанционният съд не е изложил никакви мотиви относно по-голяма част от доставчиците, като не става ясно въз основа на какви доказателства е приел, че не е налице реалност на фактурираните доставки. Съгласно разпоредбата на чл. 160, ал. 1 от ДОПК съдът следва да се произнесе по съществото на спорното материално право, като обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства. Не е изяснено и няма изложени мотиви извършени ли са фактически услуги като процесните и какво е счетоводното им отразяване при доставчика и ревизираното лице. В този смисъл съдът е постановил крайния съдебен акт при неизяснена фактическа обстановка, в нарушение на задълженията си като инстанция по същество, което качество го задължава и към служебно събиране на доказателства, включително и чрез даване на указания относно конкретните спорни обстоятелства съгласно разпоредбата на чл. 170 от АПК. Указанията на съда до жалбоподателя в първото по делото съдебно заседание за ангажиране на доказателства са формални и бланкови по своя характер. Посочената липса на мотиви в решението е пречка ефективно да бъде проверено от касационната инстанция дали са обосновани на събраните доказателства фактическите констатации на първоинстанционния съд и дали той правилно е приложил материалния закон. В случая първоинстанционният съд изобщо не е коментирал представените доказателства и не е обсъдил всички събрани по делото доказателства в съвкупност, въз основа на които да изгради съответни фактически и правни изводи. Като не е обсъдил събраните доказателства поотделно и в съвкупност, съдът е постановил решението си при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като се създава съмнение, че фактите може да са се осъществили по различен от приетия от съда начин. Наред с това, изложените мотиви в решението на съда не позволяват нито на страните по делото, нито на касационната инстанция понастоящем да установи действителната воля на съда, а именно въз основа на кои приети за установени факти, съдът е достигнал до правните изводи за липса на данъчно събитие, нереалност на процесните доставки и съответно до непризнаване правото на приспадане на данъчен кредит. При липса на изложени мотиви от съда в тази насока, касационната инстанция е възпрепятствана да извърши проверка на същите и същевременно не би могла за първи път да ги обсъжда, тъй като би се нарушило правото на страните на двуинстанционен контрол. По изложените съображения, решението е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, като постановено при съществени нарушения съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото, съдът следва да обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства и изложи собствени мотиви по спорните по делото въпроси, касаещи всички доставчици, съгласно изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. При този изход на спора въпросът за разноските следва да бъде разрешен съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение