Решение № 223 от 12.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 235/2012 г.

Решение № 223 от 12.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 235/2012 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по чл. 290 и сл. ГПК, образувано по касационната жалба на В. В. Б., чрез адв. Ст. А., против въззивното решение от 12.12.2011 г. по гр. д. № 2186/2011 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 16.05.2011 г. по гр. д. № 3123/2010 г. на Пловдивския районен съд, с което делбеният имот е изнесен на публична продан. Касаторката поддържа оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на изводите на съда с искане за отмяната му и вместо това се постанови друго, с което имотът бъде поставен в неин дял, на основание чл. 349, ал. 2 ГПК. Ответниците по жалбата Й. С. Б. и П. С. И., по съображения в писмения им отговор, чрез адв. Н. Р., оспорват същата. С определение № 225 от 6.04.2012 г. Върховният касационен съд е допуснал касационното обжалване на въззивното решение по подадената касационна жалба, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по релевантния за спора въпрос за характера на съсобствеността в конкретния случай във връзка с приложението на ТР № 1/2004 г. ОСГК на ВКС по някои въпроси на съдебната делба. Като прецени данните по делото, настоящият състав на II г. о. на ВКС, приема следното: За да извърши делбата на имота чрез изнасянето му на публична продан, по реда на чл. 348 ГПК, въззивният съд приел, че съсобствеността е възникнала на основание наследство от общия наследодател и сделка между две от наследниците, поради което и е налице смесена /комбинирана/ съсобственост, представляваща пречка за извършване на делбата чрез възлагане по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК. Позовал се е на разясненията в ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС. Разпоредбата на чл. 349, ал. 2 ГПК е идентична с тази на чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.) и разясненията в ТР № 1/2004 г. на ВКС са приложими на общо основание. Съгласно тях от обхвата на този способ за извършване на делбата е изключена всяка друга съсобственост освен тази, която е възникнала в резултат на наследяване, както и хипотезите, когато съделителят с възлагателна претенция няма качеството на наследник или не е живял в имота към момента на откриване на наследството. В настоящия случай е установено, че делбеният имот е неподеляем апартамент, придобит през 1982 г. от наследодателя на страните С. Б. в режим на съпружеска имуществена общност с първата му съпруга Е. Б., починала през 1983 г. След смъртта й нейните наследници получават идеални части от прекратената имуществена общност, като двама от тях - преживелият съпруг и дъщерята П. И. прехвърлят наследствените си части на другата наследница - дъщерята Й. Б. С влязло в сила решение разпоредителната сделка на бащата е прогласена за нищожна, поради което и след смъртта му същата е наследена от наследниците му по закон - преживялата съпруга В. Б., сега касатор, и двете му дъщери Й. Б. и П. И. Делът на първата в съсобствения имот включва и разпоредената идеална част от наследството на майката, но това не променя кръга наследници на получения в наследство от бащата С. Б. имот. Именно тази разпоредителна сделка между двете сестри, наследници на Е. и С. Б., е обусловила извода на въззивния съд за наличие на смесена съсобственост - наследство и сделка. Настоящият състав счита, че този извод е направен при неточно прилагане смисъла на закона, както и на задължителната съдебна практика по т. 8 на ТР № 1/2004 г. ОСГК на ВКС. Хипотезата на смесена съсобственост, разглеждана в тълкувателното решение, обхваща случаи, при които собствеността е разнородна и е възникнала на основание различни юридически факта, но не и случаи като настоящия, характеризиращ се с това, че собствеността на имота е възникнала на основание придобиване в режим на съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг, след което едни от наследниците прехвърлят на друг от тях идеалните части от наследството. Налице е концентрация на правото на собственост в лицето на един от наследниците, с което характерът на имота като наследствен не се е променил и при последващото приемане на нищожност на една от разпоредителните сделки този дял е преминал в наследство на законните наследници. Обстоятелството, че делът на една от наследниците е по-голям вследствие разпоредителната сделка на другата наследница, чиито правни последици са зачетени при допускане на делбата, не променя наследствения характер на имота, тъй като в съсобствеността не участвуват трети лица, чужди на наследството на С. Б. Именно поради това и смисълът на закона е наследственият имот да остане в патримониума на един от наследниците му, в който смисъл следва да се разбират и дадените в т. 8 на тълкувателното решение № 1/2004 г. разяснения, както и с оглед на последващата задължителна съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК - р № 148 от 7.04.2010 г. по гр. д. № 437/2009 г. на Първо г. о. ВКС. Възможност за това е разпоредбата на чл. 349, ал. 2 ГПК - възлагателната претенция на преживялата съпруга В. Б., направена в срока по чл. 349, ал. 4 ГПК с молба от 22.02.2011 г. Предпоставките на закона за извършване на делбата по този способ са налице - тази съделителка е живяла в делбения имот при откриване на наследството и не притежава друго жилище, които обстоятелства се установяват от представената декларация, както и от липсата на спор по тях, с оглед становището на другата страна в последното съдебно заседание пред първоинстанционния съд. Поради това, като е изнесъл имота на публична продан, въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон, обуславящо отмяната му и вместо това се постанови друго решение, с което възлагателната претенция бъде уважена, като имотът се постави в дял на касаторката, а дяловете на останалите съделители се уравнят с пари, въз основа на оценката на имота и заедно със законната лихва, платими в шестмесечен срок от влизане в сила на решението. По тези съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК настоящият състав на ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД, II гражданско отделение