Решение № 51 от 26.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 1486/2020 г.

Решение № 51 от 26.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 1486/2020 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Боян Балевски Производството е по чл. 47 и сл. ЗМТА. Образувано е по искова молба на "Иво-Транс 2009" ЕООД - Гр. Благоевград, ЕИК[ЕИК] и Т. И. Й. ЕГН: [ЕГН], подадена чрез процесуален пълномощник, срещу "Си-Транс" ЕООД ЕИК[ЕИК] - гр. Варна, с която се претендира, на основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА да бъде прогласена нищожността на арбитражно решение от 08.06.2020 г. по ВАД № 231/2019 г. на АС Варна при СППМ като постановено по неарбитрируем, съгласно чл. 19, ал. 1 ГПК, спор със страна потребител по смисъла на параграф 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, евентуално да бъде отменено арбитражното решение на основание мл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА, поради липса на арбитражно споразумение. Второто основание се обосновава с твърдения, че последното, сключено между страните по спора, е подписано от Т. Й. като пълномощник на "Иво-Транс 2009" ЕООД, извън представителната власт, с която е разполагал по пълномощно от страна на управителя на дружеството, и също така: документът, съдържащ арбитражната клауза е бил подправен: съдържанието на арбитражната клауза, подписана от страните по договор с друго съдържание е била добавена към договор, който не е бил сключван между тях и спорът е разгледан и разрешен от арбитражния орган при липса на арбитражно споразумение и на предпоставките на чл. 7, ал. 3 ЗМТА. С атакуваното по реда на чл. 47 ЗМТА арбитражно решение "Иво-Транс 2009" ЕООД - Гр. Благоевград, ЕИК[ЕИК] и Т. И. Й. ЕГН: [ЕГН], са осъдени да заплатят на "Си-Транс"ЕООД ЕИК[ЕИК] - гр. Варна сумата от 120 000 лева на основание сключено между страните Споразумение от 27.02.2013 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска, 27 245, 90 лева - лихва обезщетение за забава и 7 250 лева - разноски в арбитражното производство. В предоставения срок за писмен отговор ответникът, чрез процесуален пълномощник, оспорва нейната основателност. Сочи, че Й. не е потребител по смисъла на пар. 13 от ДР на ЗПП, доколкото по силата на подписаното между страните споразумение, той не придобива стоки и не ползва услуги, а участва като управител и представляващ "Вики 2005" ЕООД и като търговски пълномощник на "Иво-Транс 2009 " ЕООД. Счита, че доколкото страните пред арбитража не са оспорвали автентичността на подписите под споразумението, то твърдението за липса на арбитражна клауза е неоснователно. Излага и съображения, че това, по какво съдържание на договора се е произнесъл арбитражния орган, е извън компетентността на съда при произнасяне по изчерпателно изброените основания по чл. 47 ЗМТА. Излага и съображения, че по силата на пълномощното от управителя на "Иво-Транс 2009" ЕООД Й. е имал право да сключва арбитражно споразумение, а дали е имал такова по отношение на материалното правоотношение е без значение в настоящото производство по чл. 47 ЗМТА, доколкото това правоотношение не е в обсега на неговия предмет. При разглеждане на делото в публично съдебно заседание страните поддържат становищата си по иска, претендират и присъждане на сторените от тях съдебно-деловодни разноски. Развиват подробно съображенията си в представени в указания срок писмени защити. Допустимостта на иска е преценена с определение от 20.10.2020 г., с оглед предявяването му от легитимирани страни, в срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА. За да се произнесе по съществото на спора, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение взе в предвид следното: По оплакването за произнасянето от арбитражния съд по потребителски спор в разрез с чл. 19, ал. 1 ГПК като основание за нищожност на арбитражното решение в хипотезата на чл. 47, ал. 2 ЗМТА: Видно от съдържанието на споразумението, сключено на 27.02.2013 година, физическото лице-ищецът Т. И. Й. участва в три качества: в лично качество, в качеството си на управител на друга от страните по него - "Вики 2005" ЕООД и като пълномощник на управителя на "Иво –Транс 2009" ЕООД. Споразумението има за предмет уреждането на погасяване на парични задължения по търговски сделки, като такива сключени между търговски дружества – чл. 286, ал. 1 ТЗ във вр. с чл. 1, ал. 2 ТЗ и чл. 286, ал. 3 ТЗ. В същото няма данни за това, че Й. е потребител по смисъла на пар. 13 от ДР на ЗПП, доколкото чрез подписаното между страните споразумение той не придобива стоки и не ползва услуги за лично ползване, а се задължава солидарно с "Иво Транс 2009" ЕООД да отговаря за задълженията на търговското дружество по фактури за продажба на петролни продукти. Следователно не става въпрос за потребителски спор и арбитражното решение не е постановено по такъв, т. е. не може да се направи извод за произнасяне по спор, който не е бил арбитрируем, съгласно чл. 19, ал. 1 ГПК. В този смисъл и решението на арбитража не е нищожно, съгласно чл. 47, ал. 2 ЗМТА, т. е. този иск се явява неоснователен. В приетото по делото заключение на вещото лице- специалист в областта на за криминалистично изследване на документи в ЦЕКИ към НИК-МВР по извършената от него съдебно-техническата експертиза, се установява, че самото споразумение от 27.02.2013 г., в екземпляра, представен в копие пред арбитражния орган съдържа лист, носещ текста на арбитражната клауза / т. 7 и подписите на страните, за който допуска, че е бил част от друг документ. Констатира, че лицевата страна и гърба на оригинала са отпечатани с различни принтери и с различен тонер и не са отпечатани едновременно. Същите са набрани и с различни шрифтове. Заключението е направено на база изискания и приложен по настоящото дело оригинал на документа, като копието по арбитражното дело е идентично с печатния текст, ръкописно изписаните имена и подписите на гърба на оригинала. Според твърденията в ИМ и съдържанието на споразумението, представено от страна на "Иво Транс 2009"ЕООД и Т. Й. / лист № 87 от преписката по арб. дело по ВАД № 231/2019 г. на АС Варна при СППМ /, сравнено с това-обект на експертизата и въз основа на което се е произнесъл арбитражния орган, са налице съществени разлики в съдържанието на самите клаузи, възпроизведени на лист първи: т. 1 –относно датата на падежа и размера на първата вноска, която "Вики 2005" ЕООД ще заплаща на "СИ Транс" ЕООД. Разлики са налице и в съдържанието на уговорките в т. 2, т. 4 и особено –в т. 6. в двата екземпляра от споразумението. На база заключението на в. л. и горните констатации и като отчита, че същите доводи и оплаквания относно подправеност на споразумението в екземпляра към ИМ по предявения пред арбитражния орган иск от страна на "Си-Транс" ЕООД са правени от страна на ответниците в производството пред АС Варна при СППМ, настоящият състав на ВКС, Второ т. о. прави следните правни изводи: Основанието за отмяна по чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА изисква атакуваното арбитражно решение да е постановено без наличие на валидно споразумение между страните по чл. 7, ал. 1 ЗМТА за отнасяне на спора пред арбитражния орган, т. е. нормата обхваща хипотезите, когато такова споразумение липсва или не е било сключено в изискуемата форма, или страда от пороци, които го правят недействително, или е отпаднало по волята на страните. При проверката относно наличието на арбитражно споразумение, като абсолютна процесуална предпоставка за компетентността на арбитражния съд да се произнесе по спора, е необходимо да се установи постигнато писмено съгласие от страните в отделно споразумение, като клауза в договор или в подписани от страните други документи, за възлагане на арбитраж да реши всички или някои спорове, които могат да възникнат или са възникнали помежду им относно конкретно правоотношение /чл. 7, ал. 1 и ал. 2 ЗМТА/. Доколкото посочените изисквания могат да бъдат преодоляни, с оглед поведението на ответника в арбитражното производство /чл. 7, ал. 3 ЗМТА/, разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗМТА предвижда, че възражението против компетентността на арбитража следва да се направи най-късно с отговора на исковата молба. В конкретния случай оспорването на ответниците /настоящи ищци/ безспорно касае съществуването на арбитражната клауза за спора, по който се произнася арбитражният орган, и е заявено в преклузивния срок по чл. 20, ал. 1 ЗМТА. Въпреки относителната независимост на арбитражното споразумение, част от договор, от останалите уговорки в същия по отношение на действителността на последните/ чл. 19, ал. 2 ЗМТА/, следва да се отчита, че по своето естество, арбитражното споразумение не е абстрактна сделка, а писмено съгласие на страните да възложат на арбитраж спорове, които са възникнали относно определено договорно или извъндоговорно правоотношение - чл. 7, ал. 1 ЗМТА. С оглед събраните и обсъдени по-горе доказателства по настоящото дело става ясно, че в случая арбитражният орган е приел, че е компетентен да се произнесе по спора, на база представен пред него документ с подправено съдържание: споразумение от 27.02.2013 г., което съдържа лист, носещ текста на арбитражната клауза / т. 7 и подписите на страните, който лист е бил част от друг документ и е в последствие единен с първия лист. При това положение няма как да се приеме, че този документ представлява писмено съгласие на страните да възложат на арбитраж спор, възникнал по твърдяно от ищеца в арбитражното производство "Си-Транс" ЕООД конкретно договорно правоотношение. В случая не е допустимо, а не е и необходимо, ВКС в рамките на производство по иск по чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА да разглежда, дали и доколко действителната воля на страните по материалното правоотношение съвпада с тази, изразена в подправения по своето съдържание документ. Достатъчна е констатацията, че арбитражната клауза е била взета от друг документ и добавена в този, материализиращ споразумението, въз основа на което се е произнесъл арбитражния съд. Следователно следва да се приеме, че арбитражно споразумение за отнасяне на конкретния спор пред арбитраж изобщо липсва и искът за отмяна на арбитражното споразумение на основание чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА се явява основателен, доколкото компетентността на арбитража не е била приета от ответниците в хода на арбитражното производство-ищци в настоящото производство пред ВКС. С оглед основателността, по изложените съображения, на този иск, не следва да се разглежда и искът, предявен при същата правна квалификация, основан на твърдение, че споразумението е сключено от лице без представителна власт. В полза на ищците следва да бъдат присъдени и съдебно-деловодни разноски от 6 175, 84 лева, от които – държавна такса в размер на 5 889, 84 лева и депозит за възнаграждение на вещо лице – 286 лева. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение