Решение № 11470 от 19.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2336/2012 г.

Решение № 11470 от 19.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2336/2012 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 187 и чл. 193, ал. 6 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на Росен Димчев Димов, подадена чрез процесуалния му представител адв. Румен Еленски, срещу решение по т. 10.4. от протокол № 5 от заседанието на 2.02.2012 г. на Висшия съдебен съвет (ВСС), с което на основание чл. 160 от ЗСВ не повишава Росен Димчев Димов - прокурор в Апелативна прокуратура - гр. Пловдив в длъжност "прокурор" във ВКП. В жалбата, в представената писмена защита, и в съдебно заседание от страна на жалбоподателя подробно е аргументирана тезата, че оспореното пред съда решение на ВСС е неправилно, незаконосъобразно и прието в нарушение на процедурните правила, както и в противоречие с материалния закон, поради което се иска отмяната му. Навеждат се доводи, че ВСС, при назначаване на класираните в конкурса, действа в условията на обвързана компетентност, като същият е длъжен да се съобрази изцяло с общата оценка за притежаваните от кандидата професионални качества, както и със становището от Етичната комисия. Според процесуалния представител на жалбоподателя оценката за нравствените качества на кандидата е окончателно решена от Етичната комисия на ВСС. ВСС е следвало да се съобрази с това становище. Процесното решение не е мотивирано. Изказването на един чл. на ВСС не е достатъчно, за да приеме за мотиви на решението. Неизслушването на Димов от ВСС преди вземане на решението е съществено нарушение на процедурата. Ответникът - Висшият съдебен съвет, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Захариева в писмени бележки моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна поради липсата на отменителни основания по чл. 146 от АПК. Заинтересованата страна, Юлиана Петкова Кацарова-Чорбаджиева, лично в съдебно заседание оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение, като се приеме, че оспореното с нея решение на ВСС е правилно, съобразено с разпоредбите на ЗСВ, мотивирано и постановено при спазване на материалноправните и процесуалноправните разпоредби на закона. Заинтересованата страна Емил Крумов Владимиров не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че ВСС е постановил законосъобразен административен акт, който не подлежи на съдебна отмяна. Върховният административен съд, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема следното: Жалбата е насочена против подлежащ на съдебен контрол акт на ВСС, подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 187, ал. 1 от ЗСВ, приложим съгласно чл. 193, ал. 6 от ЗСВ, поради което е процесуално допустима. Жалбоподателят е участвал в проведения конкурс за повишаване в длъжност "прокурор" във Върховна касационна прокуратура, но не е бил назначен, което обосновава правният му интерес от търсената съдебна защита. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. От фактическа страна по делото се установява, че с решение по т. 3.1. от протокол № 21 от заседанието на Висшия съдебен съвет, проведено на 16.06.2011 г., на основание чл. 189, ал. 1 от ЗСВ са обявени свободните длъжности в съдилищата, прокуратурите и следствените органи, които да се заемат след конкурс за повишаване и преместване в длъжност и след конкурс за първоначално назначаване. Съгласно т. 28.3. от същия протокол, ВСС е обявил на основание чл. 189, ал. 1 от ЗСВ конкурс за повишаване в длъжност и за преместване за назначаване на 5 щатни бройки "прокурор" във Върховна касационна прокуратура. На същото заседание е приета т. 28.8, в която на основание чл. 26, ал. 1 от Наредба № 2/27.04.2011 г. за конкурсите и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт, приета от ВСС и обнародвана в ДВ, бр. 35/3.05.2011 г., са посочени условията за участие в конкурса. Визиран е 14-дневен срок от датата на публикуване на обявите в Държавен вестник, в който кандидатите подават в администрацията на ВСС заявление за участие в конкурса (по образец), към което се прилагат служебна бележка от административния ръководител, удостоверяваща наличието на стаж по чл. 164 от ЗСВ, нотариално заверено копие от диплома за завършено висше образование по специалността "Право" и кадрова справка (по образец) от административния ръководител на съответния орган на съдебната власт. В т. 28.9. от същия протокол е регламентирано, че конкурсите ще се проведат чрез събеседване по практически въпроси, свързани с прилагането на законите, като датата, часът и мястото на събеседването да се определят от конкурсните комисии след тяхното конституиране и да се публикуват в Интернет страницата на ВСС (т. 28.10). Решението на Висшия съдебен съвет за обявяване на свободните длъжности и за обявяване на конкурса за повишаване в длъжност и за преместване на магистрати е обнародвано в Държавен вестник, бр. 50 от 1.07.2011 г., публикувано е в Интернет страницата на ВСС и в един централен всекидневник. С решение на ВСС по т. 3.1. от протокол № 32/13.10.2011 г. е определен броя и поименния състав на конкурсните комисии по обявените конкурси за повишаване в длъжност и за преместване на магистрати, като за Върховна касационна прокуратура е определена една конкурсна комисия в състав от 5 редовни и 2 резервни членове, всички на длъжност прокурори от Върховната касационна прокуратура (ВКП). В установеният срок за участие в обявения конкурс за повишаване в длъжност "прокурор" във Върховна административна прокуратура са подадени заявления както от жалбоподателя Росен Димчев Димов, така и от заинтересованите страни Емил Крумов Владимиров и Юлиана Петкова Кацарова -Чорбаджиева, придружени с необходимите документи. Същите са допуснати до участие в конкурса, съгласно списъка, публикуван от ВСС на 26.07.2011 г. на основание чл. 191, ал. 4 от ЗСВ. С тях и останалите допуснати кандидати е проведено събеседване на 14.11.2011 г., 15.11.2011 г., 5.12.2011 г. и 6.12.2011 г. (за което са съставени пълни стенографски протоколи, приложени към документите от конкурса) от конкурсна комисия в състав от петима прокурори от Върховната касационна прокуратура, като са поставени общи оценки за притежаваните от кандидатите професионални качества (основен критерий за подреждане при класиране) и е отбелязан общият успех от държавните им изпити (допълнителен критерий при равен резултат по основния). По данните от протокола за класиране, съставен от конкурсната комисия, за участие в гласуването за длъжността "прокурор" във ВКС са класирани 21 кандидата, като общите оценки от комисията са следните: 5,95 на Сава Недялков Петров, 5,95 на Цветомир Цветков Йосифов, 5.95 на Стелиана Колева Кожухарова, 5.85 на Росен Димчев Димов, 5.75 на Емил Крумов Владимиров и 5.30 на Юлиана Петкова Кацарова-Чорбаджиева. В този смисъл е и направеното класиране за тази длъжност, което съответства на данните от протокола за класиране на кандидатите в конкурса за длъжността "прокурор" във Върховна касационна прокуратура. От съдържанието на протокола и обобщеното от конкурсната комисия мотивирано становище за резултатите от събеседването и класирането на кандидатите е видно, че събеседването е проведено при съобразяване на критериите за провеждане на събеседване и формиране на общата оценка за притежаваните професионални качества от кандидатите, въз основа на оценките на всеки от кандидатите, отразени в индивидуални протоколи. Комисията "Професионална етика и превенция на корупцията" (КПЕПК) на ВСС на свои заседания е взела решения, с които на основание чл. 39а, т. 1 от ЗСВ е приела становища относно притежаваните нравствени качества от кандидатите за петте длъжности "прокурор" във Върховна касационна прокуратура, които са изпратени на Комисията по предложенията и атестирането (КПА) на ВСС. Тези становища са подробно мотивирани и за кандидата Росен Димчев Димов становището завършва с извод, че притежава необходимите нравствени качества за назначаване на длъжността, за която кандидатства. На заседание на Комисията по предложенията и атестирането на ВСС, проведено на 17.01.2012 г., е взето решение, с което са приети за сведение становищата на комисия "ПЕПК" за кандидатите в конкурса за повишаване в длъжност и за преместване за заемане на длъжността "прокурор" във Върховна касационна прокуратура и е внесено мотивирано предложение за повишаване в длъжност на кандидатите по проведен конкурс за заемане на длъжността "прокурор" във Върховна касационна прокуратура в заседанието на ВСС, насрочено за 2.02.2012 г.; към предложението е приложен протокола за класиране на кандидатите в конкурса. На заседанието на ВСС, проведено на 2.02.2012 г., е поставено на разглеждане предложението на КПА за повишаване на кандидатите по проведения конкурс за заемане на длъжността "прокурор" във Върховна касационна прокуратура, като е докладвано, че са спазени изискванията на чл. 192 и сл. от ЗСВ; налице е мотивирано предложение на комисията; кандидатите са класирани съгласно техните резултати; за всички кандидати, от комисията "ПЕПК" са дадени положителни становища. Наред с това от председателя на КПА е докладвано че са постъпили становища, мнения и отговор на Росен Димов, във връзка с писмо до ВСС от Едвин Сугарев. Преди гласуването на кандидатурата на Росен Димов Вельо Велев е направил изказване като е изразил становище, че ще гласува против, тъй като според него Росен Димов не притежава необходимите нравствени качества за заемане на длъжността"прокурор" във ВКП. Това свое становище Велев е мотивирал с изложените факти в полученото във ВСС писмо на Едвин Сугарев, както и в отговора на Росен Димов. Според члена на ВСС безспорен е фактът, че преди години Росен Димов изнася една голяма сума пари, която е в "особено големи размери". Този факт не се отрича от Росен Димов. Напротив в представения отговор този факт се потвърждава. Образувано е наказателно производство в Солунския съд, по което Росен Димов е обвиняем. Според Велев без значение е как е приключило това наказателно производство, дали е прекратено или не, деянието му осъществява състава на престъпление по тогавашния НК. Всички тези факти са широко известни в обществото. В заключение Вельо Велев приема, че кандидатът Димов не притежава нужните морално-нравствени качества. Следват изказвания на главния прокурор и Радка Петрова, които са в подкрепа на тезата, че Росен Димов притежава необходимите нравствени качества за заемане на вакантната длъжност. Според тях изложените в писмото на Сугарев твърдения не са доказани. Наказателното производство в Солунския съд е прекратено и Росен Димов не е предаван на съд. В подкрепа на Росен Димов са се изказали и други членове на ВСС. Главният прокурор Борис Велчев е поискал ВСС да изслуша лично Росен Димов преди да се пристъпи към гласуването. Според Георги Шопов процедурата по чл. 193 ЗСВ не предвижда изслушване на кандидата при наличие на съмнение в притежаваните от него професионални или нравствени качества. Преди да се пристъпи към гласуване Вельо Велев отново взема думата, във връзка със становището си, че Димов не притежава необходимите нравствени качества, тъй като фактът на изнасяне на валута в особено големи размери от страна на Росен Димов в Гърция, без да е декларирана сумата, не се оспорва. Ако не престъпление по НК, този факт осъществява поне състава на валутно нарушение съгласно българското законодателство, тъй като всеки е длъжен да декларира изнасяната от него валута. Според Вельо Велев наказателна отговорност на Димов не е търсена в онзи момент, тъй като това деяние е осъществено по времето, когато Никола Филчев е главен прокурор. И този именно факт /изнасянето на валута в особено големи размери, без същата да е декларирана по съответния ред/ поставя под съмнение притежаваните от кандидата нравствени качества. Радка Петрова изразява становище, че изнасянето на валутата от Росен Димов не осъществява нито състав на престъпление, нито състав на административно нарушение според българското законодателство. В резултат на направените изказвания от членовете на ВСС във връзка с това становище, от ВСС е взето решение по т. 10.4. от протокол № 5 от заседанието на ВСС от 2.02.2012 г., с което на основание чл. 160 от ЗСВ Росен Димчев Димов не е повишен в длъжност "прокурор" във ВКП. Гласуването е протекло както следва: 10 гласа са "за" назначаването на Росен Димов на вакантната длъжност, 3 гласа - "против" и 7 гласа - "въздържали се". Поради липса на изискуемото се мнозинство от 13 гласа "за" Росен Димов не е назначен на длъжността "прокурор" във ВКП. От правна страна, регламентацията на конкурса за повишаване в длъжност и за преместване на съдия, прокурор и следовател в органите на съдебната власт, се съдържа в раздел II "а" от глава девета на Закона за съдебната власт. В чл. 189, ал. 1 от ЗСВ е предвидено, че свободните длъжности в съдилищата, прокуратурите и следствените органи се обявяват от ВСС по реда на чл. 179 поотделно за всеки орган на съдебната власт, и се заемат след конкурс, който се провежда чрез събеседване. Чл. 189, ал. 4 от ЗСВ предвижда, че конкурсът се провежда от определени от ВСС конкурсни комисии, като в тази алинея и следващите до ал. 8 са регламентирани правила за определяне на комисиите. В чл. 192, ал. 1, изречение първо от ЗСВ е предвидено, че конкурсната комисия провежда конкурса чрез събеседване с кандидатите за повишаване в длъжност или преместване по практически въпроси, свързани с прилагането на законите, а в изречение второ е уредено, че при определяне на резултата на всеки кандидат се вземат предвид оценката от събеседването и резултатите от проведените до момента периодични атестации, въз основа на които се прави обща оценка за притежаваните от кандидата професионални качества. Според ал. 2 на чл. 192 от ЗСВ конкурсната комисия изготвя протокол за класиране на кандидатите заедно с мотивирано становище, а според ал. 3, конкурсната комисия изпраща резултатите от класирането заедно с цялата конкурсна документация и протокол (стенограма) от проведеното събеседване на ВСС. В ал. 4 на същия чл. е предвидено, че комисията "Професионална етика и превенция на корупцията" на ВСС извършва преценка за притежаваните нравствени качества от първите трима кандидати за всяка длъжност и изготвя становище за всеки кандидат въз основа на документите, представени от кандидата, и документите, съдържащи се в кадровото дело, относно резултатите от проверките на Инспектората към ВСС, поощренията и наказанията, сигналите за нарушение на правилата за професионална етика на съдиите, прокурорите и следователите. Според чл. 193, ал. 1 от ЗСВ резултатите от класирането на кандидатите заедно с цялата конкурсна документация и със становището на комисия "ПЕПК" се предоставят на Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи, която съгласно ал. 2 внася във ВСС мотивирано предложение за повишаване или за преместване на кандидатите, класирани на първо място за длъжностите в съответните органи на съдебната власт. Разпоредбата на чл. 193, ал. 3 от ЗСВ урежда, че Висшият съдебен съвет приема решение за повишаване или за преместване на съдия, прокурор или следовател по поредността на класирането до попълване на местата, като според ал. 4, при приемането на това решение ВСС проверява дали класираният на първо място кандидат отговаря на изискванията за стаж по чл. 164, както и дали притежава необходимите професионални и нравствени качества, а според ал. 5 - ВСС с решение отказва назначаването на кандидат, за когото е установил, че не отговаря на изискванията по чл. 162 и 164; в този случай се назначава следващият класиран кандидат, който отговаря на изискванията. Оспореното пред съда решение на ВСС по т. 10.4 от протокол № 5 от заседание на 2.02.2012 г. е взето от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия в проведения конкурс за повишаване в длъжност и преместване на прокурори, при спазване на изискванията за кворум на колективния орган и с необходимото мнозинство. При провеждане на конкурса са спазени изискванията на закона за обявяване на свободните длъжности и за обявяване на конкурса за длъжността "прокурор" във ВКП. В съответствие с чл. 189, ал. 4 от ЗСВ конкурсът с допуснатите до участие кандидати е проведен от комисия в състав от петима прокурори от ВКП. Според съдържанието на протокола от събеседването същото е проведено по практически въпроси, свързани с прилагането на материалното и процесуалното наказателно право. Комисията е извършила класиране на кандидатите в съответствие с поставените общи оценки на същите, след което е изпратила резултатите от класирането, заедно с цялата конкурсна документация на ВСС. От комисия "ПЕПК" на ВСС са изготвени становища за притежаваните от кандидатите нравствени качества, а КПА на ВСС е внесла в съвета мотивирано предложение за повишаване или за преместване на кандидатите, чрез гласуване по реда на класирането, до изчерпване на свободните места. При вземане на решението по чл. 193, ал. 3 от ЗСВ Висшият съдебен съвет следва да проведе гласуване на кандидатите по поредността на класирането, направено от конкурсната комисия, което в случая съответства и на предложението за гласуване, направено от КПА по чл. 193, ал. 1 от ЗСВ. Това обаче не означава, че при приемане на решението ВСС е обвързан от класирането на кандидатите, съответно - от предложението на КПА. Задължението на ВСС е да проведе гласуване по реда на класирането на кандидатите, но не и да приеме решение за повишаване или преместване в длъжност на кандидатите, така както са подредени според общата оценка, поставена от конкурсната комисия. Както конкурсната комисия, т комисията по предложенията и атестирането, така и КПЕПК са помощни органи на ВСС и същите имат задачи и функции да подпомогнат ВСС при изпълнението на неговите правомощия. Взимането на решение за повишаване или преместване на съдия, прокурор или следовател е предоставено в правомощията на ВСС, затова този орган има правото и задължението да извърши собствена проверка за наличието на предвидените в закона условия. В чл. 193, ал. 4 от ЗСВ изрично е предвидено, че при приемане на решението по чл. 193, ал. 3 от ЗСВ Висшият съдебен съвет проверява дали класираният на първо място кандидат отговаря на изискванията за стаж по чл. 164, както и дали притежава необходимите професионални и нравствени качества. В същия смисъл е разпоредбата на чл. 193, ал. 5 от ЗСВ, според която ВСС с решение отказва назначаването на кандидат, за когото е установил, че не отговаря на изискванията по чл. 162 и чл. 164. Изискването кандидатът да притежава необходимите нравствени и професионални качества, съответстващи на Кодекса за етично поведение на българските магистрати е предвидено в чл. 164, т. 3 от ЗСВ. Тази регламентация на правомощията на ВСС несъмнено означава, че ВСС не е безусловно задължен да приеме решение за повишаване в длъжност на кандидата, който е класиран на първо място. Висшият съдебен съвет следва да приеме такова решение само ако установи, че кандидатът, класиран на първо място от конкурсната комисия, отговаря на изискванията за стаж и притежава необходимите професионални и нравствени качества. Съответно, ВСС има правомощието да не приеме решение за повишаване в длъжност на класирания на първо място кандидат само ако установи, че той не отговаря на изискванията за стаж и/или не притежава необходимите професионални и нравствени качества. Според чл. 131 от Конституцията на Република България решенията, с които ВСС повишава магистрати в длъжност, се вземат при тайно гласуване. На това основание ВСС е взел процесните решения при тайно гласуване и техни мотиви следва да се считат посочените в чл. 34, ал. 3 от ЗСВ изказвания в полза на отрицателния вот. Решението, с които ВСС не повишава в длъжност класирания на четвърто място Росен Димов, е мотивирано, за мотиви на това решение следва да се приемат изказванията на Вельо Велев, който е изразил становище относно обстоятелството, че Росен Димов не притежава необходимите нравствени качества. Според чл. 34, ал. 3 от ЗСВ за мотиви на решение на ВСС, прието с тайно гласуване, с което не се приема направено предложение, се смятат изказаните от членовете на ВСС отрицателни становища, ако има такива, а за мотиви на решение на ВСС, с което се приема направено предложение, се смятат съображенията на вносителя на предложението. Гласуването е способ за приемане на решения от колективен орган, какъвто е ВСС. Вотът на мнозинството има правната сила на валидно решение на органа /при позитивно за кандидата решение/, независимо дали е взето с тайно или явно гласуване. Липсата на мнозинство при гласуването /при позитивен вот/, е пречка кандидатът да бъде назначен, следователно е предпоставка за вземане на решение, с което се отказва назначаване. Т. е. за да се приеме, че взетото решение за отказ от назначаване е валидно, не е необходимо, това решение да е взето с мнозинство, достатъчно е да липсва мнозинство при вземането на позитивно за кандидата решение. В конкретния случай "за" са гласували 10 члена на ВСС. За да бъде прието позитивно решение е необходимо "за" да гласуват поне 13 члена на ВСС. Т. е. липсата на 13 гласа "за", обосноват валидност на решението, с което е отказано назначаване на кандидата. Не може да се приеме възражението на жалбоподателя, че за да се откаже назначаване на кандидата е необходимо да са налице 13 гласа "против" или "въздържали се", тъй като това би довело до правен абсурд и до невъзможност ВСС да приеме нито позитивно /да назначи кандидата/, нито негативно /да откаже повишаване/ решение. Фактическите и правните основания на решението на Висшия съдебен съвет, като колективен административен орган, са мотиви на взетото вече решение, а не са такива на отделните му членове. Висшият съдебен съвет е конституционно създаден, специфичен колективен административен орган на съдебната власт, чиято основна цел е да осигурява независимостта й. По конституция той е създаден, за да осъществява кадровата политика в самостоятелната съдебна власт. ВСС е специфичен съдебен орган с точно определени административни и организационни правомощия, от които става ясно, че не е правосъден, а висш административен орган. Негово основно конституционно правомощие е да назначава, повишава, премества и освобождава от длъжност съдиите, прокурорите и следователите - чл. 130, ал. 6, т. 1 от Конституцията на Република България. Съгласно чл. 30, ал. 1, т. 4 от ЗСВ, за осъществяване на правомощията си, определени в Конституцията, Висшият съдебен съвет извършва регламентираната от закона дейност да организира и провежда конкурсите за съдийските, прокурорските и следователски длъжности. Относими към дейността на Висшия съдебен съвет при изпълнение на основното му правомощие са принципите, установени в Закона за съдебната власт (арг. от чл. 2 на ЗСВ) и основните принципи на административното производство, залегнали в Глава втора от Дял първи на Административнопроцесуалния кодекс (арг. от чл. 2, ал. 1 на АПК), като тези за: откритост, достъпност и прозрачност - чл. 5, ал. 2 от ЗСВ и чл. 12, ал. 1 от АПК; безпристрастност - чл. 4 от ЗСВ и чл. 10, ал. 2 от АПК; законност - чл. 4 от АПК; съразмерност - чл. 6 от АПК; истинност - чл. 7 от АПК; равенство - чл. 8 от ЗСВ и чл. 8 АПК; служебно начало - чл. 9, ал. 1 от АПК; последователност и предвидимост - чл. 13 от АПК. Така, приложимите в дейността на ВСС принципи за служебното начало, за последователност и предвидимост, задължават висшия административен орган на съдебната власт да проведе и да приключи обявените и започнали по реда и условията на Раздел II"а" на Глава девета от ЗСВ конкурсни процедури за повишаване в длъжност и за преместване на свободните длъжности съдии, прокурори и следователи, при условията, посочени в закона във връзка с прилагането на ЗСВ и неговите цели. При обсъждането на кандидатурите за повишаване и преместване на длъжността "прокурор" във Върховна касационна прокуратура, и при тяхното гласуване в проведеното на 2.02.2012 г. заседание Висшият съдебен съвет не е допуснато съществено нарушение на административнопроцесуалните правила. Обжалваното решение е взето при правилно и точно приложение на материалния закон. Същото е съобразено с целта на закона и в съответствие с чл. 6 АПК. Актовете на съответните комисии на ВСС са актове на помощни органи, част от процедурата по провеждане на избора и служат за основа на същия, но решаващият орган е съветът. Проверката за наличие на всички изискуеми условия е негова, а преценката дали кандидатът притежава необходимите професионални и нравствени качества органът извършва, упражнявайки правомощията си по чл. 193, ал. 3 - 5 от ЗСВ, след като е събрал всички релевантни доказателства. С нито една своя разпоредба ЗСВ не ограничава ВСС да се съобразява само и единствено с оценките и предложенията на своите помощни органи. В тази връзка неоснователен е доводът на жалбоподателя, че ВСС при назначаването на кандидатите действа в условията на обвързана компетентност и е длъжен да се съобрази със становището дадено от КПЕПК относно притежаването на нравствени качества от кандидата. От друга страна, съдебният контрол за законосъобразност на административен акт, постановен при упражняване на дискреционна власт, се осъществява по критериите на чл. 146 от АПК, но в рамките на чл. 169 от АПК. В случая органът е действал в пределите на тази власт, поради което е постановил законосъобразен административен акт. В конкретния случай фактическите основания за издаване на акта се извеждат единствено от изказванията на Вельо Велев, цитирани по-горе в решението. Настоящата инстанция следва да прецени дали посочените от Вельо Велев факти се подкрепят от събраните по делото доказателства и дали същите обосновават извод за липса на необходимите нравствени качества у Росен Димов за заемане на длъжността "прокурор" във ВКП. Безспорно установено по делото е, че Росен Димов в периода 1997 г. - 2003 г. е познавал гръцкия гражданин Антемидис, както и че през същия период Димов е изнесъл от страната валута в размер на 101 200 щатски долари. Открита е обща сметка в Гърция на името на Димов, съпругата му и Антемидис. Безспорно установено е, че Росен Димов е бил обвиняем по наказателно дело в Солун за пряко съучастие в деяние за нарушение на чл. 2, ал. 1 от закон 2331/95 г. Безспорно е и обстоятелството, че наказателното преследване срещу Росен Димов и съпругата му е прекратено, тъй като " няма сериозни данни, които да дават основание за предаване на обвиняемите на съд, за да бъдат съдени за нарушение на членове 1, ал. и чл. 2, ал. 2 на закон 2331/1995 г. ", видно от решение на Апелативен съд в Тесалоники/ Солун/ от 25 февруари 2002 г. В периода от 1998 г. до 2003 г. Росен Димов е чл. на ВСС от квотата на прокурорите и административен ръководител - апелативен прокурор в АП - Пловдив. Горните обстоятелства са станали известни в обществото и са предизвикали неговата негативна оценка. Писмото на Едвин Сугарев е израз именно на тази негативна оценка. По делото липсват доказателства как и по какъв начин Росен Димов е изнесъл въпросната сума от над 100 000 щатски долари в страната. Липсват данни същата да е била декларирана по реда на чл. 7 от Наредбата за износ и внос на валутни ценности, нито да е искано разрешение на БНБ за износ на чуждестранна валута над 20 000 лева. В периода 1996 г. - 2000 г. нормативната уредба, уреждаща износа и вноса на валутни ценности се съдържа в Закона за сделките с валутни ценности и за валутния контрол /ЗСВЦВК/ отм., както и в Наредба за износ и внос на валутни ценности /НИВВЦ/ отм. Съгласно разпоредбата на чл. 36 ЗСВЦВК износът и вносът на български банкноти и монети, чуждестранна валута и други валутни ценности става по ред и в размери, определени от Министерския съвет и БНБ. А съгласно чл. 3, ал. 1 НИВВЦ Местни и чуждестранни лица могат да изнасят чуждестранна конвертируема валута в наличност с равностойност в левове и български банкноти и монети в обръщение общо в размер, както следва: 1. до 2000 лв. включително - свободно; 2. над 2000 до 20 000 лв. включително - след деклариране по реда на чл. 7; 3. над 20 000 лв. - с разрешение на Българската народна банка, издадено по образец съгласно приложението; разрешението важи за срок 90 дни от издаването му. По силата на чл. 7 от Наредбата при влизане и излизане от страната местните и чуждестранните лица задължително попълват декларация по образец, одобрен от министъра на финансите, когато се пренасят следните валутни ценности: 1. чуждестранна конвертируема валута в наличност с равностойност в български левове и български банкноти и монети в обръщение, общо в размер над 2000 лв.; 2. издадени от местни лица в левове акции, облигации, записи на заповед, менителници, чекове и други ценни книжа в обръщение, когато номиналната им стойност не надхвърля общо 20 000 лв. включително; 3. издадени от чуждестранни лица в чуждестранна конвертируема валута акции, облигации, съкровищни бонове, инвестиционни и депозитни сертификати, чекове, менителници, записи на заповед, кредитни писма и други подобни ценни книжа, когато номиналната им стойност е с равностойност общо до 20 000 лв. включително. Декларацията по ал. 1 се попълва в два екземпляра, когато: 1. размерът на средствата по ал. 1, т. 1 надхвърля общо равностойността на 20 000 лв.; 2. номиналната стойност на ценните книжа по ал. 1, т. 2 и 3 надхвърля общо 20 000 лв.; 3. се пренасят български монети с нумизматична стойност, монети, съдържащи благородни метали, описани по вид, тегло и стойност, и благородни метали и скъпоценни камъни, включително и изделия от тях, извън обичайните количества за лично и семейно ползване, описани по вид, тегло и стойност. Единият екземпляр от декларацията по ал. 2 остава у лицето, а другият се изпраща в Министерството на финансите - Главно управление "Данъчна администрация". Горните разпоредби са разгледани единствено във връзка със изразеното становище от страна на Вельо Велев, че изнасянето на валута от страна на Росен Димов, без да бъде декларирана същата по съответния ред, представлява престъпление по нашето законодателство, или най-малко административно нарушение. Настоящата инстанция не е наказателен съд и не може да извърши преценка и да се произнесе по въпроса дали осъществените от Росен Димов действия по износ на чуждестранна валута, без да бъде декларирана същата по надлежния ред, осъществяват състава на престъпление по чл. 251 НК или респ. на административно нарушение по чл. 37 ЗСВЦВК. Доколкото липсва влязла в сила присъда, респ. решение на компетентен наказателен съд не следва да се коментира дали извършеното от Росен Димов представлява престъпление или нарушение съобразно нашето законодателство. Липсата на влязла в сила присъда, означава липса на извършено от страна на Димов престъпление. Липсата на влязло в сила наказателно постановление, означава липса на извършено административно нарушение. Безспорен обаче е фактът, че валута в размер над 100 000 щатски долара е изнесена от Росен Димов и съпругата му, както и че липсват доказателства същата да е декларирана по съответния ред или да е искано разрешение от БНБ за износа й. Безспорно е, че същият е имал задължение да я декларира или да поиска разрешение от БНБ. Безспорно е също така и обстоятелството, че Росен Димов е открил обща банкова сметка в Гърция с гръцкия гражданин Антемидис. Не се спори и относно факта, че Росен Димов е бил обвиняем по наказателно дело в Солун за деяние извършено в съучастие с гръцкия гражданин Антемидис, както и че образуваното наказателно производство е прекратено по отношение на Росен Димов и съпругата му поради липса на достатъчно сериозни доказателства. Не се спори и по факта, че гръцкият гражданин е с компрометирана в България и в Гърция репутация. Безспорен и фактът, че в същия период Росен Димов е бил чл. на ВСС и апелативен прокурор на АП Пловдив. Безспорно е и че всички тези факти са станали известни в обществото и са предизвикали неговата негативна реакция. Анализът на горните факти води до извод за възникване на основателно съмнение относно притежаваните от страна на Росен Димов нравствени качества, необходими за заемане на длъжност "прокурор" във ВКП. За да бъде повишен определен кандидат в длъжност или да бъде преназначен е необходимо да не съществува никакво съмнение относно притежаваните от него морални качества. Ето защо като е отказал да повиши в длъжност Росен Димов, ВСС е действал в пределите на своите правомощия, без да е налице превратно упражняване на власт, тъй като събраните по делото доказателства са в подкрепа на становището, изразено от Вельо Велев - за наличие на основателно съмнение относно притежаваните от Росен Димов нравствени качества, които са необходими за заемане на висша магистратска длъжност. В случая не е необходимо да е установено по безспорен и категоричен начин, че Росен Димов е извършил нарушение на Кодекса за етично поведение на българските магистрати или на други етични правила /горното би било основание за ангажиране на неговата дисциплинарна отговорност/, а е достатъчно да е налице основателно съмнение относно притежаваните от него нравствени качества. Ето защо настоящата инстанция намира, че са били налице материалните предпоставки, предвидени в ЗСВ да бъде отказано повишаване на Росен Димчев Димов в длъжност "прокурор" във ВКП. Предвид изложените по-горе съображения неоснователни са изложените в писмените бележки доводи за материална незаконосъобразност на обжалванато решение и за изземване на компетентност от страна на ВСС при извършването на самостоятелна и независима преценка за притежаваните от страна на кандидата нравствени качества. Не е налице и твърдяното опорочаване на формата, изразяващо се в липса на мотиви. Както бе отбелязано по-горе за мотиви на решението следва да се приеме изказаното от Вельо Велев отрицателно становище. Няма изискване в закона, за да се приемат за мотиви отрицателните становища, то те да бъдат споделени от мнозинството от членовете на органа. Както бе отбелязано по-горе, за да е налице валиден отрицателен вот, достатъчно е при гласуването за назначаване на кандидата да не е събрано необходимото мнозинство от 13 гласа. Отрицателният вот е резултат от недостатъчно събрани гласове - 13 гласа за положителния вот. Решението щеше да е немотивирано, ако за назначаването на кандидата не са събрани необходимите 13 гласа от една страна, а от друга страна липсва изказване на чл. на ВСС, обосноваващо отрицателен вот. Единствено в тази хипотеза ще е налице липса на мотиви, която да обоснове отмяна на акта. В конкретния случай е налице изказване в подкрепа на отрицателния вот. Актът е мотивиран, фактическите основания, посочени от Вельо Велев са установени по делото. Обстоятелството, че наказателното производство срещу Димов е било прекратено не би променило изводите на ВСС, тъй като видно от изказванията на Вельо Велев, фактът как е приключило това дело е без значение в случая. Неоснователно е възражението за допуснато от страна на ВСС нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в неизслушване на кандидата. В ЗСВ не е налице процедура по изслушването на кандидат, участвал в конкурс. Конкретното производство не е дисциплинарно, в случая не се налага дисциплинарно наказание на лицето, ето защо неизслушването на Димов от ВСС не води до нарушение на правото му на защита и следователно не представлява съществено нарушение на производствените правила. Неоснователно е и твърдението за нарушение на основни принципи на АПК - чл. 8, ал. 2 и чл. 13 АПК. Съгласно чл. 8, ал. 2 АПК в пределите на оперативна самостоятелност, при еднакви условия, сходните случаи се третират еднакво. В случая не са представени доказателства за други подобни случаи, при които органът да е постановил различни решения. Обстоятелството че на 24.04.2002 г. Росен Димов е бил повишен в ранг "завеждащ отдел при ВКП и ВАП", а на 28.04.2004 г. е бил преназначен за Административен ръководител - Апелативен прокурор на АП - гр. Пловдив не обуславят извод за незаконосъобразност на настоящото решение. Липсва информация, както и доказателства, изнесените на заседанието на 2.02.2012 г. факти и обстоятелства да са били обсъждани от членовете на ВСС преди вземането на решението за повишаване в ранг и за преназначаване. В представените протоколи липсва такова обсъждане. Следователно може да се приеме, че ВСС на своето заседание на 2.02.2012 г. за първи път обсъжда и взема под внимание фактите и обстоятелствата, свързани с изнасянето на валута от Росен Димов, откриване на обща сметка в банка в Гърция с гръцки гражданин с компрометирана в България и в Гърция репутация, наличието на наказателно производство, образувано срещу Росен Димов по времето, когато същият е бил и чл. на ВСС и Апелативен прокурор на АП - Пловдив. Обстоятелствата са били налице, но неясно защо и поради какви причини същите не са били обсъждани и дискутирани от членовете на ВСС през 2002 и през 2004 г. преди вземане на решенията за повишаване в ранг и за преназначаване на Росен Димов. Липсата на изложени по тях съображения от страна на ВСС води до извод, че вероятно същите не са били известни на членовете на ВСС през 2002 - 2004 г. Ето защо не може да се приеме наличие на нарушение на чл. 8, ал. 2 АПК. Разпоредбата на чл. 13 АПК предвижда, че Административните органи своевременно огласяват публично критериите, вътрешните правила и установената практика при упражняване на своята оперативна самостоятелност по прилагане на закона и постигане на целите му. Този принцип не е нарушен тъй като ВСС е приел своевременно Правила във връзка с провеждането на конкурса, които са оповестени публично. Несъобразяването с оценката дадена от КПЕПК при ВСС, не представлява нарушение на принципа, визиран в чл. 13 АПК. ВСС в случая действа в условията на оперативна самостоятелност и не е длъжен да се съобрази със становището, дадено от помощния орган - КПЕПК, при положение че изложи съображения защо не приема дадената оценка. Обстоятелството, че Димов притежава сертификат за достъп до класифицирана информация на ЕС до ниво "ЕС строго поверително" и че е бил проверяван от Държавната комисия по сигурността на информацията, не води автоматично до извод, че лицето притежава необходимите нравствени качества да изпълнява длъжността "прокурор" във ВКП и не опровергава извода до който е достигнал ВСС, приемайки оспореното решение. Предвид изложеното обжалванато решение на ВСС е законосъобразно, с оглед на което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена.