Решение № 1475 от 3.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6227/2008 г.

Решение № 1475 от 3.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6227/2008 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ИВАН СПИРИДОНОВ СПИРИДОНОВ от с. Сенокос, общ. Балчик, обл. Добрич чрез процесуалния му представител адв. Друмева срещу решение на Варненския окръжен съд № 148 от 5.03.08 г., постановено по адм. д. № 2563/06 г. по описа на същия съд, с което е отхвърлена жалбата му срещу ППСПДВ № 4/20.02.06 г. на Началника на Митница Добрич, потвърдено с решение № Д/4406-63/20.11.06 г. на Директора на РМД-Варна. В касационната жалба се твърди, че решението е необосновано, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, по делото е представен сертификат EUR1 № D 344782/18.11.05 г., издаден впоследствие, който удостоверява произхода на внесения автомобил по предвидения в нормативните актове ред. Разпоредбата на чл. 18 от Протокол 4 към ЕСА има предвид издаването на дубликат в случай на кражба, изгубване или унищожаване на сертификата, а в случая не става въпрос за издаването на такъв дубликат, поради което неправилно митническият орган и съдът са се позовали на отговора на Главна митница Нюрнберг, според което сертификатът е формално неправомерно изготвен без да са били налице условията на чл. 18. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени постановлението на Началника на Митница Добрич и да се присъдят разноски. Ответникът по касационната жалба - Началникът на Митница Добрич не изразява становище. Заинт. страни - Директорът на РМД-Варна и Директорът на Дирекция "ОУИ"-гр. Варна при ЦУ на НАП - не изразяват становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред Варненския окръжен съд е било ППСПДВ № 4/20.02.06 г. на Началника на Митница Добрич, потвърдено с решение № Д/ 4406-63/20.11.06 г. на Директора на РМД-Варна, с което Иван Спиридонов Спиридонов е бил задължен да заплати допълнително публични държавни вземания в размер на 642 лв., от които мито-535 лв. и ДДС - 107 лв., заедно със законната лихва от датата на възникване на задължението - 8.10.03 г. до цялостното му погасяване. За да отхвърли жалбата на лицето и да потвърди ППСПДВ, съдът е приел, че основанието, послужило на митническия орган, издал постановлението, да приеме, че не се касае за стока с произход е писмото на Германските митници, според което посоченият от жалбоподателя износител не е изготвил и подписал договора за продажба и декларацията за произход. Тези констатации не се променят от представения по-късно сертификат EUR1 № D 344782/18.11.05 г. При извършена повторна проверка с писмо от 27.06.06 г. Главна митница Нюрнберг е удостоверила, че цитираният сертификат е изготвен формално неправомерно, тъй като условията за допълнителното му издаване по чл. 18 от Протокол 4 към ЕСА не са били налице и не може да се потвърди, че се касае за стока с произход. Така постановеното решение е правилно. От фактическа страна по делото е установено, че на 7.10.03 г. Иван Спиридонов е предявил за митническо оформяне под режим внос употребяван лек автомобил марка "Рено" внос от Германия и е представил договор за покупко-продажба от 15.09.03 г. с декларация за преференциален произход на стоката. Ползвал е право за преференциален внос по Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и Р. България, а именно - освобождаване от заплащане на мито и заплащане на ДДС в намален размер. На осн. чл. 32 от Протокол 4 към цитираното споразумение представеното доказателство за произход е изпратено за последваща проверка в страната на износа - Германия. В отговора на германските митнически власти се посочва, че стоката не следва да се счита за такава с произход от ЕС, тъй като посоченият износител не е изготвил и подписал договора за покупко-продажба и декларацията за произход. С оглед на този резултат от проверката е издадено ППСПДВ № 4/20.02.06 г. от Началника на Митница Добрич. С жалбата си до Директора на РМД-Варна Спиридонов е представил друго доказателство за произхода на автомобила, а именно - сертификат EUR1 № D 344782/18.11.05 г., издаден впоследствие. Извършена е последваща проверка на сертификата и е получен отговор на германските митници, според който сертификатът е изготвен формално неправомерно, тъй като условията за допълнителното му издаване по чл. 18 от Протокол 4 към ЕСА не са били налице. Поради това, не може да бъде потвърдено, че се касае за стока с произход по смисъла на споразумението. Този отговор на германските митнически власти е обсъден от Директора на РМД в мотивите на неговото решение и същият е послужил за основание да бъде отхвърлена жалбата срещу ППСПДВ като неоснователна. Безспорно от данните по делото се установява, че след извършване на проверките по реда на чл. 32 от Протокол 4 към ЕСА на доказателствата за произход, митническите органи на страната на износа са уведомили митническите органи, поискали проверките, че според резултатите от тях въпросният автомобил не може да бъде считан за стока с произход от общността. При така получените отговори законосъобразен е отказът на българските митнически органи да предоставят исканите от вносителя преференции. Доводите на касатора, че не се касае за издаване на дубликат на сертификат EUR1, поради което разпоредбите на чл. 18 от Протокол № 4 не следва да се прилагат, са неоснователни. В чл. 18 от Протокол 4 са уредени хипотезите, при които сертификат EUR1 може по изключение да бъде издаден след износа на продуктите, за които се отнася, а именно: ако не е бил издаден по време на износа поради грешка или неволен пропуск, или специални обстоятелства; ако е доказано пред митническите органи, че сертификатът за движение EUR1 е бил издаден, но не е бил приет при вноса по технически причини. Германските митнически власти са преценили, че сертификатът за движение EUR1 № D 344782/18.11.05 г. е неправомерно издаден, тъй като не са налице условията на чл. 18 за неговото последващо издаване и това е обосновало крайният им извод, че той не доказва, че стоката е с произход от ЕС. С оглед на изложеното, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо отделение