Решение № 13984 от 23.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4899/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 7, изр. първо от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Б. И., с [ЕГН], регистриран като Едноличен търговец (ЕТ) С. И. , с ЕИК 106520368, чрез адв. П. Константинова, срещу Решение 1111 от 21.03.2024 г., постановено по адм. д. 232 по описа на Административен съд - Плевен (АС Плевен) за 2023 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлено оспорването на настоящия касационен жалбоподател срещу Ревизионен акт Р-04001521006337-091-001 от 18.05.2022 г. (РА), издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) - Велико Търново, в частта, потвърдена с Решение 79 от 15.08.2022 г., издадено от директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (Д ОДОП ) Велико Търново при Централното управление (ЦУ) на НАП, с която на настоящия касационен жалбоподател е определен данък за довнасяне по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за 2017 г. в размер на 432439,15 лв. и 177554,50 лв. лихва за забава. Наред с това И. е осъден да заплати на НАП сума в размер на 27949,81 лв. за юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради постановяването му в противоречие с материалния закон, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се становище, че съдът постановил решението в противоречие с доказателствата, без да съобрази заключението на приетата по делото съдебно счетоводна експертиза (ССЕ) и заверените от независим финансов одитор ГФО за периода 2010 г. 2017 г. Без основание възприел подхода на приходната администрация, основан на отричане тезата на ревизираното лице, че не е било възможно в периода 2010 г. 2017 г. да бъдат разграничени разходите на такива, които увеличават стойността на актива и на текущи разходи. Неправилно органите по приходите, а и съдът, приложили принципа на предимство на съдържанието пред формата точното разграничение на разходите не би било коректно до завършване на строежа. След приемане на СМР разграничението е основано на Протокол от 31.12.2017 г., съставен от едноличния търговец на база заключението на оценителя Гиздаков ЕООД и неоспорен от приходната администрация, което е дало отражение на финансовия резултат на търговеца през 2017 г. В този смисъл, според касационния жалбоподател, са и приобщените по делото специални знания СС 16 е спазен и не е било възможно преди приключване на СМР разграничаването на разходите на текущи и такива, които увеличават стойността на ДМА. В допълнение се релевират доводи за липса на данъчни загуби, доколкото при факта на недовършеното строителство в периода 2010 г. 2017 г. търговецът е платил данък по ЗДДФЛ с 310511,06 лв. повече, тъй като не е било възможно ежегодното разграничение на разходите, респективно намаляване на печалбата с текущите разходи. По подробно изложените в тази насока съображения се иска отмяната на съдебното решение, предмет на инстанционна проверка и отмяната на спорния РА в частта, предмет на съдебен контрол. Претендира се и присъждането на разноски за двете съдебни инстанции. В съдебното заседание пред настоящия касационният жалбоподател не се представлява. Представя писмена защита, списък на разноските и доказателства за извършването им. Ответникът директорът на Д "ОДОП" Велико Търново при ЦУ на НАП оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор, а по същество на касационното оспорване моли оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 27949,81 лв. съгласно представен списък на разноските. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът по касация не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано писмено заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, което поддържа и устно в съдебното заседание пред настоящия съд. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която този акт е неблагоприятен, предвид което следва да се разгледа досежно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС - Плевен е бил РА Р-04001521006337-091-001 от 18.05.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, в частта, потвърдена с Решение 79 от 15.08.2022 г., издадено от директора на Д ОДОП Велико Търново при ЦУ на НАП, с която на настоящия касационен жалбоподател за 2017 г. са установени за внасяне допълнителни задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за ЕТ в размер на 432439,15 лв. и 177554,50 лв. лихва за просрочие. Установено е от първоинстанционния съд, че със спорния РА в обжалваната пред съда част е преобразуван финансовият резултат на търговеца за данъчни цели за 2017 г., като с отчетените през 2017 г. като текущи разходи в общ размер на 3924324,87 лв., направени в периода 2010 г. - 2017 г. е променен финансовият резултат от селскостопанска и търговска дейност за 2017 г., като не са признати като текущи разходи 3911594,37 лв., приспаднати са само признатите разходи и е установен нов данъчен финансов резултат за периода 01.01.2017 г. 31.12.2017 г. по ЗДДФЛ, въз основа на който са определени за внасяне допълнителни задължения на едноличния търговец за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ в размер на 432439,15 лв. и лихва за просрочие в размер на 177554,50 лв. Съдът приел за установено, че настоящият касационен жалбоподател е извършил ремонт по стопански начин на собствен сграден фонд, представляващ ДМА сгради, находящи се в два имота в гр. Койнаре - База 1 и База 2. Строително-монтажните работи включвали укрепване и разширяване на налични активи и застрояване на нови сгради за дейността на предприятието на търговеца. Те били извършвани в продължение на няколко години, по което време били отчитани общо в счетоводна сметка (СС) 613 Разходи за придобиване на ДМА - активна набирателна сметка, която се приключва след завършване на строителните работи. За целия период в сметката са набрани разходи в размер на 7848649,74 лв., без да е водена аналитична счетоводна отчетност за разграничаване на разходите по сгради. Въз основа на заключението на ССЕ съдът приел, че в посочения период калкулираните в СС 613 разходи не са намалявани всяка година с частта разходи за текущ ремонт на База 1 и База 2, а през 2017 г. търговецът разделил натрупаните по нея разходи наполовина - половината като разходи по придобиване на ДМА, тъй като водят до увеличение на стойността им, а другата половина били отчетени като текущи разходи, с които е намален годишният финансов резултат на търговеца за данъчни цели. Установено е от съда, че в хода на ревизионното производство бил издаден ревизионен доклад (РД), в който било прието, че освен сумата по фактурата от м. 10.2017 г. в размер на 12730,50 лв., останалата част от разходите в размер на 3911594,37 лв. от СС 613, отчетени през 2017 г. като текущи разходи и приключени в СС 123, не следва да се признават като такива за 2017 г. Основание за това било приетото от приходната администрация, че тези разходи не са документално обосновани същите се отнасят към предходни периоди от 2010 г. до 2016 г., когато са издадени счетоводните документи за тях и е следвало да бъдат текущо отчетени в съответните периоди, съгласно Закона за счетоводството (ЗСч) и НСС. Посочените обстоятелства дали основание на приходните органи да преобразуват финансовия резултат на търговеца със сумата от 3911594,37 лв. в посока увеличение на основание чл. 26, ал. 2, във вр. с чл. 77, ал. 1 и чл. 10 ЗКПО. Въз основа на РД бил издаден спорният РА. С него към декларираната от търговеца данъчна печалба за 2017 г. в размер на 2099560,24 лв. били добавени непризнатите като текущи разходи 3911594,37 лв., определена била годишна данъчна основа по чл. 28 ЗДДФЛ в размер на 6011154,61 лв., а след приспадане на задължителните осигурителни вноски, бил определен дължимият данък в размер на 15 % от основата. От този размер бил приспаднат преотстъпеният данък по чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ и бил определен размер на дължимия данък - 558118,95 лв. Били взети предвид авансовите вноски от 60000,00 лв. и внесения данък от търговеца в размер на 65679,80 лв., при което бил определен размер на данъка за довнасяне в размер на 432439,15 лв., ведно със съответната лихва. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, по което спор между страните не се формира, съдът е направил правен извод за неоснователност на предявеното от настоящия касационен жалбоподател оспорване на РА в обжалваната пред него част. Приел, че ревизията е възложена от материално компетентен орган и при спазване на производствените правила. Дефинирал като основен спорен въпрос дали набираните в периода 2010 г. 2016 г. по СС 613 разходи в размер на 3911594,37 лв. за строителство в недвижимите имота на търговеца, отчетени и приключени през 2017 г. в СС 123 Печалби и загуби от текущата година , следва да се приемат за текущи, както са отчетени и декларирани с ГДД за 2017 г., или няма основание да бъдат квалифицирани като такива. Отговор на този въпрос дал при съобразяване на приложимите разпоредби - чл. 24, ал. 1 и чл. 26, ал. 1, т. 4, чл. 34, ал. 1 и чл. 36 и пар. 1, т. 14 ЗСч, НСС СС16 - т. 2 и т. 6, както и тези от ЗДДФЛ и ЗКПО. При действието на тази правна регламентация съдът приел, че според счетоводните стандарти всички разходи, които не са такива за придобиване на ДМА, следва да се отчитат като текущ разход точно в периода, в който са направени, а не след завършване на строителството в последващ период. Като съобразил разпоредбите на чл. 10, ал. 1, чл. 67 и чл. 77, ал. 1 ЗКПО и приложимите такива от ЗДДФЛ, първоинстанционният съд отхвърлил оспорването, с което бил сезиран. За да достигне до този краен извод се аргументирал, че съгласно изискванията на ЗСч текущите разходи се включват в отчета за периода, за който се отнасят, т. е. за същата финансова и данъчна година. В този смисъл приел, че ако търговецът е смятал, че част от разходите за СМР в База 1 и База 2 не са за придобиване на ДМА, а са текущи разходи, които не се отразяват на балансовата стойност на активите, е следвало да ги разграничава своевременно счетоводно всяка данъчна година - да ги приключва в СС 123 и да ги включва в отчета като текущи разходи. Не споделил подхода, избран от търговеца, през 2017 г. да отчете тези разходи като текущи, направени в периода от 2010 г. до 2016 г. и документирани в същия период. Наред с това приел, че пропускът да се разграничат текущите разходи във всяка година от периода се дължи на бездействие на търговеца. Не възприел защитната му теза, че приходната администрация е задължена да установи липсата на такова деклариране и внасянето на повече данък в предходните години поради недеклариране на текущи разходи от търговеца. За този извод се позовал на направения от И. избор относно реда, по който да отчита общо разходите за СМР в набирателна СС 613. Позовал се и на заключението на вещото лице по въпроса, че не са декларирани за целия период 2010 г. - 2016 г. текущи разходи по строежите в двата имота База 1 и База 2 в гр. Койнаре, поради което не са се отразили на финансовия резултат на търговеца. Съдът не открил позитивна правна регламентация, която дава възможност на ревизираното лице да отчете и декларира за пръв път сторени текущи разходи в последваща година от датата на издаване на счетоводен документ за тях и те да се признават при определяне на данъчния финансов резултат за периода на деклариране. Разгледал и хипотеза, при която с отнасянето по СС 613 търговецът е искал разходите да бъдат приключени в СС 203 като такива по придобиване на ДМА съгласно СС 16, в който случай те биха влезли в отчета за 2017 г. като увеличаване балансовата стойност на активите след въвеждане в експлоатация на сградите съответно ще намалят финансовия резултат на търговеца, като за в бъдеще той би могъл да прилага амортизационни отчисления, което би се отразило благоприятно за него върху финансовия резултат на предприятието. Съдът съобразил, че в случая това е направено само с половината от натрупаните общо по СС 613 разходи, които през 2017 г. са разделени на две равни части, едната половина отчетена като ДМА по СС 203, а другата като текущи разходи по СС 123. Споделил извода на органите по приходите, че разходите, отчетени като текущи през 2017 г., но извършени и документирани през 2010 г. 2016 г., не следва да се признават за данъчен период 2017 г. и са документално необосновани като текущи разходи за този период. В този смисъл приел, че е налице посоченото от органите по приходите основание за преобразуване на данъчния финансов резултат с непризнатите счетоводни разходи, поради което отхвърлил оспорването на РА. Разпределил отговорността за разноските с оглед изхода на спора, като присъдил на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 27949,81 лв. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно, тъй като е необосновано и е постановено в нарушение на материалния закон. Първоинстанционният съд правилно е определил спорния по делото въпрос, преюдициален за преценка законосъобразното определяне с РА на допълнителните задължения по ЗДДФЛ за 2017 г., който изисква отговор дали набираните в периода 2010 г. 2016 г. по СС 613 разходи в размер на 3911594,37 лв. за строителство в недвижимите имота на търговеца, отчетени и приключени през 2017 г. в СС 123 Печалби и загуби от текущата година , следва да се приемат за текущи, както са отчетени и декларирани с ГДД за 2017 г., или няма основание да бъдат квалифицирани като такива. Повдигнатите от касационния жалбоподател въпроси, които са съществени за правилното решаване на спора по същество, всъщност са пряко относими към ефекта, който е произвел направеният счетоводен запис, въз основа на Протокол за оценка на разходи за придобиване на ДМА 111244 от 31.12.2017 г. и мемориален ордер към него, във връзка с оценителските доклади, и отговора - налице ли е правно призната възможност за отчитане на спорните разходи, реализирани през периода 2010 г. 2016 г. като текущи през 2017 г. предвид твърдяната от данъчнозадълженото лице невъзможност да бъдат разграничени на по-ранен етап преди завършване на СМР, изпълнени по стопански начин. Приходната администрация се е позовала на две конкуриращи се основания, като източник на допълнителното задължение за отчетен период 2017 г. (съответни и на акцесорното задължение за закъснителна лихва), които са в отношение на алтернативност. Тяхното прилагане обаче им има еднакъв данъчен ефект върху данъчнозадълженото лице. В потвърждаващото РА в оспорената пред съда част решение на директора на Д ОДОП Велико Търново при ЦУ на НАП, е прието, че взетата счетоводна операция за отчитане като текущи за 2017 г. на част от натрупаните по СС 613 разходи за придобиване на ДМА е извършено от настоящия касационен жалбоподател в нарушение на принципа за документална обоснованост на разхода (чл. 10 ЗКПО) чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция и в нарушение на принципа за независимост на отделните отчетни периоди. Не се основава на позитивното право очакването на приходната администрация, а и на съда, документирането на стопанските операции да е осъществено в годината на отчитане на разхода, като условие за признаването му за документално обоснован. При действието на чл. 10, ал. 1 ЗКПО документално обоснован е разходът, за който е съставен първичен счетоводен документ, отразяващ вярно стопанската операция. От заключението на ССЕ се установява, че кредитирането на СС 613 Разходи за придобиване на ДМА е срещу дебита на сметки от гр. 60, а завеждането на разходи по дебита на СС 612 е срещу кредита на сметки от гр. 60. При отчитането на непризнатите от органите по приходите разходи за текущи ремонти е дебитирана СС 123 срещу кредита на СС 612 със сумата 3924324,87 лв. С аргумент от чл. 26, ал. 1, т. 4 ЗСч, който въвежда принципа на начисляването, ефектите от сделки и други събития се признават в момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти, и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят. Затова и релевантно за признаване на ефекта от събитието е моментът на неговото възникване, а не на документирането. Това първоинстанционният съд не е съобразил, въпреки че правилно е приел за приложима към казуса разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 4 ЗСч. Предвид изложеното, необосновано на доказателствата и в нарушение на материалния закон първоинстанционният съд е възприел подхода на приходната администрация при издаване на спорния РА в обжалваната пред съда част като е направил извод за липса на документална обоснованост на отчетения като текущ разход в размер на 3911594,37 лв. през 2017 г. За стопанските операции, във връзка с които са отчитани разходи по сметките от гр. 60, приключени със СС 613, от приходната администрация не се отрича съществуването на първични счетоводни документи, съставени в съответните данъчни периоди. Заключението на ССЕ при отговора на въпрос 1 потвърждава също това. Затова невярно е приетото, че за направеното счетоводно записване за отчитане на посочения разход като текущ не са налице първични счетоводни документи. Такива са налице, не са оспорени от приходната администрация, а от неоспореното заключение на ССЕ безспорно се установява, че всички разходи са осчетоводени в СС 613. По цитираните в заключението на ССЕ справка от счетоводен софтуер на ЕТ и мемориален ордер - основание за извършените счетоводни записвания по кредита на СС 613 е Протокол 0000111244 от 31.12.2017 г., който е с признаците на първичен счетоводен документ от категорията на тези по чл. 6, ал. 3 ЗСч. Протоколът е съобразен с техническите параметри от оценителските доклади на Гиздаков ЕООД от м. декември 2017 г., като в счетоводството на търговеца разходите за двата ДМА, отчетени по СС 613, са разпределени по видове ремонти текущи и основни. Органите по приходите, а и първоинстанционният съд, са подценили правното значение на тези документи и не са взели предвид относимостта към правилното разрешаване на спора на фактите, които те установяват. Предвид изложеното, изводът на съда, че обсъжданите счетоводните разходи не са документално обосновани по смисъла на ЗКПО, не се признават за данъчни цели и доколкото представляват данъчна постоянна разлика, с тях се извършва увеличение на финансовия резултат на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО, е неправилен. Извън вниманието на съда и необсъдени от него са останали посочения Протокол за оценка на разходи за придобиване на ДМА 111244 от 31.12.2017 г. и мемориален ордер към него в контекста на безспорно установеното по делото, че извършените СМР са по стопански начин. Споделима е тезата на ревизираното лице, че при изпълнението им по този начин, едноличният търговец взима решение относно разпределяне на разходите, което в случая е съобразено и с докладите от оценките. Впрочем, при разпита на вещото лице, изготвило заключението на приетата без оспорване ССЕ в съдебното заседание на 15.01.2024 г. пред АС Плевен, пояснява, че в казуса не се касае за счетоводна грешка, за да се правят корекции за заден период във връзка с отнасянето на разходите разходите няма как текущо да се разграничат и трябва да имат отражение в СС 613. Разяснява, че разпределението на разходите като такива за текущ или основен ремонт е възможно да стане едва след като е приключил процесът на строителство предвид дългия период на извършване на СМР и то именно по стопански начин, когато собственикът е инвеститор на множество сгради, инсталации и инфраструктура. Обобщава, че Когато приключи процесът на строителство, тогава може да се види за всяка година колко са за текущ и колко са за основен ремонт по години . Протоколът е съставен във връзка с обсъжданите разходи за придобиване на ДМА, оценени в равно съотношение на такива за текущ ремонти (привеждане на активите в първоначалното им състояние на годност и експлоатация) и такива за основен ремонт и реконструкция (подобряване на експлоатационните характеристики), както и относно счетоводно приключване на сметката, калкулираща извършените разходи по сградния фонд. За да даде отговори на поставените му въпроси в тази връзка, вещото лице, изготвило ССЕ, се е основало и на докладите за пазарни оценки от м. декември 2017 г. като надежден ориентир относно това на кои сгради и кога е направен основен ремонт и на кои текущ. Пояснява, че при изготвяне на разпределението търговецът е ползвал само техническите описания от докладите година на построяване, година на основен ремонт, архитектурна част, инсталации, дворни подобрения, а не други стойности. Установява се, че мемориалният ордер е на основание разглеждания протокол, като в него, в частта бележки по счетоводни записи са направени разясненията относно взетите счетоводни операции. Това са документите, които представляват основанието за разграничение на обсъжданите разходи след приключване на строителството. При разпита вещото лице внася яснота и по въпроса относно спазване на принципа по Счетоводен стандарт 16 в съответствие с подхода на приходната администрация, но при изричното уточнение, че този принципен подход е неприложим в случая. Последното аргументира с това, че СМР не са извършени чрез възлагане, респективно не са налице съставяните в този случай актове обр. 16 за приемане и ремонтът по стопански начин не е приключил за един отчетен период. Обектът не е въведен в експлоатация в предходен 2017 г. момент, което би дало възможност за своевременното разграничаване на двата вида разходи. Дава пояснение, че ако е външен изпълнител не се минава през сметка 613 и е съвсем по друг стандарт осчетоводяването . В случая сочи, че такова текущо разграничение Фактически не е възможно . Наред с това уточнява, че позитивната регламентация не дефинира конкретен документ, който следва да бъде съставен и представен за обосноваване записванията по приключване на СС 613 при строителство по стопански начин (вж. при отговор на въпрос 3). Предвид това и доколкото съдът не е съобразил констатациите и изводите на вещото лице, които се съдържат в заключението на ССЕ и дадените от него подробни разяснения при разпита му в съдебното заседание пред АС- Плевен, е направил несподелимия извод, че казусът касае пропуск да се разграничат ежегодно текущите разходи, който се дължи на бездействие на търговеца. Не е съобразен с материалния закон и изводът за противоречащо на счетоводното законодателство отчитане като текущи разходи в 2017 г. на извършени и документирани разходи за периода 2010 г. 2016 г. Не е нарушен принципът на независимост на отделните отчетни периоди по чл. 26, ал. 1, т. 5 ЗСч. Отчетният период 2017 г. е третиран сам за себе си. Включването на разходите за текущи ремонти на ДМА в отчета за тази година се основава на разпределянето на разходите за ремонти на такива, които подобряват икономическите изгоди от актива (с тях е увеличена балансовата стойност на активите) и такива без този ефект. Разпределянето е сторено след приключване на ремонтите и се основава на технически описания от оценителските доклади. Едва в отчетния период на завършване на строителството и като ефект от докладите и основаното на тях разпределение, възниква възможността за надеждно оценяване на разхода като позиция, която да бъде призната във финансовите отчети. Това са последващите обстоятелства, които са довели до съответствие на позицията с критериите за признаване в отчетен период 2017 г. (вж. Надеждност на оценяването от НСС, Общи разпоредби). Това разбиране съответства и на друга част от НСС Общи разпоредби (Признаване на разходи), според която: Разходи се признават в отчета за приходите и разходите, когато има намаление на бъдещите икономически изгоди, свързани с намаление на актив или увеличение на пасив, и то може да бъде оценено надеждно. Именно моментът, в който разходите могат да бъдат разграничени и измерени надеждно е определящ. Администрацията не е оспорила извършването и размера на текущо отчетените разходи или на тези, с които е увеличена балансовата стойност на активите. Този размер, както се посочи, е проверен с източника на специални знания. Математическото равенство на двата вида разходи не дисквалифицира признаването на документално доказаните и отчетените в съответствие със счетоводното законодателство текущи разходи. Органите по приходите не са разграничили по периоди с оглед материалния им израз разходи в различно съотношение, за които да е дължимо друго третиране. Въз основа на посоченото, несподелима е тезата на приходната администрация, че това съотношението е произволно определено. Предвид изложеното, с взетите стопански операции, обсъдени по горе, ревизираното лице не е нарушило чл. 10, ал. 1 ЗКПО и не е налице основание за приложение на разпоредбата на чл. 77, ал. 1 ЗКПО разходите не се явяват отчетени в нарушение на счетоводното законодателство, поради което следва да бъдат признати за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. Неоправдана е застъпената от ответника по касация теза в отговора на касационната жалба, че натрупаните в периода 2010 г. 2017 г. по СС 613 разходи са механично разделени на разходи за текущи ремонти и разходи за придобиване на ДМА. Затова и не е в противоречие със закона преценката на търговеца, намерила израз в Протокола за оценка на разходи за придобиване на ДМА 111244 от 31.12.2017 г. във връзка с разпределението на разходите и счетоводно приключване на сметката, калкулираща извършените разходи по сградния фонд. Следва да се има предвид, че извършеното от търговеца счетоводно отчитане на разходите в 2017 г. не създава риск от загуба на данъчни приходи. Видно е от заключението на ССЕ (вж. при отговор на въпрос 2), че разходите за придобиване на дълготрайни активи за отчетните периоди 2010 г. 2016 г., вкл., не са дали отражение на текущия финансов резултат на търговеца за съответния отчетен период. При възприемане на основаната на прилагане на принципа за текущо начисляване позиция на органите по приходите, по заключението на ССЕ, касационният жалбоподател е надвнесъл над 300000,00 лв. (вж. при отговор на въпрос 5). В съответствие с принципа на служебното начало по чл. 5 ДОПК, при осъществяване на данъчния контрол по чл. 79 ЗКПО администрацията е дължала предприемането на действия за промяна на данъчния финансов резултат за съответните данъчни периоди. Не съществуват информационни източници това да е сторено в противовес с посочения принципно дължим подход. По горните съображения изводът на първоинстанционния съд за законосъобразност на РА, в обжалваната пред съда част, е необоснован и е направен в нарушение на материалния закон, поради което не се споделя от настоящия съдебен състав. Изложеното по-горе дава основание да се направи извод за основателност на касационното оспорване, предвид което следва да се пререши въпросът по същество, като оспорването по жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу РА, в оспорената пред съда част, следва да се уважи. По тази причина обжалваното съдебно решението следва да се отмени като неправилно изцяло, вкл. в частта за разноските, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и поради неговата необоснованост. Вместо него следва да се постанови друго, по съществото на спора, с което да се отмени спорният РА, в частта, предмет на съдебен контрол. С оглед изхода на спора и неговото пререшаване по същество, направеното искане от касационния жалбоподател и ангажираните доказателства, нему се следва присъждането на разноските, сторени за заплащане на държавните такси за съдебните производства пред първоинстанционния съд и пред Върховния административен съд в общ размер на 1750,00 лв., депозит за вещо лице в размер на 1006,20 лв., както и за платените адвокатски възнаграждения в двете съдебни инстанции, които са в общ размер на 20200,00 лв. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение