Решение № 4319 от 25.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11713/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на ГД Гранична полиция в МВР, чрез процесуален представител - юрк. Табакова, срещу решение 7230 от 03.10.2024 г., постановено по адм. д. 513/2024 г., по описа на Административен съд Бургас (АС-Бургас), с което е отменена Заповед 3282з-862 от 27.02.2024 г., издадена от директора на Главна дирекция Гранична полиция в МВР за командироване на С. Д. В., заемащ длъжността старши полицай в ГПУ- Малко Търново към РД Гранична полиция / РДГП/- Елхово, в ГПУ- Видин при РД "Гранична полиция" /РДГП/ - Русе, за времето от 28.02.2024 г. до 28.03.2024 г. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и е необосновано касационни основания по чл.209 т.3 от АПК. Моли за отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу заповедта. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на разноските, претендирани от ответната страна. Ответникът С. Д. В., чрез пълномощник - адв. М. Христова, по подробни съображения, представени в молба-становище, с характер на писмена защита, оспорва жалбата и моли решението на АС- Бургас да бъде оставено в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно представен договор за правна защита и съдействие. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед 3282з-862 от 27.02.2024 г., издадена от директора на Главна дирекция Гранична полиция в МВР, с която С. Д. В. старши полицай в ГПУ- Малко Търново към РДГП- Елхово, е командирован в ГПУ- Видин при РДГП- Русе, за времето от 28.02.2024 г. до 28.03.2024 г. За да постанови този резултат АС Бургас е приел, че обжалваната заповед на министъра на вътрешните работи е издадена от материално компетентен административен орган, в кръга на правомощията му, в предвидената от закона писмена форма, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразено в липса на мотиви. Решаващият съд е приел за установено, че в заповедта не се съдържат конкретни фактически основания за издаването й, не е посочено и правното основание за командироване на служителя. Това допуснато нарушение е определено за съществено, тъй като не позволява осъществяване на контрол относно законосъобразното упражняване от административния орган на компетентността му и нарушава правото на защита на адресата на акта.. Решението на АС-Бургас е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените касационни основания за отмяната му. Първоинстанционният съд е установил фактите по делото, като е събрал относимите за спора доказателства, които анализирал в решението си. При правилно установените факти, съдът е достигнал и до законосъобразни правни изводи. Изводите на съда са логични, последователни и отразят формирането на вътрешното му убеждение, поради което решението не е необосновано, каквото основание за отмяна се сочи в касационната жалба. Решението съответства и на материалния закон. Законосъобразен е и извода на АС - Бургас, че обжалваният административният акт не съдържа мотиви, обосноваващи служебна необходимост от командироването на служителя. Съгласно чл. 181а, ал. 1 от ЗМВР служител на МВР може да бъде командирован временно да изпълнява задълженията си в друго населено място, при служебна необходимост, но в обжалваната заповедта не се съдържат каквито и да е конкретни обстоятелства, от които да се направи извод, че са налице извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред, нормативни промени и/или промени във функционалните задължения на структурите , за да е налице служебна необходимост по смисъла на легалното определение, дадено в параграф 1 т.23 от ДР на ЗМВР. Наличието на такива промени не е обосновано в заповедта, както не е и доказано в производството. Поради това - изводите на съда за липсата на мотиви в заповедта и за липса на предпоставките за командироване на служителя са правилни и съответни на материалния закон. По тези съображения настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл.209 т. 3 от АПК, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото МВР следва да бъде осъдено да заплати на ответника разноски в размер на 750 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за представителство пред касационната инстанция. Възражението на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение, при конкретната му стойност, е неоснователно. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение