Решение № 100 от 1.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 4369/2013 г.

Решение № 100 от 1.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 4369/2013 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Татяна Върбанова Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 156 от 17.03.2014 г. постановено по т. д. № 4369/2013 г. настоящият съдебен състав е допуснал касационно обжалване на решение № 1228/18.06.2012 г. по т. д. № 3425/2012 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, трети състав в частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд, VI т. о., 17 състав по т. д. № 1452/2011 г. за отмяна, по предявените от Р. Н. Н., Надежда И. Б. и Н. Тонова М. срещу ПП "Обединени земеделци" искове с правно основание чл. 25, ал. 6 ЗЮЛНЦ, вр. С § 2 ЗПП, на решенията, взети от Втория редовен конгрес на ПП"Обединени земеделци", проведен на 26.03.2011 г., поради нарушение на чл. 13, ал. 3, т. 3 от Устава. Обжалването е допуснато поради вероятност обжалваният съдебен акт да е недопустим като постановен по недопустим иск. К. - ПП "Обединени земеделци", представляван от процесуалния си пълномощник адвокат С. С., поддържа доводи за недопустимост на въззивното решение поради произнасяне по непредявен иск и извън обхвата на съдебния контрол за законосъобразност на решенията на конгреса на партията. По съображения в жалбата и в защита, депозирана в съдебно заседание на 18.06.2014 г., се иска отмяна на решението и отхвърляне на исковете. Ответниците по касация не са заявили становища. Постъпилите по делото писмени бележки, изготвени от техния процесуален пълномощник адвокат А. Я., не могат да се вземат предвид, с оглед депозирането им след приключване на устните състезания в публичното съдебно заседание на 18.06.2014 г. и поради липса на даден срок за представяне на писмени защити по реда, предвиден в чл. 149, ал. 3 ГПК. Действително, писмените бележки са с рег. № 5743 с дата на постъпване във ВКС на 18.06.2014 г., получени в деловодството на Търговска колегия на 19.06.2014 г., като във входящия регистър на ВКС не се отбелязва времето/точен час/ на постъпване на книжа по делата. Обстоятелството, че писмените бележки са депозирани след разглеждане на делото в публичното съдебно заседание, е видно и от отразяването върху тях, че делото е "гледано на 18.06.2014 г., 09.00 ч". Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора с оглед правомощията си по чл. 293 ГПК, приема следното: За да постанови обжалваното решение съдебният състав на Апелативен съд - София е приел за недоказана от страна на ответната политическа партия редовността на избора на делегати на конгреса от страна на съответните регионални организации. Този извод е основан на липсата на годни доказателства за броя на членовете на съответните общински организации и за броя на членовете на съответните общи събрания, на които са избрани делегатите за конгреса, поради което не би могло да се установи дали при техния избор е спазена определената с решението на Постоянното присъствие от 27.04.2010 г. норма на представителство - 1:10. За неоснователни са счетени доводите във въззивната жалба на ПП "Обединени земеделци" за липса на надлежно сезиране на съда по въпроса за спазване нормата на представителство. Решаващият състав е изложил съображения, че след като в обстоятелствената част на исковата молба изрично е посочено като нарушение при провеждането на конгреса допускането до участие на лица, които нямат статут на редовно избрани конгресни делегати съгласно императивните изисквания на чл. 13, ал. 3, т. 3 от Устава, решение от 22.02.2011 г. на Постоянното присъствие и решение от 12.03.2011 г. на Управителния съвет, то позоваването на допуснато нарушение на посочената уставна разпоредба имплицитно включва твърдение, че при избора на делегати на конгреса не е спазена нормата на представителство. Въззивният съдебен състав не е възприел доводите за редовност на провеждането на конгреса, като е преценил като ненадлежни писмените доказателства, представени при въззивното разглеждане на делото - извлечение от протокол от заседание на Постоянното присъствие от 24.03.2011 г. и обобщена информация за числения състав на областните организации и избраните делегати за Втория редовен конгрес. Обжалваното въззивно решение е валидно, но е процесуално недопустимо, поради това, че е постановено по недопустими субективно съединени искове. Съображенията на настоящия съдебен състав на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение за този извод са следните: Правната регламентация на учредяването, регистрацията, устройството, дейността и прекратяването на политическите партии се съдържа в действащия Закон за политическите партии/ЗПП/ от 1.04.2005 г. Този род сдружения е извън обхвата на юридическите лица с нестопанска цел /сдружения и фондации/, чийто статут е предмет на законодателна уредба в Закона за юридическите лица с нестопанска цел/ ЗЮЛНЦ/. Този извод произтича не само от вложения в ЗЮЛНЦ смисъл на понятието юридически лица с нестопанска цел, но и пряко от разпоредбата на § 2, ал. 1 /след изм. през 2009 г./ съгласно която организациите, имащи за цел извършването на политическа дейност /наред с религиозните общности, читалища и др./ се уреждат с отделен закон. Действително, в § 2 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗПП е предвидено субсидиарно приложение на ЗЮЛНЦ за неуредените в закона въпроси. В случая не би могло да се приеме, че в ЗПП не е предвиден ред за защита срещу незаконосъобразни и несъобразени с императивни уставни разпоредби конгресни решения на политическа партия. Макар и като защита срещу вписвания в публичния регистър на политическите партии в Софийски градски съд, в чл. 18, ал. 1 ЗПП, съответстващ на прокламирания в чл. 11, ал. 1 от Конституцията на Република България основен принцип на политически плурализъм, е въведена процесуална възможност за атакуване и на положително регистърно решение от индивидуален чл. на партията. В този смисъл е постановеното при действието на новия ГПК решение № 50/12.05.2009 г. по т. д. № 95/2009 г., ВКС, I т. о., което се споделя от настоящия състав. Законосъобразността на приети конгресни решения на политическа партия се преценява именно в рамките на регистърното производство и производството пред ВКС /при обжалване с касационна жалба на решението по молбата за регистрация/, но не би могло атакуваните конгресни решения да са предмет на отделен конститутивен иск за тяхната отмяна с правно основание чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ. Разпоредбата на чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ, предвиждаща право на съдебна защита /по реда и в сроковете по ал. 6 на чл. 25 ЗЮЛНЦ/ относно законосъобразността и съответствието с устава на решенията на общото събрание на сдруженията не би могла да се приложи и по аналогия и спрямо приети на конгрес решения на политическа партия. В случая не се касае за непълнота на специалния закон - ЗПП по отношение на съдебната защита на всеки индивидуален чл. на политическа партия срещу незаконосъобразни решения, приети от върховния ръководен орган на партията. След като не е налице една от кумулативните предпоставки на чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове за правоприлагане по аналогия, а именно - непълнота на нормативния акт, то не следва да се преценява доколко се касае за сходство между предвидения в чл. 25 ЗЮЛНЦ ред за съдебно оспорване на решение на общото събрание като върховен орган на сдружението и за случая, за който се цели прилагането по аналогия. Допълнителен аргумент, подкрепящ извода за неприложимост по аналогия на предвидената в ЗЮЛНЦ обжалваемост на решение на върховен орган на сдружение е и вида на търсената защита - чрез конститутивен иск, чиито предпоставки следва да са изрично регламентирани в съответния закон, уреждащ отношенията между индивидуалните членове и партията, в качеството й на юридическо лице с корпоративно устройство. В този смисъл е налице принципно произнасяне от Върховния касационен съд в задължителна за долустоящите съдилища практика, постановена по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК - определение № 253 от 30.04.2009 г. по ч. т. д. № 35/2009 г. и определение № 302 от 18.04.2013 г. по ч. т. д. № 1068/2013 г., I т. о., която се споделя изцяло и от настоящия състав на ВКС, II т. о. Предвид изложените съображения и на основание чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК, с оглед препращащата разпоредба на чл. 293, ал. 4 ГПК, въззивното решение, както и потвърденото с него първоинстанционно решение в обжалваната част следва да се обезсилят, като се прекрати производството по делото. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение