Решение № 6705 от 16.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12285/2012 г.

Решение № 6705 от 16.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12285/2012 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Алекса 2005" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Върбица", № 5, ет. 1, ап. 2, представлявано от управителя Димитринка Стефанова Фурнаджиева, чрез адв. В. Александрова, против Решение № 3147 от 12.06.2012 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 2441 по описа за 2011 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № 011003113 от 10.09.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 278 от 14.02.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" София при ЦУ на НАП /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/, в частта му относно непризнаване на данъчен кредит по доставките на "Вал Трейд груп" ЕООД, "Валенсиана 2005" ЕООД и "Демо Яв" ЕООД, както и в тази, с която, въз основа на увеличение на финансовия резултат за 2007 г. със стойността по фактура № 3000000238 от 19.12.2007 г., издадена от "Демо Яв" ЕООД, са определени корпоративен данък и лихви. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани и незаконосъобразни изводи на съда за недоказана реалност на доставките на стоки и услуги. Доказано било договаряне между "Вал Трейд Груп" ЕООД и ревизираното лице за извършване на маркетингово проучване на пазарните условия за търговия с отпадъци с метали на територията на Европейския съюз и анализиране на нови бизнес стратегии, издаване на фактура и плащане по нея. Без основание съдът отказал да приеме за достоверни представените едва в съдебната фаза на производството доказателства за изпълнение на договора, които не са били изисквани в ревизионното производство. Неправилно бил потвърден РА и в частта на отказ на данъчен кредит по фактурите на "Валенсиана 2005" ЕООД поради липса на плащане и липса на доставка. Без значение било, че към датата на издаване на фактурата от този доставчик на 28.03.2008 г. с предмет "аванс по договор" са платени само 14 000 лв. Необосновано съдът приел за недоказана доставката на цветни и черни метали по едната фактура на "Демо Яв" ЕООД, както и на услугата по отговорно пазене на стоки по другата фактура на този доставчик. Доказано било, че собствеността на родово-определените вещи била прехвърлена от прекия доставчик на РЛ само с постигането на съгласие между страните по договора, без транспортиране на стоката, която била налична на склад при прекия доставчик, при когото била оставена на отговорно пазене от РЛ и индивидуализирана с представените кантарни бележки. Доказано било както придобиването на металите от прекия доставчик, така и последващата им продажба от РЛ на "Трансметълс" ЕООД, "Стил ИнтерТрейд" ООД, "Чанев" ООД, "Сив Метал БГ" ООД, "Инекс Ауто" ЕООД, "Мегаинвест" ЕООД, "Ви Ем Пи" ЕООД. При нереални сделки нямало основание за корекция на ФР за 2007 г. по ЗКПО. Не били съобразени грубите процесуални нарушения при издаването на РА. Иска се отмяна на решението и на РА в посочените части, както присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП, чрез юрк. Калоферова, оспорва жалба. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално-допустима, а по същество - неоснователна, поради следното: По фактурата на "Валенсиана 2005" ЕООД. С РА е отказано право на данъчен кредит по една фактура от 28.03.2008 г. на този доставчик с данъчна основа 405 000 лв. и ДДС 81 000 лв. с предмет "аванс по договор". От писмените обяснения на представляващия доставчика Стефан Евгениев Шапкаров, е установено, че става дума за авансово плащане по доставка на услуга по договор за извършване на маркетингово проучване на територията на Република Македония. Още в първото ревизионно производство е установено, че към момента на издаване на фактурата има плащане само на 14 000 лв., а за останалата част плащанията били извършени по-късно на всеки етап от извършване на проучванията, като се твърди, че са доказани с представените 43 бр. приходни касови ордери. Основателно първоинстанционният съд е счел, че първият фактически въпрос във връзка с правото на данъчен кредит на получателя по издадената фактура с предмет "аванс по договор", е този налице ли е реално плащане на посочената във фактурата сума. Авансовото плащане на парична сума по неосъществена още доставка е специфичен юридически факт, имащ за последица изискуемост на ДДС от страна на доставчика преди осъществяване на самото данъчно събитие. Затова именно фактът на плащане следва да е установен, за да се приеме за възникнало правото на данъчен кредит за получателя по фактурата. Обосновано, административният съд е приел, че в случая този факт не е доказан към момента на издаване на фактурата, което не се оспорва и в касационната жалба, а е потвърдено и с неоспореното експертно заключение. Отделно от това, обосновани на събраните доказателства са изводите на административния съд, че не е доказано реалното извършване на посоченото в представения договор маркетингово проучване с представените в съдебното производство приемо-предавателен протокол и доклад. По фактурата на "Вал Трейд груп" ЕООД С РА е отказано право на данъчен кредит по една фактура от 28.12.2007 г. на този доставчик с данъчна основа 1 212 000 лв. и ДДС 242 400 лв. с предмет "услуга по договор". От писмените обяснения на представляващия доставчика Стефан Евгениев Шапкаров, е установено, че става дума за доставка на услуга по договор за извършване на маркетингово проучване на пазарните условия за търговия с отпадъци от метали на територията на Европейския съюз и анализ на нови бизнес стратегии. В тези обяснения се твърди, че услугата е извършена с издаването на фактурата, а калкулирането на цената се формира от личната преценка на управителя, който използва свои контакти и похвати за изпълнение на поетото задължение по договора. Представените по повод на експертното заключение приемо-предавателен протокол от 28.12.2009 г. и доклад-анализ за изпълнение на услугата, най-напред - на посочените в тях дати са издадени две години след датата на фактурата, а на второ място противоречат на посочената по-горе декларация на представляващия дружеството, в която такива документи не се споменават като доказателства за извършване на фактурираната доставка. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че няма никакви конкретни данни как е определена цената по доставката, а от друга страна не е доказано и плащането на данъчната основа по фактурата, тъй като не е доказано основанието за извършване на прихващане с протокол от 03.01.2008 г. По фактурите на "Демо Яв" ЕООД С РА е отказано право на данъчен кредит по две фактури на този доставчик - първата - от 19.12.2007 г. на стойност 15 000 000 лв., с ДДС 3 000 000 лв. за продажба на скраб, а втората - от 01.12.2008 г. с ДДС в размер на 8 500 лв. по доставка на услуга по договор за отговорно пазене на стоки. Ревизираното лице е твърдяло, че прекият му доставчик е получил процесните количества скраб, като ги е изкупил от физически лица; стоката е останала в склад на доставчика на негово отговорно пазене, поради което не е транспортирана и собствеността й е прехвърлена с простото съгласие между прекия доставчик и РЛ, а в последствие е била предмет на последващи облагаеми доставки. Правилно първоинстанционният съд е приел, че тежест на жалбоподателят е да докаже твърдяните от него факти, от осъществяването на които черпи изгодни за себе си правни последици. По делото липсват доказателства за изкупуване на скраб от страна на прекия доставчик от физически лица. Представените стокови разписки от м. 11 и 12.2006 г. /една година преди издаване на процесната фактура/ не могат да се свържат с тази доставка. Приетата експертиза не е проверявала наличните количества скраб при ревизираното лице към м. 12.2007 г., за да е обоснован изводът, че именно доставеното от прекия доставчик количество метали е било предмет на последващи облагаеми доставки. По Наредбата за реда за извършване на търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали, прекият доставчик е следвало да води регистър на доставчиците си. Не е доказано и удържане и внасяне на окончателен данък върху евентуални плащания от страна на прекия доставчик към негови доставчици - физически лица, на осн. чл. 65, ал. 1 ЗДДФЛ. Обосновано административният съд е приел, че не доказано и плащането на данъчната основа и ДДС по процесната фактура, тъй като не е доказано наличие на основание за издаване на протокол за прихващане от 31.12.2007 г. между "Демо Яв" ЕООД и РЛ. При тези факти, обосновано съдът е приел, че реалността на доставката не е доказана и правилно е отказан данъчен кредит по издадения протокол по чл. 117 ЗДДС, като в същото време е сторниран начисленият от РЛ ДДС в същия размер. При недоказана реалност на доставката, налице е било и основание за непризнаване на разхода по издадената фактура, поради което корекцията на ФР за 2007 г. правилно е приета от АС за законосъобразна. По фактурата за доставка на услуга по отговорно пазене на стока, фактическите изводи на първоинстанционния съд са обосновани със събраните по делото доказателства. С основание съдът е взел предвид противоречието между датата, на която е следвало да приключи отговорното пазене, съгласно представения договор - 01.03.2008 г. и тази, на която е издадена фактурата от 01.12.2008 г. Обосновано, при това съдът е приел за недостоверно представеното едва пред съда допълнително споразумение от 02.02.2007 г. за продължаване на срока за съхранение на пазените стоки и е приел за недоказан начинът на формиране на крайната цена по договора. Решението следва да остане в сила като на ответника не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение, тъй като такова вече е присъдено от първоинстанционния съд в размер до минималния по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както изисква чл. 161, ал. 1 ДОПК. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение