Решение № 6225 от 28.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11713/2014. г.

Решение № 6225 от 28.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11713/2014. г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Главния секретар на Министерство на икономиката и енергетиката (МИЕ), подадена чрез процесуален представител срещу решение № 4032 от 17.06.2014 г., постановено по административно дело № 1493/2014 г. от Административен съд София-град (АССг), с което е отменена негова заповед № РД-16-48/16.01.2014 г. По наведени доводи за неправилност на решението, за което се твърди, като постановено при неправилно приложение на материалния закон, се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата против административния акт бъде отхвърлена. Ответникът по касационната жалба - Радослава Велева Велева не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, при надлежно делегирани правомощия, съгласно чл. 6, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл), но при допуснато нарушение на изискванията за форма на акта, изразено в липсата на мотиви. В обжалваното решение е прието, че така допуснатото нарушение е довело и до неправилно приложение на материалния закон, при което обжалваната пред него заповед е отменена. Решението е правилно. Предмет на производството пред първоинстанционния съд е заповед № РД-16-48/16.01.2014 г., издадена от Главния секретар на МИЕ, с която на Велева - началник отдел "подбор на проекти и договаряне" в Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" е наложено дисциплинарно наказание "забележка" за извършено нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 2 ЗДСл - забава изпълнение на служебни задължения. Съдът е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на събраните доказателства е извел законосъобразен извод, че в случая от съдържанието на заповедта не се установява с категоричност срокът, в който Велева, в качеството й на началник на отдел "Подбор на проекти и договаряне" е следвало да изпълни поставената задача от заместник - министър Тасим да разработи за час и половина варианти за финансиране по процедура БГ161РО003-1.1.07 "Внедряване на иновации в предприятията". След анализ на представените доказателства съдът е констатирал, че в случая не може да бъде установено с категоричност кога е приключило проведеното на 2.12.2013 г. заседание - оперативка, а в случая срокът за изпълнение е обвързан именно с часа на неговото приключване. Същевременно при липсата на протокол за това заседание правилно съдът приема, че не могат да бъдат установени точно и категорично дадените разпореждания, за забавеното изпълнение на които е ангажирана дисциплинарната отговорност на служителя. Правилно в случая съдът приема, че срокът за изпълнение на поставени задачи трябва да бъде еднозначно определен, но и постижим. Следователно в случая актът е постановен в нарушение на разпоредбата на чл. 35 АПК във вр. с чл. 96, ал. 2 ЗДСл, тъй като не са изяснени напълно фактите и обстоятелствата от значение за случая. С оглед на това обоснован и законосъобразен е изводът в обжалваното решение, че заповедта е постановена и в нарушение на материалния закон. Правилно в обжалваното решение е прието, че в случая заповедта е постановена при допуснато нарушение и на разпоредбата на чл. 97, ал. 1, т. 7 и т. 4 ЗДСл, тъй като липсват мотиви, от които да се установи дали наложеното наказание е съобразено с тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или гражданите. Не е установена формата на вината, обстоятелствата, при които извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител. От съдържанието на приложената към делото заповед се установява, че такива липсват. Обоснован и съответен на закона е изводът в обжалваното решение, че макар в случая да е наложено на-лекото наказание, това не освобождава дисциплинарно наказващия орган от задължението му да изложи мотиви в тази насока. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение