Решение № 9919 от 26.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3119/2017 г.

Решение № 9919 от 26.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3119/2017 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството по реда на чл. 209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба "Напоителни системи " ЕАД гр. С., представлявано от изпълнителния директор Г. П., против решение № 100/30.01.2017 г. на Административен съд - Б. по дело № 20167030700700/16 г., с което e отхвърлена жалбата на дружеството против решение № ПО-01-110/31.10.2016 г. на Директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район (БДЗБР)- Б.. Поддържат се доводи за неправлиност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението, уважаване на жалбата и присъждане на разноски. Ответната страна - Директорът на Басейнова дирекция западнобеломорски район - Б., оспорва основателността на касационната жалба по съображения изложени в представеното по делото писмено възражение. Поддържа правилно приложение на материлания закон от съда. Позовал се е и на съдебна практика. Представителят на Върховната административна прокуратура поддържа подробно мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът е формирал обоснован извод, че предвид чл. 78а ЗВ изменение и продължаване на срока на действие или издаване на разрешително по реда на чл. 78, ал. 2 и чл. 79, ал. 2 ЗВ се извършва след плащане на дължимите такси по чл. 194 и /или дължимите глоби или санкции по чл. 200 ЗВ, което в процесния случай не е направено. Върховният административен съд, състав на трето отделение като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административния съд е отхвърлил жалбатата на дружеството срещу отказа на Директора на басейнова дирекция Западнобеломорски район, с който на основание чл. 52, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 78а от Закона за водите е отказано продължаване на срока на действието на разрешително за ползване на воден обект № 41120032/11.07.2013 г., издадено от директора на БДЗБР. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган и при спазване на материалния закон. Приел е, че за да се уважи искане за удължаване на срока на разрешителното следва да са налице изискванията на чл. 78 от ЗВ. Установено е че в конкретния случай дружеството не отговаря на изискванията на чл. 78а от ЗВ, тъй като не е изпълнило задължения, произтичащи от неиздължени такси за използване на водите по издадени разрешителни, общо в размер на 2 534 000 лева. Съдът е приел, че при тези данни отказът за продължаване на срока на действие на разрешителното е законосъобразен. Решението е правилно. Спорът е правен, а не фактически, тъй като жалбоподателят, който е и касатор в настоящото производство не оспорва констатацията, че дължи посочената по-горе сума и тя произтича от неизплатени задължения за такси за ползване на води по издадени разрешителни. В чл. 78а ЗВ не е предвидено таксите по чл. 194 ЗВ да касаят само обект по разрешителното, чийто срок се иска да бъде продължен, поради което възражението в този смисъл, направено както в първата съдебна инстанция, така и с касационната жалба противоречи на закона. Становището на касатора влиза в противоречие и с основен правен принцип - никой да не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. По тези съображения, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд преценява, че обжалваното решение не страда от пороци по чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната му и следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание, чл. 221 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение