Решение № 8756 от 19.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14741/2011 г.

ВАСI отделение19.06.2012 г.докладчик Милена Златкова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3847 от 03.08.2011 г. на Административен съд - София - град, постановено по адм. д. № 7177/2010 г. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 8756 от 19.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14741/2011 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Манчева, срещу решение № 3847 от 03.08.2011 г. на Административен съд - София - град, постановено по адм. д. № 7177/2010 г., с което е обявен за нищожен Ревизионен акт /РА/ № 2000908005/25.03.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 1257/25.08.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и неправилно приложение на нормите на ДОПК, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно съдът е преценил правната същност на актовете за прихващане или възстановяване /АПВ/ като такива установяващи задължения и права. Видно от разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от ДОПК, само с РА се установяват данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски. Това законодателно разбиране е намерило израз и в нормата на чл. 133, ал. 1 от ДОПК. Неправилно е тълкуван и приложен от съда и чл. 129, ал. 3 от ДОПК, доколкото ревизията е възложена и РА е издаден след влизане в сила на изменението от 19.12.2007 г. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на ЕТ "Елпин Трейд - Елена Николова" срещу РА и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - ЕТ "Елпин Трейд - Елена Николова" със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Цар Борис III" № 455 оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Зарева по съображения, изложени в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е бил РА № 2000908005/25.03.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 1257/25.08.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП. Със същия на ревизираното лице Елена Петрова Николова, осъществяваща търговска дейност като ЕТ "Елпин Трейд - Елена Николова", е определено задължение за внасяне на ДДС и лихва в общ размер 5 257.30 лв. в резултат на извършена корекция на ползван данъчен кредит на основание чл. 56, ал. 1 от ЗДДС (отм.) във вр. с чл. 21, т. 2 от ЗДДС (отм.) за данъчните периоди м. май и м. август 2006 г. За да прогласи за нищожен РА, първоинстанционният съд е изложил следното в мотивите на своето решение: В Ревизионния доклад се съдържат данни, че за процесните периоди има издадени АПВ. Същите са приложени по делото. С АПВ № 748/30.06.2006 г. органът по приходите е приел, че за данъчния период м. май 2006 г. жалбоподателят има право на възстановяване на ДДС в размер на 22 786.64 лв. С АПВ № 1209/12.10.2006 г. органът по приходите е приел, че за данъчния период м. август 2006 г. жалбоподателят има право на възстановяване на ДДС в размер на 41 614.67 лв. При наличието на влезли в сила АПВ признатите с тях права могат да бъдат изменяни само по специално предвидения за това в ДОПК ред при наличие на основанията по чл. 133 и при спазване на процедурата по чл. 134. Съгласно чл. 134, ал. 1, изр. второ от ДОПК единствено компетентен да възложи ревизия е териториалният директор. В случая, видно от представените заповеди за възлагане на ревизията, същите са издадени от началник сектор "Ревизии" при ТД на НАП - София. Поради възлагане на ревизията от некомпетентен орган, издаденият РА е нищожен. Разпоредбата на чл. 129, ал. 3 от ДОПК е неприложима в конкретната хипотеза, тъй като АПВ са издадени преди влизането й в сила на 19.12.07 г., а законодателят не й е придал обратно действие. Така постановеното решение е правилно. Актовете за прихващане или възстановяване, с които на ревизираното лице за процесните данъчни периоди е признато правото на възстановяване на ДДС, не са обжалвани пред съда и са влезли в сила. Това обстоятелство не е спорно за страните. Съгласно действащата към момента на тяхното издаване и влизане в сила правна уредба, те представляват стабилни данъчни актове, признаващи права, които не може да бъдат отменяни или изменяни от органа, който ги е издал, освен по специално предвидения за това в ДОПК ред. Същия е уреден в Раздел II "Изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски", т. е. при наличие на основанията по чл. 133 и при спазване на процедурата по чл. 134, ал. 1 ДОПК. В този случай, предвид разпоредбата на чл. 134, ал. 1 ДОПК единствено компетентен да възложи ревизия е териториалният директор. От документите по данъчната преписка се установява, че данъчната ревизия, която е приключила с издаването на процесния РА, е възложена със заповед № 908005/07.12.09 г. на основание чл. 112 и чл. 113 ДОПК, издадена от Петя Костадинова Маринова, началник на сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" на ТД на НАП - София-град. При положение, че заповедта за възлагане на ревизията и заповедта за определяне на компетентния орган да издаде РА са издадени от орган по приходите, който не притежава материалната компетентност за това, издаденият РА следва да се прогласи за нищожен. Не се налагат различни правни изводи предвид изменението на чл. 129, ал. 3 ДОПК с ДВ бр. 108/2007 г. Разпоредбата има следното съдържание: актът за прихващане или възстановяване се издава в 30-дневен срок от постъпване на искането в случаите, когато в същия срок не е възложена ревизия; независимо от извършването на прихващане или възстановяване, включително когато актът по изречение първо е обжалван, задълженията за данъка или задължителните осигурителни вноски подлежат на установяване чрез извършване на ревизия; ако актът е обжалван по съдебен ред, издаването на ревизионен акт е допустимо до влизане в сила на съдебното решение. С нормата е регламентиран по специален начин, различен от действащия преди изменението, въпросът относно стабилитета на влезлите в сила актове за прихващане или възстановяване, като е прието, че въпреки влизането им в сила, същите могат да бъдат изменяни или отменяни и без да е спазен специалния ред по чл. 133 - 134 ДОПК. Ако се приеме, че тази разпоредба се прилага и по отношение на ДАПВ или АПВ, издадени преди влизането й в сила, означава да се преуреди с обратна сила статута на един административен акт, като от стабилен, респективно неотменим акт, същият се превърне в акт, който може да бъде изменян или отменян без наличие на специални основания и без спазване на определена процедура. Това би противоречало на основополагащия принцип за правната сигурност, поради което не може да бъде възприето. Предвид изложеното, следва да се приеме, че за да е приложима разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ДОПК в сега действащата й редакция, следва и ДАПВ /според терминологията на ДПК/, съответно АПВ /според терминологията по ДОПК/ да са издадени след 19.12.2007 г. Обратното разрешение би означавало да се приеме, че един и същ влязъл в сила административен акт, с който са признати права на данъчния субект, има различно правно действие в различни периоди от време, което е недопустимо. С оглед на изложеното, решението на АССГ като правилно и законосъобразно и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение

Цитирани разпоредби

1