Решение № 4276 от 21.4.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Максима България ЕООД, представлявана от управителя П. Павлов чрез процесуален представител срещу решение 3536 от 27.05.2022 г., постановено по административно дело 3657/2022 г. от Административен съд София- град (АССг), с което е отхвърлена жалбата му против срещу решение ППН-01-1777/2019 г./08.11.2021 г. на Комисията за защита на личните данни в обжалваната му част по т. т. 1, 3 и 5. По наведени доводи за неправилност на решението се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалвания от него акт бъде отменен. Ответникът по касационната жалба Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) чрез процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна и му присъди деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба- И. Цеков оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна и му присъди деловодни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него, а разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт в частта, поддържана от процесуалния представител на жалбодателя е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Решението е правилно. Жалбодателят твърди, че неправилно в обжалваното решение е прието, че актът на КЗЛД е постановен при спазване на предвидените административнопроизводствени правила, тъй като органът не бил събрал всички необходими доказателства за изясняване на случая като се твърди, че съгласно Общия регламент относно защита на данните (ОРЗД) - Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО администратор на лични данни е всяко лице, което самостоятелно определя целите и средствата за обработване на лични данни за защита на личните данни физическо или юридическо лице, което има достъп до лични данни, за които му е възложено по какъв начин и при какви конкретни параметри да обработва, избере по свое усмотрение и подбуди и за свои цели да направи нещо, несъответстващо със зададените му инструкции за работа с лични данни, то същото следвало да се конституира като самостоятелен отделен администратор. Наведеният довод буди недоумение предвид приложимата нормативна уредба и събраните в хода на производството доказателства, както от съдържанието на делото се установява, че същият е имал възможност да представи доказателства в своя защита и в подкрепа на твърденията си, като с определението от 21.04.2022 г. съдът е дал изрични указания, че дружеството носи тежестта в хода производството по делото да докаже фактическите констатации, на които базира възраженията си в жалбата. По определенията по чл. 4, т. т. 7 и 8 ОРДЗ администратор" на лични данни е физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на лични данни; когато целите и средствата за това обработване се определят от правото на Съюза или правото на държава членка, администраторът или специалните критерии за неговото определяне могат да бъдат установени в правото на Съюза или в правото на държава членка, а обработващ лични данни" е физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която обработва лични данни от името на администратора. В случая органът е установил по безспорен начин, че дружеството е администратор на лични данни, като същото е сключило договор с охранителна фирма, който в случая е действала и като обработващ личните данни, събрани от администратора. От представените по преписката и в съдебното производство доказателства не се установява администраторът и обработващият личните данни в случая да се предоставили доказателства за конкретните физически лица, осъществили достъп до личните данни на процесната дата, въпреки дадената им възможност. Наведеният довод е неоснователен предвид всичко поради това, че при установеното незаконосъобразно обработване на личните данни на Цеков нарушение на чл. 5, § 1, б. б. а, б и е ОРДЗ отговорността за това е на администратора на лични данни, предвид задълженията му по чл. 24 ОРДЗ, както правилно приема и АССг, респ. тези по чл. 59 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Останалите наведени доводи също са неоснователни, а и неотносими в случая, тъй като на първо място не сочат на конкретни пороци на обжалваното решение на АССг по смисъла на чл. 209 АПК, а при безспорно установеното незаконосъобразно обработване на лични данни правилно съдът приема, че приложението на конкретно правомощие от предвидените в чл. 58 ОРДЗ от органа е въпрос на оперативна самостоятелност, която в случая е упражнена от органа законосъобразно. Настоящият състав споделя извода в обжалваното решение, че избраната мярка в случая е ефективна, доколкото органът с обжалвания пред АССг акт е наложил на Максима България ЕООД единствено превантивни и преустановителни мерки, но не и санкционни такива, съобразявайки, че нарушението е станало достояние на неограничен кръг хора. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото касационният жалбодател следва да бъде осъден да заплати на ответника КЗЛД деловодни разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение