Решение № 2384 от 22.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13949/2017 г.
ВАСVII отделение22.02.2018 г.докладчик Калина Арнаудова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 1619 от 5.10.2017 г., постановено по адм. дело № 1262 по описа за 2017 г. на Административен съд - В.. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при спазване на указанията с дадени в мотивите на решението. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 2384 от 22.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13949/2017 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Регионално развитие" (ОПРР) 2007-2013 г. срещу решение № 1619 от 5.10.2017 г. постановено по адм. дело № 1262 по описа за 2017 г. на Административен съд (АС) - В.. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, навежда доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че съдът не е изложил мотиви по същество на спора, не е обсъдил доводите на страните, а изложените мотиви не кореспондират с оплакванията на жалбоподателя и противоречат на представените по делото доказателства. Счита за неправилни и необосновани изводите на АС-В., че административният акт страда от липса на фактически и правни основания за издаването му, както и че УО се е произнесъл без да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая. Задължението на административния орган да събере всички необходими доказателства не означава задължение за даване на конкретни и точни указания до адресата на акта какви доказателства следва да представи. В хода на първоинстанционното производство липсват твърдения от страна на жалбоподателя досежно нарушаване на негови права в хода на процедурата по налагане на финансова корекция, изразяващи се в недаване на указания или възможност за предоставяне на доказателства. Излага, че съдът не се е произнесъл относно главен за спора факт, а именно дали лошите метеорологични условия представляват непредвидени обстоятелства по смисъла на Закона за обществените поръчки (ЗОП, отм.), с оглед възможността да бъдат взети предвид при сключване на договора, както и с оглед спазване на процедурата по тяхното доказване и уведомяване на УО за настъпването им. Предвид изложеното моли съдебното решение да бъде отменено. Претендира разноски. Ответникът - О. Ш., чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и счита, че решението на АС-В. следва да бъде оставено в сила, по съображения изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира присъждане на разноски, в това число и за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С обжалваното решение съставът на АС-В. е отменил решение № РД-02-36-321 от 12.04.2017 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Регионално развитие" 2007-2013 г., с което на община Ш. е определена финансова корекция в размер на 5 % от верифицираните разходи по договори № BG161PO001/1.4-09/2012/022-S-13/18.08.2014 г., № BG161PO001/1.4-09/2012/022-S-14/18.08.2014 г. и № BG161PO001/1.4-09/2012/022-S-15/18.08.2014 г. с изпълнител "Б." АД, № BG161PO001/1.4-09/2012/022-S-10/07.08.2014 г. с изпълнител "П. - В." ЕООД, и в размер на 10 % от реално верифицираните разходи по договор № BG161PO001/1.4-09/2012/022-S-11/11.08.2014 г. с изпълнител "ЖСП С." ООД, и е върнал преписката на ръководителя на УО на ОПРР 2007-2013 г. за ново произнасяне, като е осъдил Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) да заплати на община Ш. разноски в размер на 460, 00 лв.. За да постанови решението си, съдът е изложил, че община Ш. е получател на безвъзмездна финансова помощ по ОПРР 2007-2013 г. въз основа на договор за изпълнение на проект № BG161POOO1/1.4.09/2012/022 "Ш. - по-доброто място за живеене". Във връзка с изпълнението на проекта в резултат на открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Реконструкция на междублокови паркови пространства и рехабилитация на междублокова улична мрежа и паркинги на гр. Ш. с обособени позиции", общината е сключила следните пет договора: договор № BG161P0001/1.4.-09/2012/022-S-13/18.08.2014 г. по обособена позиция № 1 "Рехабилитация на бул. "В. П." с изпълнител "Б." АД на стойност 1 244 580,38 лв. без ДДС; договор № BG161РО001/1.4.-09/2012/022-S-11/11.08.2014 г. по обособена позиция № 2 "Реконструкция на междублоково парково пространство и рехабилитация на междублокова улична мрежа и паркинги в кв. 364а на гр. Ш." с изпълнител "ЖСП С." ООД на стойност 564 589, 93 лв., без ДДС; договор № BG161P0001/1.4.-09/2012/022-S-14/18.08.2014 г. по обособена позиция № 3 "Рехабилитация на разпределителна улична мрежа, изграждане на велоалея, обслужваща кв. 570, 571, 572" с изпълнител "Б." АД на стойност 336 654, 23 лв. без ДДС; договор № BG161P0001/1.4.-09/2012/022-S-15/18.08.2014 г. по обособена позиция № 4 "Реконструкция на междублоково парково пространство и рехабилитация на междублокова улична мрежа и паркинги в кв. 570, 571, 572" с изпълнител "Б." АД на стойност 1 127 060, 90 лв. без ДДС; договор № BG161P0001/1.4.-09/2012/022-S-10/7.08.2014 г. по обособена позиция № 5 "Реконструкция на парково пространство в кв. 292" с изпълнител "П.-В." АД на стойност 168 396, 57 лв. без ДДС. С писмо изх. № 99-00-6-315 от 16.03.2017 г. УО е уведомил община Ш. за наличие на основателни съмнения за нередност. С писмо вх. № 99-00-6-315
от 29.03.2017 г. О. Ш. е депозирала писмените си възражения. Съдът е посочил, че съгласно констатациите в оспореното решение община Ш. е допуснала нарушение на чл. 28, ал. 2 и чл. 69, ал. 1, т. 3 от ЗОП , както и на чл. 43, ал. 1 и ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗОП . По отношение на нарушението на чл. 28, ал. 2 и чл. 69, ал. 1, т. 3 от ЗОП административният орган е констатирал, че според раздел IV. 2.1) от обявлението за обществената поръчка критерият за оценка на офертите е икономически най-изгодна оферта със следните показатели за оценка: срок за изпълнение - П1 с 10 % относителна тежест в комплексната оценка; техническо предложение - П2 с 30 % относителна тежест в комплексната оценка и с компоненти: технологична последователност на строителните процеси и управление на риска; ценово предложение - ПЗ с 60 % относителна тежест в комплексната оценка. Прието е, че методиката за оценка в частта "Техническо предложение" и неговите съставни елементи не съдържа ясни дефиниции на използваните от възложителя оценъчни понятия. Възложителят е дал определение на някои от понятията, но чрез използването на други оценъчни понятия, които сами по себе си са неясни и не дават възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите. Прието е, че посочената методика за оценка не дава ясни инструкции за начина на определяне на оценката на всички допуснати до оценка предложения и оценката зависи от субективната преценка на членовете на комисията, което е в противоречие с чл. 28, ал. 2 от ЗОП и по този начин има разубеждаващ ефект по отношение на потенциалните участници в процедурата. Освен това е констатирано, че в методиката за оценка по показател "Техническо предложение", подпоказател "Технологична последователност на строителните процеси", възложителят е предвидил с 10 точки да се оценяват оферти при които предлаганите методи за организация, контрол, използвани технологии съществено се отклоняват от технологичните изисквания към предложените видове материали, посочени в техническата оферта, и при които е налице несъответствие между описаната технологична последователност на изпълнение на предвидените видове СМР и представения линеен график с приложена диаграма на работната ръка. Прието е, че методиката за оценка предвижда оценяване на предложения, които съдържат вътрешни противоречия, отклонения от технологичните изисквания и не отговарят на изискванията на възложителя, които подлежат на отстраняване в съответствие с чл. 69, ал. 1, т. 3 от ЗОП . По отношение на нарушението на чл. 43, ал. 1 и ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗОП , допуснато от възложителя - О. Ш. във връзка с договор № BG161РО001/1.4.-09/2012/022-S-11/11.08.2014 г. с изпълнител - "ЖСП С." ООД органът е посочил, че уговореният срок за изпълнение на отделните видове СМР е 1,30 месеца (39 календарни дни), считано от 26.09.2014 г. (датата на подписването на протокол за определяне на строителна линия и ниво за откриване на строителната площадка), като предметът се приема за завършен на датата, на която е подписан протокол за установяване годността за ползване на строежа (Акт образец 15), но не по-късно от 30.05.2015 г. "ЖСП С." ООД е изпратило уведомително писмо до възложителя на 5.01.2015 г. за фактическо завършване на СМР, но констативният акт за установяване годността за приемане на строежа (Акт обр. 15) е подписан на 28.01.2015 г. Договорът е изпълнен в периода от 26.09.2014 г. до 28.01.2015 г., т. е. за срок от 125 дни. Констатирано е, че срокът за изпълнение на договора е удължен с общо 68 дни съгласно заповеди от заповедната книга на строежа, с акт обр. 10 и акт обр. 11 за периодите: от 7.10.2014 г. - 20.10.2014 г.; от 13.11.2014 г. - 22.12.2014 г.; от 23.12.2014 г. - 05.01.2015 г. Прието е от УО, че причините, довели до спиране на строително-монтажните работи, не носят белезите на непредвидени обстоятелства по смисъла на § 1, т. 14б от ДР на ЗОП , с изключение на причините за спиране на СМР за дните 13.11-23.11.2014 г., т. е. за период от 11 дни. Не са налице доказателства за спиране на строителството съгласно заповеди от заповедната книга на строежа за периода 6.01.2015 г. - 28.01.2015 г. в размер на 23 дни. Поради това е прието, че срокът на договор № BG161PO001/1,4-09/2012/022-S-11/11.08.2014 г. с "ЖСП С." ООД е незаконосъобразно удължен с 80 дни (57 дни плюс 23 дни). Съдът е обсъдил заключението на вещото лице по представената по делото съдебно-техническа експертиза, и е приел, че за периодите от 13.11.2014 г. до 22.11.2014 г., от 30.11.2014 г. до 21.12.2014 г. и от 27.12.2014 г. до 4.01.2015 г. са били налице метеорологични условия, представляващи основание за спиране на строително-монтажните работи и съставяне на Акт, обр. 10. За периодите от 23.11.2014 г. до 29.11.2014 г. и от 23.12.2014 г. до 26.12.2014 г. условията са позволявали извършването на строително-монтажни работи, с изключение полагането на асфалтобетон и хоризонтална маркировка, както и монтажа на полиуретановата настилка на спортната площадка за дата 25.12.2014 г., ако дневните температури са били под +5 градуса. Съдът е приел, че за периодите от 7.10.2014 г. до 20.10.2014 г., от 23.11.2014 г. до 29.11.2014 г. и от 23.12.2014 г. до 26.12.2014 г. не са били налице неблагоприятни климатични условия, поради което удължаването на срока за изпълнение на договора между община Ш. и "ЖСП С." ООД е неоснователно. При така установеното от фактическа страна, съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган съгласно чл. 9, ал. 5 вр. чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ във връзка с чл. 25, ал. 1 от Закона за администрацията, чл. 3, ал. 1 и чл. 29, ал. 1, т. 1 от Устройствения правилник на МРРБ във връзка със заповед № РД-02-14-72/3.02.2017 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Приел е, че актът е издаден в законоустановената форма и съдържа фактически и правни основания за издаването му. Съдът е анализирал релевантната нормативна уредба, а именно чл. 73, ал. 1 и чл. 70, ал. 1 и ал. 2 от ЗУСЕСИФ, чл. 2, т. 36, чл. 122, чл. 143 и чл. 152 от Регламент № 1303/2013, чл. 2, т. 7, чл. 70 и чл. 98 от Регламент № 1083/2006. Обосновал е приложимостта на Методологията за определяне на финансови корекции във връзка с нарушения, установени при възлагането и изпълнението на обществени поръчки и на договори по проекти, съфинансирани от Структурните фондове, Кохезионния фонд на Европейския съюз, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за рибарство и фондовете от общата програма "Солидарност и управление на миграционните потоци", (Методологията) и е посочил заложените в ЗОП основни принципи. След това АС - В. е обсъдил определения от УО размер на корекцията като е приел, че в оспореното решение са посочени само формални мотиви за определяне на размера на корекцията, без ясно посочване на фактическите и правни основания в тази връзка. Приел е, че от мотивите на УО не става ясно върху каква основа е приложен избраният процентен показател и дали в нея е включено освен финансирането от европейските структурни фондове и националното съфинансиране и собствения финансов принос на община Ш.. АС-В. е приел, че УО не е посочил в мотивите си основанията за приложимост или неприложимост на чл. 10, ал. 3 от Методологията, съответно липсват мотиви кое от установените нарушения е "по-сериозното" по смисъла на цитираната норма. Съдът е приел, че оспореният акт не съдържа конкретни фактически и правни основания по отношение на размера на определената финансова корекция, в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, което представлява самостоятелно основание за отмяна поради неспазване на установената форма на акта. Освен това съставът на АС-В. е достигнал до извод за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в това, че УО се е произнесъл без да изясни изцяло фактите и обстоятелствата от значение за случая. Приел е, че УО не е спазил предвиденото в чл. 9, ал. 2 и ал. 4 от АПК задължение да събере всички необходими доказателства, както и да осъществява процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на спора. Приел е, че в нарушение на чл. 35 от АПК УО се е произнесъл без да укаже на община Ш., че не сочи доказателства в подкрепа на твърденията си за част от релевантните факти, а именно за климатичните условия за всеки един период на спиране на строителството с Акт обр. 10, както и доказателства за наличието на основания за удължаване на срока по договора за времето от 6.01.2015 г. до 28.01.2015 г. Освен това в оспорения акт са налице противоречиви мотиви, доколкото УО от една страна приема, че причините за спиране на строителството поради неблагоприятни метеорологични условия не носят белезите на непредвидени обстоятелства по смисъла на § 1, т. 14б от ДР на ЗОП , а от друга е обоснован извод, че е допустимо удължаването на срока с 11 дни, поради наличие на доказателства за непредвидени неблагоприятни климатични условия за периода от 13.11.2014 г. до 23.11.2014 г. Съдът е достигнал до извод, че не дължи произнасяне по твърденията на жалбоподателя за основателност на удължаването на срока по процесния договор между община Ш. и "ЖСП С." ООД за периода от 6.01.2015 г. до 28.01.2015 г. поради обективна нужда във връзка с изготвянето на геодезическо заснемане след приключване на СМР за отразяването на строежа в кадастралната карта с мотива, че след като УО не е изяснил тези обстоятелства е недопустимо съдът да изследва законосъобразността на оспорения пред него акт въз основа на фактически установявания, различни от посочените в него. В резултат на изложеното съставът на АС - В. е приел, че допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила налагат оспореният акт да бъде отменен и преписката да бъде върната за ново произнасяне от административния орган. Посочил е, че предвид установените пороци на оспорения акт липсва необходимост от произнасяне по отношение на съответствието на акта с материалноправните норми и с целта на закона. Решението е неправилно. В оспореното пред АС-В. решение № РД-02-36-321 от 12.04.2017 г ., ръководителят на УО на ОПРР 2007-2013 г. е посочил, че приключва сигнал с рег. № 1851, регистриран в Регистъра на сигнали и нередности в Главна дирекция "Г. и регионално развитие" към Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Р. Б. с установяване на:
-нередност по т. 9 от Приложение към чл. 6, ал. 1 от Методологията - "Неправомерни и/или дискриминационни критерии за подбор и/или показатели за комплексна оценка, посочени в обявлението за поръчката или в документацията за участие, или в публичната покана;
-нередност по т. 22 от Приложение към чл. 6, ал. 1 от Методологията - "Съществено изменение на елементите на договора, посочени в обявлението за поръчката или в документацията за участие или в публичната покана" във връзка с т. 13 от Приложението към чл. 6, ал. 1 от Методологията - "Изменение на критериите за подбор след отваряне на офертите, което води до незаконосъобразно допускане на участници/кандидати в процедурата".
За нередността по т. 9 от Приложението към чл. 6, ал. 1 от Методологията административният орган е определил финансова корекция в размер на 5% от всички реално верифицирани разходи по договори, както следва: договор № BG161P0001/1.4.-09/2012/022-S-13/18.08.2014 г., № BG161P0001/1.4.-09/2012/022-S-14/18.08.2014 г. и № BG161P0001/1.4.-09/2012/022-S-15/18.08.2014 г. с изпълнител "Б." АД, и договор № BG161P0001/1.4.-09/2012/022-S-10/7.08.2014 г. с изпълнител "П.-В." АД. За нередността по т. 22 от Приложението към чл. 6, ал. 1 от Методологията е определена финансова корекция в размер на 10 % от реално верифицираните разходи по договор № BG161РО001/1.4.-09/2012/022-S-11/11.08.2014 г. с изпълнител "ЖСП С." ООД. От съдържанието на административния акт се установява, че УО е изложил фактическа обстановка на извършените нарушения, посочил е приложимите правни норми и е обосновал съответните правни изводи. Размерът на финансовата корекция е определен чрез прилагане на пропорционален метод, по реда на чл. 9 от Методологията, за което, видно от съдържанието на самото решение, органът е изложил съответни мотиви в част "Г" от решението.
Настоящият състав намира, че решението на АС-В. е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради липса на ясни мотиви относно установените по делото факти, необсъждане на становищата на страните и непроизнасяне по законосъобразността на административния акт на всички основания по чл. 146 от АПК, което представлява съществено нарушение на чл. 172а, ал. 2 от АПК.
На първо място, за да отмени оспорения пред него акт АС-В. е приел, че от страна на УО е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в неспазване на изискването на чл. 9, ал. 2 и ал. 4 и чл. 35 от АПК за изясняване на всички факти и обстоятелствата от значение за случая и оказване на съдействие на община Ш. чрез указване на фактите, за които следва да представи доказателства. Изводът на АС-В. за допуснати от административния орган съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на акта е неправилен. Съдът изрично е посочил в мотивите на решението, че УО е спазил изискването на чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ да осигури възможност на община Ш. в рамките на предоставения срок да изложи своите възражения против основанието и размера на предвидената финансова корекция, като предостави и съответните доказателства в подкрепа на своите твърдения. Предоставянето на тази възможност и ефективното й използване от страна на община Ш. не е било предмет на спор между страните в хода на първоинстанционното производство, а и се установява от съдържащите се по делото писмени доказателства. Изводът на съда за неуказване на община Ш., че липсват доказателства за причините за спиране на изпълнението на договора за периода от 6.01.2015 г. до 28.01.2015 г. е в противоречие с представените по делото доказателства. В писмо изх. № 99-00-6-315 от 16.03.2017 г. на главния директор на Главна дирекция "Г. и регионално развитие", с което е започнала процедурата по реда на чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, изрично е посочено, че не са представени доказателства за спиране на строителството съгласно заповеди от заповедната книга на строежа за горепосочения период. Предвидената в чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ възможност цели да гарантира правото на получателя на помощта да възрази и обори, чрез представянето на доказателства в подкрепа на доводите си, всички констатации на УО, обосноваващи основанието и размера на предвидената финансова корекция, преди същата да бъде окончателно определена. Констатацията на УО, че на проверяващия екип не са представени доказателства за спиране на строителството съгласно заповеди от заповедната книга на строежа за периода от 6.01.2015 г. до 28.01.2015 г. са част от фактите и обстоятелствата, срещу които общината може да възрази в рамките на процедурата по чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, съответно да представи доказателства, с които да ги опровергае, поради което правото й на защита не е засегнато. Нещо повече, в представените с писмо изх. № 24-00-456 от 28.03.2017 г. на кмета на община Ш. възражения е направено изрично изявление, че всички актове за установяване на строежа при спиране на строителството, както и актовете за възобновяване, ведно със справки от "Хидрометеорологична обсерватория" - гр. Ш., са предоставени на УО. Предвид обстоятелството, че община Ш. е била запозната с констатациите на УО за липса по преписката на доказателства по отношение на спирането на строителството за периода от 6.01.2015 г. до 28.01.2015 г. и изрично е посочила, че всички налични доказателства са вече представени, като не се е възползвала от правото си да представи нови такива, изводът на АС-В. за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е неправилен.
На следващо място първоинстанционния съд е приел, че оспореният пред него акт е постановен в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, при липса на правни и фактически основания за издаването му, в частност по отношение на размера на определената финансова корекция. Видно е от съдържанието на решение № РД-02-36-321 от 12.04.2017 г., че в същото са посочени подробно фактическите основания за издаването му, посочени са релевантните правни разпоредби от националното и общностното законодателство, като са изложени и съображения защо е приложен пропорционалният метод при определяне на корекцията и какви обстоятелства са взети предвид при определяне на съответния процентен показател. Липсата на правни и фактически основания при издаването на административния акт е порок във формата на акта и винаги представлява основание за неговата отмяна, като за съда липсва възможност да изследва волята на административния орган и да прецени правилно ли е приложен материалния закон по отношение на фактически установеното. В случая обаче решение № РД-02-36-321 от 12.04.2017 г. не страда от цитирания порок във формата. Доколкото посочените в акта фактически и правни основания са обхващат всички елементи на фактическия състав на наложената финансова корекция е въпрос на материална законосъобразност на акта. Първоинстанционният съд обаче не е изложил никакви доводи в тази насока.
На последно място съдът е счел акта за незаконосъобразен поради обстоятелството, че липсват мотиви досежно основата, върху която е изчислен конкретния размер на финансовата корекция, както и досежно приложението на чл. 10, ал. 3 от Методологията.
Извън горепосочените доводи за допуснати от УО нарушения на административнопроизводствените правила и за липса на изложени в оспорения акт мотиви и фактически и правни основания по отношение на определения размер на финансовата корекция, първоинстанционният съд не е формирал никакви други правни и фактически изводи по същество на спора. В мотивите на решението съдът е цитирал констатациите на УО, съдържащи се в процесния административен акт, посочил е твърдяните за нарушени разпоредби на чл. 28, ал. 2, чл. 69, ал. 1, т. 3 и чл. 43, ал. 1 и ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗОП , както и посочените в акта правни основания за издаването му, в това число нередностите по т. 9 и т. 22 от Приложението към чл. 6, ал. 1 от Методологията, но не е обсъдил в какво се състоят нарушенията, извършени ли са те, кои факти и обстоятелства счита за безспорно установи и попадат ли те под състава на описаните от УО нарушени правни норми.
По отношение на първото нарушение на чл. 28, ал. 2 и чл. 69, ал. 1, т. 3 от ЗОП , квалифицирано от УО като нередност по т. 9 от Приложението към чл. 6, ал. 1 от Методологията, съдът се е ограничил до това да изложи констатациите на административния орган, съдържащи се в процесния административен акт. Никъде в съдебното решение не е направен самостоятелен анализ на съдържащите се в акта констатации относно методиката за оценка, използваните в нея показатели и съдържащите се в тях понятия, начина на формиране на оценката по показател "Техническо предложение", подпоказател "Технологична последователност на строителните процеси". Липсва анализ на съответствието на правните изводи на УО с материалния закон, липсва изследване по същество на спора допуснала ли е община Ш. сочените нарушения на чл. 28, ал. 2 и чл. 69, ал. 1, т. 3 от ЗОП нарушения и незаконосъобразна ли е утвърдената методика за оценка. АС - В. е цитирал дефиницията на нередност съгласно общностното законодателство, посочил е относимите норми и ред за налагане и извършване на финансови корекции, но в същото време не е обсъдил законосъобразността на основанието за определяне на финансовата корекция и не е формирал извод по същество на спора.
По отношение на второто нарушение на чл. 43, ал. 1 и ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗОП , квалифицирано като нередност по т. 22 от Приложението към чл. 6, ал. 1 от Методологията и изразяващо се в незаконосъобразно изменение на договора за обществена поръчка, АС - В. е маркирал констатациите на УО в оспореното пред него решение, коментирал е заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза и е приел, че за периодите от 7.10.2014 г. до 20.10.2014 г., от 23.11.2014 г. до 29.11.2014 г. и от 26.12.2014 г. до 26.12.2014 г. (общо 24 дни) не са били налице климатични условия, обосноваващи спирането на строителството в изпълнение на договор № BG161РО001/1.4.-09/2012/022-S-11/11.08.2014 г., докато за периодите от 13.11.2014 г. до 23.11.2014 г., от 30.11.2014 г. до 21.11.2014 г. и от 27.12.2014 г. до 4.01.2014 г. извършването на СМР е било обективно невъзможно. Въз основа на така приетото обаче съдът не е извършил анализ представляват ли съответните климатични условия, обусловили обективната невъзможност за извършване на договорените СМР, непредвидени обстоятелства по смисъла на § 1, т. 14б от Допълнителните разпоредби на ЗОП , съответно налице ли са били предвидените в чл. 43, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗОП предпоставки за законосъобразно изменение на договора от страна на община Ш.. Изцяло липсват изложени съображения досежно обстоятелството правилна ли е избраната от УО квалификация на нередността съобразно Приложението към чл. 6, ал. 1 от Методологията.
Процесуалните правила относно съдържанието на съдебния акт са съществени, а нарушаването им го опорочава - чл. 209, т. 3, пр. 2 от АПК. Отмяната на акта при липса на каквито и да било правни изводи на съда по съществото на спора, препятства възможността на настоящата инстанция да извърши проверка на правилността на първоинстанционното решение относно приложението на материалния закон. Преценката на доказателствата и излагането на изводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, респективно би ги лишило от същинската касационна проверка относно законосъобразното провеждане на съдебното производство по оспорване на процесния акт. Това налага решението да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да се произнесе по оспорването, като изложи мотиви по всички правнорелевантни факти, в съответствие с изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК.
Предвид изложените съображения касационната жалба е основателна. Обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото - върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото съдът следва да изложи конкретни съображения относно законосъобразността на оспорения пред него административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, включително относно приложимостта на Методологията, предвид разпоредбата на § 1, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби от Постановление № 57 на МС от 28.03.2017 г. за приемане на Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове.
При действието на чл. 226, ал. 3 АПК въпросът за разноските и пред настоящата инстанция следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото.