Решение № 14041 от 1.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7631/2011 г.

Решение № 14041 от 1.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7631/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Столична -гр. София, чрез пълномощника му - гл. юрисконсулт Станков, против Решение № 1472/29.03.2011 г. по адм. дело № 8082/2010 г. на Административен съд София-град, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - "Интернешънъл Транс Ко" ООД, гр. София, чрез пълномощника си - адв. Айдарова, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отменил Решение № 9600-0571/07.10.2010 г. на началника на Митница Столична, с което на "Интернешънъл Транс Ко" ООД, гр. София са определени допълнителни задължения по ЗДДС, в размер на 7185.65 лева, по ЕАД № 10ВG005808Н0114232/30.09.2010 г., като незаконосъобразно. За да постанови този правен резултат съдът е обсъдил представения като доказателство договор за международна покупко-продажба от 02.06.2009 г. между Hagob Nahabedian - Сирия, гр. Aleppo - продавач и "Интернешънъл Транс Ко" ООД - купувач, приемайки че се касае за договор за продажба на неопределени стоки, за срок от 3 години, като постигнатите договорености се считат за окончателно приети с издаването на търговска фактура. В случая такава фактура е издадена под № 15/26.09.2010 г., като е установено, че стойността по нея съвпада с посочената в митническата декларация. Тези стоки са включени в счетоводните документи на вносителя - дневник за покупките. Налице е и уведомление от сирийската фирма - доставчик, с което се потвърждава получаването на сумата по издадената фактура, поради което същата е "закрита". Въз основа на тези факти съдът е направил извод, че не е налице основание за определяне на митническата стойност за внесените от Сирия стоки по чл. 36 ЗМ, тъй като от доказателствата по делото е установено, че тя е определена по чл. 35 ЗМ. Само при невъзможност според съда митническата стойност да се определи по реда на чл. 35 ЗМ, се преминава към определяне по чл. 36 ЗМ (чл. 30, т. 2, б. "в" от Регламент № 2913/92 на Съвета) а процесния случай не е такъв. Съдът е преценил, че митническите органи са определили стойността на внесените стоки по чл. 36, ал. 2, т. 3 ЗМ, без да се съобразят, че е следвало последователно да изключат приложението по чл. 36, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМ. По отношение ползваните данни от информационната система "МИС III", съдът е приел, че не е ясно кои точно данни от тази система са ползвани. Позовал се е и на нарушение на чл. 102, ал. 2 от ППЗМ допуснато от органа, поради неуведомяването на оспорващото дружество за мотивите, на които се основават съмненията му за митническата стойност на внесените стоки по т. 2, т. 3 и т. 4 от ЕАД. Пооради всичко това е извел извод за незаконосъобразност на оспореното решение, на основание чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК. Така постановеното решение е правилно. Разпоредбата на чл. 35 ЗМ регламентира, че митническата стойност на внасяните стоки е договорната стойност, която реално е платена или подлежаща на плащане, коригирана по чл. 38 ЗМ. Само в случай, че тази стойност не може да се определи по чл. 35 ЗМ, се преминава към определянето й по реда на чл. 36 ЗМ в поредността на методите по ал. 2, т. 1 - 4, докато условията на първата по ред разпоредба позволи нейното прилагане. Правилно първоинстанционният съд е установил, че митническият орган не е изложил никакви основания и мотиви, защо не е приел декларираната стойност на внесените стоки, така както е посочена в митническата декларация и в търговската фактура, издадена от сирийския продавач. От тях се установява безспорно, че стойността по фактурата и митническата декларация съвпадат. Освен това по делото е представено уведомление от продавача-износител, че е получил сумата по посочената фактура, поради което тази фактура е "закрита". Следователно, по този начин се установява факта на реално получаване на стойността на стоките по фактурата, което обуславя приложение на чл. 35 ЗМ, а не на чл. 36 ЗМ. Освен това по делото е установено, че в счетоводството на "Интернешънъл Транс Ко" ООД тази сума е включена в дневника за покупки за д. п. м. 11.2010 г. и съответства на декларираните стойности. Съгласно чл. 3 от международния договор за продажба, между страните е уговорено, че количеството, наименованието и асортимента на стоките се считат за окончателно приети с приемането от купувача на издадена от продавача търговска фактура, която може да бъде получена по факс, или електронна поща, или пък заедно със стоките. А по силата на чл. 19 от същия договор е уговорено, че плащането на цената може да се извършва пряко или косвено чрез договаряне, както и от представител на купувача, намиращ се в страната на продавача, или по друг удобен за страните начин. При тези данни изводът на първоинстанционният съд за незаконосъобразност на оспорения акт, поради противоречието му с материалния закон- чл. 35 от ЗМ, се явява правилен. Налице е международен договор за продажба и други писмени доказателства, които установяват, че е налице договорена стойност на внесените стоки по процесната ЕАД, която е реално платена, поради което митническата стойност на тези стоки е следвало да се определи по реда на чл. 35 от ЗМ, а не по реда на чл. 36 и чл. 37 от ЗМ. Позоваването от страна на митническите органи на извадка от информационната система "МИС III-А" с анализ на митническата стойност на идентични и/или сходни стоки, оформени на режим "свободно обращение-крайно потребление", без да бъдат посочени други данни за този анализ, както и на становище на отдел "Тарифна политика" от 07.10.2010 г., без други мотиви защо не може да се приеме митническа стойност на стоките по реда на чл. 30, § 2, б."а" и "б" от Регламент 2913/92 на Съвета, не обосновава приложението на чл. 30, § 2, б."в" от цитирания Регламент, съответно на чл. 36 и 37 от ЗМ за определяне на митническата стойност на процесните стоки. Освен това по делото касаторът не е представил доказателства какво е общото сборно количество от внасяните идентични или сходни стоки в Общността по същото или приблизително същото време на несвързани с продавача лица, както се изисква от разпоредбите на чл. 36, ал. 2, т. 3 ЗМ, респ. чл. 30, т. 2, б. "в" от Регламент № 2913/92 на Съвета (Митническия кодекс). Това обстоятелство е следвало да се докаже от административния орган, който е определил митническата стойност на внесените стоки по чл. 36, ал. 2, т. 3, а не по чл. 35 ЗМ. Поради това законосъобразно е прието, че не може да се приеме наличие на основателно съмнение по смисъла на чл. 102, ал. 1 ППЗМ в митническите органи по отношение на декларираната митническа стойност и за прилагане на чл. 36, ал. 2, т. 3 ЗМ. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане от ответника, на същия следва да се присъдят разноски в размер на 150 лв. за касационната инстанция, доказани с представения договор за правна защита и РКО. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,