Решение № 15534 от 16.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9415/2010 г.

Решение № 15534 от 16.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9415/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Цветана Сурлекова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 15, ал. 2 от Закона за държавната собственост. Образувано по подадени касационни жалби от Министъра на регионалното развитие благоустройството, Министъра на вътрешните работи и от Министерски съвет на Република България, против решение № 7488 от 07.06.2010 г., постановено по адм. дело № 13628 от 2008 г. по описа на Върховния административен съд - трето отделение. Министерство на регионалното развитие и благоустройството чрез процесуалния си представител юриск. Теодора Телбизова обжалва решението с оплаквания за неправилност, като сочи, че жалбата на директора на Окръжна следствена служба - Видин е била недопустима, тъй като не е имал право да оспори административния акт. Неправилно според този касатор съдът е приел, че с решението на МС се нарушават норми и се накърняват права и интереси на съдебната власт. Позовава се на решение № 585/06.08.2010 г. Министърът на вътрешните работи в касационната си жалба е изложил всички посочени отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, като твърди, че съдът е следвало да укаже на ответника - МС да представи стенограмата от заседанието на МС, на което се е обсъждал проекта на РМС, и от който е видно, че министърът на правосъдието не е имал възражение при приемането на атакуваното решение. Министерски съвет на Република България в касационната си жалба е изложил оплакване за процесуална недопустимост на първоинстанционната жалба, тъй като решението на МС не представлява индивидуален административен акт и не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. По същество излага оплаквания за неправилност на решението, тъй като неправилно съдът е приел, че процесните кабинети били отнети в нарушение на материалноправни разпоредби и на конституционни норми. В писмени молби от Министерство на вътрешните работи и от Министерство на регионалното развитие и благоустройството се прави искане за прекратяване на съдебното производство поради отпаднал правен интерес тъй като с № 585 от 06.08.2010 г. за изменение и допълнение на РМС 643/2008 г. в т. 4 регламентира изменението на приложение № 1. В т. ХХII на Областна дирекция на МВР Търговище се предоставят други имоти различни от изброените в Приложение № 1 на РМС № 643/2008 г. Прокуратурата на Република България и Министърът на правосъдието не се представляват и не вземат становище по касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия счита, че касационните жалби са подадени от надлежно легитимирани страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими. Подадените молби от МРРБ и МВР с искане за прекратяване на съдебното производство, нямат характер на оттегляне или отказ от касационното оспорване по смисъла на чл. 214, ал. 1 от АПК, поради това не са налице основания за приложение на чл. 215, т. 5 от АПК. С посоченото по-горе решение тричленният състав на Върховния административен съд е уважил жалба, подадена срещу Решение № 643 от 13.10.2008 г. на МС на РБ, в частта му, с която са отнети кабинети от Прокуратурата на РБ (правоприемник на Окръжна следствена служба -гр. Търговище). Съображенията за това са били, че от съвкупната преценка на приложените по делото доказателства, представляващи части от административната преписка по издаването на оспореното решение е допуснато нарушение на материалния закон. Липсва съгласие на МП каквото изискване е задължително по силата на решение № 14 от 12.09.1995 г. на КС на РБ където е посочено, че при извършване на разпоредителни действия с имущество на други конституционноустановени органи извън системата на изпълнителната власт, МС издава едностранни актове само със съгласието на тези органи. Обжалваното решение е правилно. Неоснователно е оплакването на касатора Министерски съвет на Република България, че оспореното решение на МС не представлявало индивидуален или общ административен акт и затова не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Видно от подписаното с особено мнение обжалвано решение на съда от председателя на съдебния състав е изразено становище, че оспореното решение на МС не подлежи на съдебен контрол поради това, че представлявало акт на власт, с който се упражнява изпълнителната функция на МС, което настоящият съдебен състав не споделя. Освен това е налице и практика на ВАС, петчленни състави по аналогични казуси - определения по адм. дела № 1160/2010 г., № 1161/2010 г. и № 1160/2010 г., с които е прието, че процесното решение № 643/13.10.2008. подлежи на съдебен контрол за законосъобразност съобразно даденото тълкуване на чл. 106 във връзка с чл. 8 от Конституцията с решения по конст. дело № 23/1995 г. на Конституционния съд на Република България. Изложени са мотиви в посочените определения на ВАС, че с решението на МС се извършва преразпределение на публична държавна собственост и по този начин се засягат права, респ. възникват такива за посочените в решението органи, поради което подлежи на съдебен контрол. Неоснователно е оплакването на касатора Министерство на регионалното развитие и благоустройството, че жалбата пред първоинстанционният съд е била недопустима. Наистина жалбата е подадена от Окръжна следствена служба - гр. Търговище. С определение от 05.11.2009 г. съдът е конституирал като жалбоподател Прокуратурата на Република България на основание § 111 от ЗИДЗСВ (ДВ., бр. 33/2009 г.) като правоприемник на активите, пасивите, архива и на другите права и задължения на Националната следствена служба и окръжните следствени служби, поради което оплакванията и тази част са неоснователни. Няма спор по делото относно общата компетентност на МС да управлява, респ. да отнема имоти, публична държавна собственост - арг. от чл. 15 и чл. 17 ЗДС. При постановяване на първоинстанционното решение решаващият състав е съобразил разделението на властите в Република България, което е конституционно закрепено - чл. 8 от Конституцията. В същото време разпоредбата на чл. 130а, т. 2 от Конституцията разпорежда имуществото на съдебната власт да се управлява от министъра на правосъдието. Правилно съдът е съобразил, че с оспореното решение се нарушават нормалните условия на работа на орган на съдебната власт и с оглед чл. 387 ЗСВ, в който отново е закрепен конституционния принцип на разделение на властите, и че организирането на имуществото на съдебната власт се управлява от министъра на правосъдието. Освен това изрично законодателят в разпоредбата на чл. 389 ЗСВ, редакция ДВ., бр. 64/2007 г. предвижда, че предназначението на недвижимите имоти, предоставени на съдебната власт не може да се променя. Видно от приложеното по делото становище на министерството на правосъдието, изх. № 04-02-193/30.09.2008 г. относно проекта за решението на МС подробно са изложени съображения и доводи, че ако следствените органи и прокуратурата освободят описаните в проекта за решение на МС помещения, настанените в тях магистрати и служители, ще останат без работни места поради липса на други такива. В този смисъл неоснователно е оплакването на Министъра на вътрешните работи, че съдът е следвало да укаже на ответника да представи стенограмата от приемането на процесното решение, тъй като от нея щяло да се установи, че министърът на правосъдието е съгласен с така взетото решение. След като изрично в писмено становище министерството на правосъдието е възразило срещу отнемането на помещения на следствени служби, респ. прокуратури, правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение на МС е взето в противоречие с разпоредбата на чл. 389 ЗСВ, в редакцията на този текст, посочена по-горе. Становище на Висшия съдебен съвет също не е изисквано съобразно разпоредбите на чл. 130а, ал. 6, т. 4 от Конституцията, както и на чл. 16 и чл. 30 във връзка с чл. 389 ЗСВ. Представеното решение № 585/06.08.2010 г. на МС не променя горните изводи и не води до неправилност на обжалваното съдебно решение, нито пък е основание за прекратяване на делото, в какъвто смисъл са исканията на министъра на вътрешните работи и министъра на регионалното развитие и благоустройството. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените от касаторите нарушения, водещи до отмяната му. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,