Решение № 4838 от 16.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2156/2017 г.

Решение № 4838 от 16.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2156/2017 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от ЕТ "Д-р С. П. - АПМП - С. П." чрез процесуален представител адвокат К. Н. срещу решение № 186 от 21.12.2016 г. на Административен съд С. по адм. дело № 193/2016 г. С него се отхвърля жалба на ЕТ "Д-р С. П. - АПМП - С. П." срещу писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание с изх. № 29-05-125/4.07.2016 г. на директора на РЗОК С., с която на основание чл. 76а, ал. 3 ЗЗО е поканен търговеца да заплати доброволно неправомерно получена сума в размер на 1292 лева. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на РЗОК С. взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Пред административния съд е оспорена цитираната писмена показа с възражения за незаконосъобразност с искане за отмяната й. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. Установено е от доказателствата по делото, че посоченото превишение в писмената покана за четвърто тримесечие на 2015 г. на получени суми без основание е в резултат на превишение на броя на СМД бл. МЗ-МНЗ № 3. От заключение на съдебно медицинска експертиза е установено, че изплатените и отчетени направления през четвърто тримесечие са 599 броя при отпуснати и допустими 531 броя и финансовия израз е сумата от 1292 лева. Съдът е обсъдил клаузите на приложения договор между страните, разпоредбите на НРД за 2015 г. и чл. 39 и чл. 40 от индивидуалния договор, които уреждат разрешените надвишения и задължението за компенсиране и чл. 41 уреждащ възстановяване на надвишените суми. При констатациите е изведен правен извод за неоснователност на жалбата и същата е отхвърлена. Решението е правилно. Касационната жалба съдържа доводи за необоснованост на решението от фактическа страна. Тези доводи са неоснователни. При разглеждане на делото е била допусната, назначена и прието заключение на съдебно икономическа експертиза със задача да установи по осем точки факти от съществено значение за правилното решаване на спора. Тези задачи, съответно са: какъв е броят на предварително отпуснатите за лечебното заведение лимити за СМД и стойност на МДД за четвърто тримесечие на 2015 г., има ли изразходвани през предходното тримесечие направления за СМД и стойности на МДД, които са подлежали на компенсиране от отпуснатите такива за четвърто тримесечие на 2015 г., какъв е броят на изразходваните през четвърто тримесечие на 2015 г. направления за СМД и стойности за МДД, има ли отчетени направления от специалисти като тип, различен от отпуснатия от страна на лечебното заведение/нерегулативни отчетени като регулативни/ през четвърто тримесечие на 2015г, каква част от отпуснатите през четвърто тримесечие на 2015 г. направления за СМД и стойности МДД са отчетени от съответните специалисти през процесния период и има ли такива отчетени през следващ отчетен период, т. 3 след края на четвърто тримесечие на 2015 г., каква е стойността на СМД и МДД отпуснати и изразходвани от лечебното заведение през четвъртото тримесечие на 2015 г., отчетени от съответни специалисти през този период, какъв е размерът на отпуснатите на лечебното заведение направления за СМД и стойности за МДД през 2015 г. и има ли превишение на отпуснатите лимити на годишна база като брой и стойност и има ли отчетени, изразходвани и заплатени направления за СМД и МДД от други РЗОК на територията на страната. При така подробно поставени задачи и дадено заключение съдът го е приел в заседанието на 29.11.2016 г. без да е имало възражения от страните, без да има нееднозначни отговори по поставените задачи, поради което съдът правилно е изградил фактическите си изводи на заключението на експертизата. Възраженията в касационната жалба, попадащи в съдържанието на поставените задачи на експертизата не могат да бъдат предмет на обсъждане в касационното производство, когата отговорите на експертизата са били еднозначни, няма възражение срещу заключението като то не е оспорено и не е било направено искане за допълнителна или друга експертиза. При това положение фактическите обстоятелства на спора по същество са установени пред административния съд с обоснованите изводи на съда с факти, установени от заключение на експертиза. По приложението на материалния закон не се констатират основания за отмяна, тъй като разпоредбите на чл. 76а ЗЗО предвиждат възстановяване на суми получени без основание, а такива суми се установяват безспорно с издадената писмена покана. При безспорна фактическа обстановка и правилно приложен материален закон решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски пред касационната инстанция не са направени, поради което искането за присъждането им е неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК Върховен административен съд, шесто отделение