Решение № 74 от 10.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 119/2011 г.

Решение № 74 от 10.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 119/2011 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Росица Божилова Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Н. М. и А. Н. М. против въззивно решение № 735/27.10.2011 г. по гр. д. № 849/2010 г. на Пловдивски апелативен съд, Гражданска колегия, с което е потвърдено решение № 304/10.06.2010 г. по гр. д. № 1017/2007 г. на Пазарджишки окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от наследодателя на касаторите - Н. А. М., починал в хода на първоинстанционното производство, срещу Мазен К. М. обективно кумулативно съединени искове, квалифицирани по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Касаторите, навеждайки доводи относими към недопустимост на въззивното решение, като постановено по непредявен иск, поддържайки правна квалификация на главния предявен такъв по чл. 534, ал. 1 от ТЗ, претендират отмяната му, като неправилно, поради постановяване в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, и уважаване на исковете на действително предявеното според касаторите основание - чл. 534, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 534, ал. 1 ТЗ. Изрично не поддържат предявено основание за търсене на сумата - предмет на главния иск - по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, в който смисъл не считат, че обясненията на ищеца дадени в първото съдебно заседание са от естество да обосноват извод за предявена такава претенция. Ответната страна - Мазен К. М. - оспорва касационната жалба като процесуално недопустима - просрочена /по съображения в молба вх. № 9387 от 26.10.2011 г./, в евентуалност като неоснователна. По възражението си за недопустимост твърди, че с оглед датата на уведомяване на касаторите за постановеното въззивно решение, чрез процесуалния им представител адв. М. М. - 5.11.2011 год., срокът за подаване на касационната жалба изтича на първия присъствен ден след 5.12.2011 г., т. е. на 6 декември 2011 г., при липса на доказателства за подадена в същия касационна жалба /вх. № 6848 от 8.12.2010 г./. В писмения си отговор ответната страна поддържа недопустимост на касационната жалба и на основание постановеното определение № 52/28.01.2009 г. на Окръжен съд - Пазарджик, за прекратяване на първоинстанционното производство поради невнесена държавна такса. По основателността на касационната жалба - оспорва същата, поради липса на надлежно наведени в исковата молба твърдения, обуславящи правна квалификация на иска, като предявен в по-благоприятната за ищеца хипотеза на чл. 534, ал. 1 от ТЗ, предвид изрично противопоставеното от ответника възражение за погасяването му по давност на действително заявеното правно основание. С определение № 340/27.05.2011 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, на основание т. 1 от ТР № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради вероятна недопустимост. По възражението за процесуална недопустимост на касационната жалба, настоящият състав съобрази следното: Въз основа определение от 15.11.2011 г. по настоящото дело касаторите представят товарителница с подател - процесуалния представител на страната, удостоверяваща изпратени на 6.12.2011 г., чрез куриерска агенция документи, с адресат Пловдивски апелативен съд. В преписката по касационното дело не се открива пощенски плик, нито е налице отбелязване върху първата страница на касационната жалба постъпването й по пощата и номер на товарителница, съгласно чл. 44 вр. с чл. 38 от Правилника за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища. Видно от удостоверената на 13.12.2011 г. служебна проверка на редовността на касационната жалба, при постъпването й по гр. д. № 849/2010 г. на Пловдивски апелативен съд, като дата на подаване се сочи 6 декември 2011 г., при добавено съкращение /п. к./, очевидно обозначение на "пощенско клеймо", чиято именно дата, различна от датата на входиране на касационната жалба - 8.12.2011 г., е била съобразена. Същото е удостоверено и при служебната проверка в касационна инстанция към 11.02.2011 г., при постъпване на преписката с вх. № 2088/9.02.2011 г. В., възражението на ответната страна за просрочие е направено с много по-късна молба - вх. № 9387/26.10.2011 г. При съвкупната преценка на така съобразените доказателства, настоящият състав намира, че възражението за просрочие на касационната жалба е неоснователно, тъй като са налице достатъчно обективирани с официална удостоверителна сила данни, които и във връзка с приложено от касаторите копие от товарителница № 17031154/6.12.2010 г. на куриерска агенция "Л. Експрес" обуславят извод за спазване срока по чл. 283 ГПК. Вторият наведен довод за недопустимост на касационната жалба е неясен, предвид извеждане недопустимостта й от определение със заличени правни последици. Проверката на правилността на определение № 52/28.01.2009 г. по гр. д. № 1017/2007 г. на Пазарджишки окръжен съд, за прекратяване на първоинстанционното производство, поради нередовност на исковата молба, е осъществена във връзка с проверка на правилността на определение № 153/6.03.2009 г. на същия съд, с което е възобновено производството, без междувременно да е било отменено по надлежния ред предходното му прекратително определение. Тази проверка е приключила с постановяване на определение № 511/2009 г. на Бургаски апелативен съд по ч. гр. д. № 511/2009 г., с което преждепосочените две определения са отменени и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Неговата необжалваемост е потвърдена с влизане в сила на определение № 12/7.01.2010 г. по ч. к. д. № 718/2009 г. на ВКС, ТК, I т. о. за оставяне без разглеждане частната касационна жалба на Мазен К. М. срещу опр. № 511/2009 г. по гр. д. № 511/2009 г. на Бургаски апелативен съд, след потвърждаването му с определение № 244/29.03.2010 г. по ч. к. д. № 141/2010 г. на друг състав на ВКС, ТК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение, като взе предвид наведените в касационната жалба оплаквания и доводите на страните, по допустимостта на въззивното решение приема следното: Производството е образувано по предявени от наследодателя на касаторите - Н. М. - обективно съединени искове, квалифицирани от първоинстанционния и въззивния съд като такива по чл. 240, ал. 1 ЗЗД - за връщане предоставена в заем от Н. М. на Мазен К. М. сума от 16 000 лева и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД - обезщетение за забава в издължаването й, съизмеримо с мораторната лихва върху главницата, за периода от 30.04.2003 г. - 14.11.2007 г., в размер на 9360 лева. Изложението в исковата молба не сочи на претендирано вземане от конкретно каузално правоотношение с ответника, при това на основание "заем", а въз основа на запис на заповед от 28.03.2003 г. с падеж 30.04.2003 г. - иск с правно основание чл. 538, ал. 1 вр. с чл. 463, ал. 1 ТЗ. Ответникът е противопоставил възражение за погасяване вземането по менителничния ефект по давност. В съдебно заседание от 1.04.2008 г. ищецът е навел непоследователно и неясно факти, формално относими към наличие на каузално правоотношение между страните. В този смисъл се е осъществявала и защитата на ответника, но без прецизиране становища на която и да е от страните относно конкретно каузално правоотношение и връзка на същото със записа на заповед. Нещо повече - ищецът изрично отрича правно основание на иска си по чл. 240, ал. 1 ЗЗД. В хода на устните състезания пред първоинстанционния съд ищецът е поддържал иска на основание чл. 534, ал. 1 ТЗ - "неоснователно обогатяване", позовавайки се на изгубено право на иск по ценната книга, в който смисъл и във връзка с посочената правна квалификация, следва да се възприеме вписаното в протокола "загубване на ценната книга". Изгубеното право на иск по чл. 534, ал. 1 ТЗ, поради изтекла давност по чл. 531, ал. 1 ТЗ, е онзи достатъчен юридически факт, от който за приносителя на записа на заповед възниква право на специалния субсидиарен иск за неоснователно обогатяване по чл. 534, ал. 1 ТЗ / решение № 320 от 17.06.2010 г. по т. д. № 161/2009 г. на II т. о. на ВКС /. Въззивното обжалване е изцяло основано на твърдения за подменена от съда правна квалификация, тъй като е предявен иск по чл. 534, ал. 1 ТЗ, а не иск по чл. 538, ал. 1 вр. с чл. 463 ТЗ или иск по чл. 240, ал. 1 ЗЗД. Съгласно Постановление № 1/10.11.1985 г. на Пленума на ВС, съдът е длъжен да разгледа иска на предявеното основание, в противен случай решението му е недопустимо. Съгласно чл. 218ж ал. 2 вр. с чл. 209, ал. 1 предл. трето ГПК (отм.), по реда на който са се развивали и първоинстанционното и въззивното производства, въззивният съд констатира недопустимостта на първоинстанционния акт и го обезсилва, връщайки делото на първоинстанционния съд за постановяване на решение на действително предявеното основание. Същите са и правомощията на касационния съд, при констатирана недопустимост на въззивното решение, в случай, че е постановено по непредявен иск, на основание чл. 293, ал. 4 вр. с чл. 270, ал. 3 предл. трето ГПК /2007 г./, приложим за настоящото касационно производство, на основание § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. В настоящия случай, в хода на първоинстанционното производство, наред с твърдения, относими към наличие на каузално правоотношение между страните, които обаче ищецът изрично не поддържа, а и не са в състояние да обосноват извод за уточнена или изменена обстоятелствена част на исковата молба, обосноваваща правно основание на главния иск по чл. 240, ал. 1 ЗЗД, е заявено обстоятелство, относимо към допустимо изменение на основанието на първоначалния, с оглед правен интерес от предявяването на иск по чл. 534, ал. 1 ТЗ, предвид възражението на ответника, основано на чл. 531, ал. 1 ТЗ. При действието на чл. 116, ал. 1 от ГПК (отм.) това изменение е било допустимо при всяко положение на делото в първа инстанция, вкл. до приключване на устните състезания. Като се е произнесъл по иск с правно основание чл. 240 ЗЗД, некореспондиращ с основанието и петитума по исковата молба, нито с ясно въведено изменение на основанието на иска - от такъв по чл. 538, ал. 1 вр. с чл. 463, ал. 1 ТЗ в иск по чл. 240, ал. 1 ЗЗД, първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение. Разглеждайки го на същото основание и оставяйки го в сила, въззивният съд също е постановил недопустимо решение, подлежащо на обезсилване. Недопустимостта на въззивното и първоинстанционното решение, обуславят връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане. При новото разглеждане съдът ще следва да съобрази по реда на чл. 116, ал. 1 ГПК (отм.) направеното в хода на устните състезания изявление, относимо към интерес от изменение основанието на иска в такъв по чл. 534, ал. 1 ТЗ, в случай че се поддържа и предвид допускането му, след преценка съгласно чл. 116, ал. 1, предл. първо ГПК (отм.), да се произнесе по изменения иск, а в противен случай - по първоначално предявения с исковата молба иск, с правно основание чл. 538, ал. 1 вр. с чл. 463, ал. 1 от ТЗ. Водим от горното, Върховен касационен съд, ТК, състав на второ търговско отделение