Решение № 6886 от 9.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 641/2019 г.

Решение № 6886 от 9.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 641/2019 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба подадена от "Атлантик уей"ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Твърдица, ул. Васил Левски, № 11, представлявано от С. Башалов-управител, чрез адв. Минчев, срещу решение № 2269/30.11.2018 г. постановено по адм. д. № 2429/2018 г. по описа на Административен съд гр. Бургас. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/№ 0 П-538-0131503 от 02.08.2018 г. издадена от Директор на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП- Бургас. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизвоствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби. Възразява се срещу констатациите на първоинстанционният съд относно това, че се оспорва само констатацията в заповедта за неиздаване на касов бон на 27.01.2018 г. Това твърдение на съда противоречи на изложеното в т. 3 на стр. 2 от подадената жалба пред АС-Бургас. В този смисъл не са обсъдени всички възражения наведени при оспорването. Необосновано са игнорирани от решаващия състав представените доказателства за това, че фискалното устройство не е работило на 27.01.2018 г., като същото е предавано за поправка на поддържащата фирма. Не са обсъдени и твърденията при обжалването, че издадената ПАМ е немотивирана. Не е установено безспорно, че е извършено нарушение и неговото преустановяване изисква налагане на ПАМ. Не е установено също така и обстоятелството, че при продължаване дейността на обекта ще настъпи вредоносен резултат за фиска. Въз основа на горните твърдения се иска отмяна на атакуваното решение, както и на заповед № 0 П-538-0131503/02.08.2018 г. на Директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-Бургас. Ответникът в производството не изразява становище по касационната жалба. Върховна административна прокуратура чрез своя представител по делото намира подадената касационна жалба за процесуално допустима, но неоснователна. Решението на първоинстанционния съд е постановено след изясняване на обстоятелствата от фактическа страна и в съответствие с приложимата правна уредба. Съдът обосновано е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в установената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в съответствие с целта на закона. Установените в хода на административното производство фактически констатации не са опровергани от касационния жалбоподател и в хода на съдебното производство. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основния за неговата отмяна. Решението е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 1 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество е основателна. Пред първоинстанционния съд е установено, че на 27.01.2018 г. от фискалното устройство на обект, представляващ склад за дървен материал не е издаден касов бон за сумата от 240 лв., след заплащане от клиент в брой на 3 куб. м. дърва по превозен билет 02112298729/27.01.2018 г. Проверката е извършена на 27.06.2018 г. и за нея е съставен протокол за извършена проверка № 0131503. Нарушението е установено чрез разпечатка на КЛЕН за периода от 01.01.2018 г. до 27.06.2018 г. Допълнително е посочено, че е налице разминаване между фактическата парична наличност в касата на обекта и тази по работещото фискално устройство към 27.06.2018 г. Въз основа на констатациите на 02.08.2018 г. е издадена заповедта за налагане на ПАМ. Правното основание за издаване на заповедта е чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, като е прието извършване на нарушение по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. При осъществената проверка на административния акт, първоинстанционният съд е приел, че е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия, спазено е изискването за форма и не са налице констатирани нарушения на административно производствените правила. По отношение съответствието на административния акт с материалния закон, е посочено, че въз основа на констатираните по делото факти са налице предпоставките по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС за налагане на ПАМ. Представените от жалбоподателя доказателства не оборват констатациите на проверяващите, тъй като те нямат достоверна дата и не са посочени като обстоятелства в хода на проверката. Жалбата срещу наложената ПАМ е преценена като неоснователна и е отхвърлена от решаващия състав. Постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно. В разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС е предвидено, че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции се прилага за лице, което не спазва реда или начина за ежедневно отчитане на оборотите от продажби, когато това е задължително. Този ред е уреден в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. Неспазването на нормативното изискване за издаване на надлежен документ за получено плащане при осъществена продажба - фискален бон, касова бележка от кочан или удостоверителен знак за продажба, визирано в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, не е установено по безспорен начин от контролните органи. Неотчетената продажба е извършена на 27.01.2017 г., а е установена шест месеца по късно на 26.06.2018 г. По административната преписка липстват доказателства, че по превозния билет за три куб. м. дървесина е осъществено плащанане. Макар в заповедта да е вписано извършване на плащане в брой по делото липсват доказателства за това обстоятелство. В деня на проверката, съгласно вписаното в ПИП е извършена контролна проверка, която е заплатена и е издаден касов бон. Изводите на органа, че за осъщетсвената през м. януари продажба не е издадена фискална бележка е направена въз основа на записвания в електронен дневник, който дружеството води за отчет на количествата дървесина. В приложения по административната преписка превозен билет не е посочена цена на разрешениет за транспортиране дървесина и липсва отбелязване за плащане, поради което и този превозиен билет не може да служи за доказателство за осъществено плащане на стоката и съответно възникнало задължение за издаване на касов бон. За осъществената проверка е бил съставен протокол, който обективира резултатите от нея в него не е посоечно като нарушение неиздаването на касов бон за извършена продажба на дървесина. Като констатация е вписан само фактът, че е налице касова разлика от 30. 61 лв. В случая, поради липса на фактически установявания относно получено плащане и неиздаване на надлежен документ за него при осъществена продажба - фискален бон, касова бележка от кочан или удостоверителен знак за продажба не може да се направи извод за изпълнена хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС за налагане на принудителна административна мярка "запечатване на обект". При действието на чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на издателя на акта е да докаже убедително фактическите основания за издаването му, които представляват материални предпоставки за разпоредената правна промяна. В съответствие с чл. 25, ал. 3 от Наредбата моментът, в който лицето по чл. 3 следва да издаде фискалния бон е този на извършване на плащането и едновременно с получаването на плащането да го предаде на клиента. Плащане на сумата от 240 лв. на 27.01.2018 г. не е установено и не е ясно извършвано ли е. При проверката е установена само разлика в касовата наличност на 27.06.2018 г., но това не е соченото правно основание в заповедта. Задължението на лицето по чл. 33, ал. 1 и 2 от Наредба № Н-18/2006 г. да регистрира промените в касовата наличност извън случаите на продажба е различно от това за регистриране и отчитане на продажбите чрез издаване на фискална касова бележка, каквото е основанието за налагане на ПАМ. При непълно проведено доказване на пораждащия правомощието на администрацията за налагане на ПАМ юридически факт, издаденият в упражняване на това правомощие административен акт е незаконосъобразен. В противоречие с правилото на чл. 168, ал. 1 АПК в обхвата на съдебния контрол за законосъобразност на административния акт, първоинстанционният съд не е включил съответствието му с целта на закона. Доколкото едновременно със запечатването на обекта се забранява и достъпа до него по чл. 187 от ЗДДС, то очевидно с налагането на мерките не се цели преустановяване на нарушението по документиране на конкретната продажба или възстановяване на правомерното развитие на административното правоотношение, а само предотвратяване на административни нарушения. Издаването на утежняващия административен акт обаче шест месеца след извършване на нарушението е несъвместимо с превантивната функция на мерките. Забавянето при налагане на мярката е порок на заповедта от категорията на тези по чл. 146, т. 5 АПК. В съответствие с чл. 6, ал. 5 АПК издателят на акта е следвало да се въздържи от издаването му, тъй като превантивната функция на мярката не може да бъде осъщетвена. Като е направил други изводи и е отхвърлил жалбата срещу заповедта, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. На отмяна подлежи и заповедта за налагане на ПАМ № 0 П-538-0131503/02.08.2018 г. на директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Бургас, като незаконосъобразна. С оглед изхода на спора на касатора се дължи присъждане на сторените в производството разноски за две инстанции в размер на 1450 лв. за които са представени доказателства за реалното им изплащане. Мотивиран така, Върховният административен съд, Осмо отделение