Решение № 7377 от 13.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9258/2016 г.

Решение № 7377 от 13.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9258/2016 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на И. М. О., подадена чрез адв. Манова против решение № 133 от 29.06.2016 г., постановено по адм. дело № 390/2015 г. на Административен съд К. С същото е отхвърлена жалбата на О. срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2014 г. изх. № 02-100-6500/4204 от 29.09.2015 г. на заместник-изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" /ДФЗ/, с което е отказано финансово подпомагане по СЕПП, СПП и по НР1 по заявление за подпомагане за кампания 2014 г. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Зам. изпълнителния директор на ДФЗ, чрез юрк. Георгиев изразява становище за неоснователност на жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба на И. О. против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2014 г. изх. № 02-100-6500/4204 от 29.09.2015 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, с което е отказано финансово подпомагане по СЕПП, СПП и по НР1 по заявление за подпомагане за кампания 2014 г. С обжалваното решение административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган -зам. изпълнителният директор на ДФЗ-РА, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 20, т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗПЗП, и в предвидената в чл. 59 АПК форма. При издаването на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалноправни разпоредби и е спазена целта на закона. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Доводите изложени в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила са неоснователни. Съгласно трайната практика на Върховен административен съд, съществено е онова нарушение на съдопроизводствените правила, което ако не беше допуснато би се стигнало до други фактически и/или правни изводи при решаване на делото. Макар да не са обсъдени от съда всички доводи изложени в писмената защита на жалбоподателя, той е обсъдил тези, които е счел за относими към правния спор, и е изложил мотиви, достатъчни за касационната проверка на решението, свързана с неговата материална законосъобразност. Изводите на съда за законосъобразност на обжалваното решение са логически правилни като краен резултат. Неоснователни са и доводите за допуснати нарушения на материалния закон. Съгласно чл. 16б, ал. 1, изр. 1 от Наредба № 105 от 22 август 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол всяка година след приключване на обновяването по чл. 15, ал. 2, Министерството на земеделието и храните открива производство по чл. 66 от Административнопроцесуалния кодекс за одобряване на изготвения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние". Това производство представлява сложен фактически състав на процедура, провеждана от министъра на земеделието и храните чрез съответните ОД "Земеделие", която завършва със заповед на министъра на земеделието и храните по чл. 16г, ал. 4 /в конкретния случай с № РД -46-287 от 06.03.2015 г./, с която одобрява окончателния специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние". Настоящата инстанция намира, че съгласно разпоредбата на чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105, въз основа на одобрения от министъра на земеделието и храните специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" РА извършва окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година и приема заявления за подпомагане през следващата година. Видно от нея РА действа в условията на обвързана компетентност и няма как да извърши окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година ако парцелът на съответното лице не е включен в заповедта по чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105. В този смисъл заповед № РД -46-287 от 06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните създава права и задължения и засяга интереси на земеделските производители. /вж. Т. Р. № 8 от 11.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2015 г., ОСС на ВАС/. В настоящия случай И. М. О. е участвала в административното производство по приемане на специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние", като е упражнила правото си на възражение срещу обхвата на слоя "ПДЗС", за резултатите от което е уведомена с писмо № 94-3899/11.06.2015 г. Представена е Таблица със заявените за подпомагане от кандидата площи за 2014 и причините за изключване на части от тях от "допустимия слой". По делото няма данни издаденият административен акт - заповед № РД 46-287 от 06.03.2015 г. да е обжалван от О. в законоустановения 14 - дневен срок от получаване на отговора, поради което в частта отнасяща се до заявените от нея имоти е влязъл в сила и РА както вече бе споменато е обвързана от постановеното в този акт. С оглед на изложеното по горе, настоящият съдебен състав на ВАС, трето отделение приема, че в конкретния случай е недопустимо административния съд да упражни контрол за законосъобразност по отношение на Заповед № РД -46-287 от 06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен окончателния специализиран слой, тъй като тази заповед е влязла в сила по отношение на бенефициента. В случая, разплащателната агенция действа в условията на обвързана компетентност и няма как да извърши окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година, ако парцелът на лицето не е включен в заповедта по чл. 16г, ал. 4 от Наредба 105. Настоящият състав на ВАС, четвърто отделение приема, че първоинстанционният съд правилно е кредитирал изготвеното и неоспорено от страните заключение по извършената съдебно-техническа експертиза. Видно от приетата по делото съдебно- техническа експертиза 2.83 ха от общо заявените 4.85 ха попадат извън приетия със заповед № -46-287 от 06.03.2015 г. на министъра на земеделието специализиран слой, поради което са недопустими за подпомагане. В този смисъл процентът на наддеклариране е 140 %, поради което правилно съгласно чл. 58 от Регламент 1122/2009 е отказано подпомагане в пълен размер и е наложена санкция за бъдещ период. За пълнота на изложението следва да се добави, че в заявлението си за подпомагане жалб. О. е декларирала парцели по СЕПП, СПП и НР1. Неразделна част от подаденото заявление е таблицата на използваните парцели с посочване името на всеки блок на земеделското стопанство и землището, в което се намира като земеделският стопанин сам посочва начина на ползване на парцела и обработваната от него култура. Картите на блокове на земеделските стопанства се очертават от всеки заявител, който посочва тяхното местонахождение и сам декларира начина на ползване на земята. По подаденото от О. общо заявление за плащания на площ по схемите и мерките за директни плащания за 2014 г. с УИН 10/170614/53541 е извършена задължителна проверка на заявлението в ИСАК, съгласно чл. 37 от ЗПЗП и изискванията на Регламент (ЕО) № 73/2009, един от основните регламенти, уреждащи директните плащания на площ, които имат пряко приложение за кампания 2014 г. Съгласно чл. 20, т. 1 от Регламент (ЕО) № 73/2009 на Комисията и чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП, ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция е задължена да извършва административни проверки на подадените заявления за подпомагане, с цел да проверят дали са изпълнени условията за допустимост на подпомагането. Видно от събраните по делото писмени доказателства, по заявлението на О. са били извършени административни проверки, които позволяват установяването на нередности, по-специално автоматично откриване чрез компютърни средства, чиито резултати са отразени в процесното уведомително писмо. Също така в хода на производството по издаване на административния акт, е извършена и теренна проверка, резултатите от които са отбелязани в съответния протокол № KNL-03-DG-12447/11.10.2014 г. В конкретния случай размерът на недопустимата площ е определен въз основа на извършена административна проверка по данните в ИСАК и СИЗП и теренни проверки, а не на извършена проверка на място, каквато съгласно чл. 30 от Регламент 1122/2009 г. се прави на случаен принцип /метод на риск-анализ/ само на 5 % от подадените заявления за подпомагане, в кръга на която извадка жалбоподателят не е попаднал. Настоящата инстанция намира за неоснователно и възражението за незаконосъобразност на извършените теренни проверки, доколкото те са проведени без да е бил уведомен жалбоподателя, тъй като за кампания 2014 г., нанасянето на процесните парцели в специализирания слой е извършено въз основа на специализирана теренна проверка на място, протоколът от която е представен от МЗХ и приложен като доказателство по делото. При този вид проверка липсва нормативно изискване за уведомяване на бенефициента. Предвид на изложените обстоятелства и правни изводи настоящият съдебен състав приема, че административният съд е извършил прецизна проверка в съответствие с чл. 168, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 146 от АПК на оспорения индивидуален административен акт, поради което е постановил правилно, валидно и допустимо решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК е основателно искането на ответника за присъждане на направените в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател следва да заплати разноски в размера, предвиден в разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в Д. вестник бр. 8/2017 г., във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв. Предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, за производството по настоящото дело в полза на Д. фонд "Земеделие" следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лв. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение