Решение № 8729 от 18.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13358/2011 г.

Решение № 8729 от 18.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13358/2011 г., VIII о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП - гр. Пловдив, срещу Решение № 1443/18.08.2011 г., постановено по адм. д. № 737/2011 г., по описа на Административен съд гр. Пловдив, 6-ти състав, с което е отменен Ревизионен акт (РА) № 161003411/17.12.2010 г. на ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 243/15.03.2011 г. на Директора на дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП, с който на Иван Василев Караилански от гр. Пловдив са определени дължими суми по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. в размер на 468327.76 лв. и лихви в размер на 339835.78 лв. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения моли да бъде отменено обжалваното решение, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - Иван Василев Караилански, чрез пълномощниците си адв. Колев и адв. Кемалов, оспорва жалбата и моли да бъде оставено в сила обжалваното решение. Представителят на върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за основателна. Предмет на обжалване пред административния съд е бил РА № 161003411/17.12.2010 г. на ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 243/15.03.2011 г. на Директора на дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП, с който на Иван Василев Караилански са определени задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. в размер на 468327.76 лв. и лихви в размер на 339835.78 лв. Фактическата обстановка по делото не е спорна. Предмет на отменения с обжалваното Решение на ПАС Ревизионен акт е облагането на доходи на Иван Караилански в размер на 1659 020.80 лева получени от продажбата на Поземлен имот № 384 с площ от 998 кв. м. и Поземлен имот № 385 с площ от 2164 кв. м., находящи се в гр. Пловдив, район "Южен", която продажба е извършена с нотариален акт № 73/23.04.2004 г. Хронологията на сделките е свързана с НА № 43/30.05.2003 г., с който Стефан Йосифов и съпругата му Надя, както и Васил Караилански и съпругата му Дочка даряват при равни права на децата си Боряна Йосифова и Иван Караилански недвижими имоти: място с площ 998 кв. м., представляващо ПИ № 384 и място с площ 2164 кв. м., представляващо ПИ № 385, ведно с построените в гореописаните имоти бензиностанция с кафе и магазин с автомивка. С НА № 73/23.04.2004 г., т. е. 11 месеца след дарението, надарените Иван и Боряна при равни права продават на "Еко Елда България" ЕАД дарените им имоти, ведно с построените в тях бензиностанция с кафе и магазин с автомивка, както и газстанция, общо за сумата от 1696487.74 евро без ДДС. Сумата е платена на продавачите по банков път. Доходът не е деклариран от Иван Караилански в ЕДД по чл. 41 от ЗОДФЛ. Две седмици преди това, Иван и Боряна закупуват с НА № 12/17.05.2003 г. 458/4781 идеални части от имот пл. № 304, собственост на СД "Микрон", за сумата от 9000 лв. Този закупен имот, заедно със съсобствения на двамата имот пл. № 386 - дворно място от 2252 кв. м., са дарени с НА № 44/30.05.2003 г. от Иван и Боряна на Пенка Караиланска (сестра на Иван) и на Надя Йосифова (майка на Боряна), т. е. в един и същи ден, когато е направено и дарението по НА № 43/30.05.2003 г. единадесет месеца по-късно, с НА № 74/23.04.2004 г. и НА № 72/23.04.2004 г., в един и същи ден с продажбата по НА № 73/30.05.2003 г., Надя Йосифова и Пенка Караиланска продават на "Еко Елда България" ЕАД дарените им имоти, т. е. и по трите НА купувачът е един и същ. С атакувания пред ПАС РА, се приема, че доходите на лицето Иван Караилански по извършена продажба по НА № 73/30.05.2003 г. подлежат на облагане по реда на чл. 24, ал. 1 ЗОДФЛ. На основание чл. 18, ал. 1 от ЗОДФЛ за предотвратяване отклонението от данъчно облагане се прилагат съответно разпоредбите на глава първа, раздел IV от ЗКПО. Текстът на чл. 14, ал. 1 от ЗКПО, раздел IV дава възможност на органа по приходите, когато една или повече сделки са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, дължимият данък на лицата да се определи, без да се взема под внимание частично или изцяло резултатът от тези сделки. Тази сделка е дарението, извършено с процесния НА. За да отмени процесния РА, ПАС приема, че данъчните органи не са доказали, че сделката е сключена при условия, които водят до отклонение от данъчно облагане, не са изяснили какви са условията по обичайна сделка от същия вид, както и защото не са доказали, че страните са знаели, че дарените имоти ще бъдат продадени, а също и че с извършване на дарението са имали цел отклонение от данъчно облагане. Като решаващо обстоятелство съдът приема и факта, че имало разлика от почти година между придобиването и продажбата, както и поради липсата на писмени данни или индиции за бъдещи намерения за разпореждане. Настоящата инстанция приема, че сделките са между свързани лица. Васил Караилански и съпругата му Дочка имат син Иван и дъщеря Пенка. Стефан Йосифов и съпругата му Надя имат дъщеря Боряна. Тези лица извършват помежду си дарения на имоти и части от имоти, които след това са продадени на един и същи купувач. Близките роднински отношения между лицата предполагат знание за бъдещите намерения на лицата за разпоредителни действия с имотите. Налице е факт, че продадените на "Еко Елда България" ЕАД имоти имат обща граница и могат да образуват един по -голям имот, подходящ за ползване от едно лице. Всички сделки са извършени по едно и също време. Още през 2000 г. изброените физически лица, свързани помежду си, купуват дворно място в Пловдив, което впоследствие разпределят помежду си и оформят като отделни имоти. През 2003 г. в един и същи месец тези имоти сменят собствениците си чрез дарения между същите лица (родители даряват на децата си, а децата - на родители и сестра). След единадесет месеца дарените имоти са продадени на един и същ купувач на стойности, далеч надхвърлящи данъчните им оценки. Нито едно от лицата не декларира доход по ЗОДФЛ (отм.), позовавайки се на чл. 12, ал. 2 от с. з., че не се смята за доход полученото при продажба или замяна на имущество, придобито по дарение. Всеки един от имотите, които са предмет на покупко -продажба с "Еко Елда България" ЕАД, преди да бъде продаден, е дарен. Съдът, в своето решение, набляга на факта, че няма забрана в закона дарен имот да бъде продаден. Това е така, но тук е налице поредица от сделки, по едно и също време, между едни и същи лица, за едни и същи имоти. Тези факти представляват косвени доказателства, които, обсъдени в съвкупност, водят до безсъмнения извод за наличие на знание и най-вече намерение за бъдещи разпоредителни действия с процесните имоти и ид. части от имоти от горепосочените физически лица, в частност от ревизираното лице. Всички те, обаче, не са обсъдени от съда, нито съпоставени с други факти по делото. Разпитаният по делото свидетел Русинов твърди, че намерението на бащата Караилански е било да дари приживе децата си, за да се избегнат спорове впоследствие. Показанията на свидетеля не съответстват на фактическата обстановка - надарен е само синът. Сестрата е надарена по- късно от брат си. А освен това, дори и да е търсен баланс на вещни права между брат и сестра Караилански, това не обяснява защо пък е надарена едновременно със сестрата на ревизираното лице и майката на Боряна Йосифова. Въпреки това, Съдът кредитира показанията на свидетеля Русинов като непротиворечиви и във връзка с фактите по делото. В решението на Съда изрично се сочи, че органът по приходите твърдял симулация на дарението към Иван Караилански, но не го доказвал. Нито в РА, нито в РД се твърди, че има привидна и прикрита сделка или иначе казано симулация, няма твърдение и за нищожност на сделка. Точно обратното. Не се оспорват нотариалните актове, приема се прехвърлянето на правото на собственост, но по силата на закона, а именно - чл. 14, ал. 1 от ЗКПО (отм.), препратка от чл. 18 ЗОДФЛ (отм.), органът по приходите определя дължимия данък на лицата, без да се взема под внимание изцяло или частично резултатът по сделки (в случая дарението по НА № 43/30.05.2003 г.), сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане. Решението е неправилно. Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗОДФЛ, данъчната основа при продажба или замяна на недвижимо имущество е разликата между продажната и по-високата от фактическата и актуализирана цена на придобиване на това имущество. В предвид на изложените констатации е установен облагаем доход. С оглед на изложеното е основателен касационния довод за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, поради което същото следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна следва да бъде постановено ново, с което бъде отхвърлена жалбата на Караилански като неоснователна. Предвид крайният съдебен акт и изричната претенция на процесуалния представител на касатора и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, Иван Караилански следва да заплати разноски за двете съдебни инстанции, тъй като Д "ДОИ" е представлявана от юрисконсулт общо сумата от 16160,33 лв., представляваща минимално адвокатско възнаграждение съгласно чл. 8 вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/1999 г. за минималните възнаграждения на адвокатските възнаграждения. Предвид на на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение