Решение № 7465 от 7.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16365/2009 г.

Решение № 7465 от 7.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16365/2009 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Георги Кирилов Финдрин от гр. Разлог, чрез процесуалния му представител адвокат Елка Дурева, против решение № 639/2.11.2009 г. по адм. дело № 784/2009 г. на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ОА-1374/21.08.2009 г. на областен управител на област Благоевград. Изложени са съображения за неправилност на съдебното решение, като постановено при съществени нарушения на процесуални правила, в противоречие с материалния закон и необосновано - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Поради това жалбоподателят моли съда да го отмени и да постанови друго решение по съществото на спора, с което да уважи жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответната страна - областен управител на област Благоевград, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и приложените по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Георги Кирилов Финдрин от гр. Разлог срещу заповед № ОА-1374/21.08.2009 г. на областен управител на област Благоевград, с която е оставено без разглеждане заявление вх. № 94К-00-13/5/22.04.2009 г., в качеството на наследник на Кирил Иванов Финдрин, получил обезщетение в размер на 1 513 лв. по досегашния ред, да му бъде изплатена разликата до пълния размер на еднократното обезщетение по чл. 1, ал. 1, т. 9 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, по мотиви, че е изтекъл срока по чл. 2, т. 3 от Наредбата за прилагане на чл. 4 ЗПГРРЛ. Първоинстанционният съд е отхвърлил, като неоснователна жалбата срещу тази заповед, като е приел, че същата е издадена от компетентен орган без при това да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нито противоречие с приложимия материален закон или неговата цел. В случая от съда не е спазено правилото на чл. 200 АПК, че по жалби срещу отказ на административен орган да се произнесе по съществото на отправено до него искане, какъвто именно отказ е оспорен пред АС - Благоевград, съдът да се произнесе в едномесечен срок с определение, подлежащо на обжалване с частна жалба. С оглед на това, че съдът се е произнесъл по подадената жалба не с определение, а с решение, срокът за обжалване на което е спазен от Георги Финдрин, настоящият състав приема, че касационната жалба е допустима. Разгледана по същество същата е основателна, по следните съображения: Въз основа представените по делото доказателства, обосновано съдът е приел, че наследодателят на жалбоподателя Кирил Финдрин е осъждан от народния съд на доживотен затвор и впоследствие реабилитиран съгласно определение № 45/2006 г. по ВнЧД № 1623/2005 г. Независимо, че според решаващия състав жалбоподателят е получил само част от дължимото обезщетение за изтърпяното от наследодателя му наказание за периода 10.03.1945 г. до 4.12.1952 г., тъй като срокът за подаване на заявления за изплащане на обезщетения от лицата по чл. 1, ал. 1, т. 9 ЗПГРРЛ бил изтекъл според съда на 9.04.2008 г. /съгласно чл. 2, т. 3 от Наредбата за приложение на чл. 4 ЗПГРРЛ/ е прието, че подаденото на 22.04.2009 г. искане, правилно е оставено без разглеждане от административния орган. Решението е постановено в противоречие с приложимия материален закон. Жалбоподателят по делото действително не попада в кръга на лицата по § 11 ПЗР ЗИДЗПГРРЛ, на които е възстановен срока за подаване на искания за обезщетяване, доколкото претенцията му вече е била заявена и удовлетворена по предвидения в закона ред. Съставът на Административен съд - Благоевград обаче не е взел предвид, че към момента на постановяване на обжалваната заповед е приложима редакцията на чл. 6 ЗПГРРЛ след изменението по § 3 ЗИД ЗПГРРЛ, обн. ДВ бр. 26/7.03.2008 г. и в сила от 11.03.2008 г., според която занапред правоимащите имат право на обезщетение в пълен размер за всяка изтърпяна от тях репресия, за целия срок на репресията, като получените по досегашния ред обезщетения се приспадат, по която е предявено и процесното заявление вх. № 94К-00-13/5/22.04.2009 г., а оттам и че искането е подадено в тригодишния срок по § 7 от Заключителните разпоредби към ЗИД ЗПГРРЛ /обн. ДВ бр. 26/2008 г./ за предявяване на исканията по § 3 от същия закон, с който е внесено изменението в текста на чл. 6 ЗПГРРЛ. Последният срок е идентичен с изрично предвидения в чл. 2, ал. 5 /нова - ДВ бр. 86/2008 г./ от Наредбата за прилагане на чл. 4 ЗПГРРЛ, срок за предявяване на исканията по изменения чл. 6 ЗПГРРЛ - до 11.03.2011 г., поради което ирелевантни са наведените от страните по делото доводи за противоречието на този подзаконов акт със закона, по приложение на текст от който е издаден. Предвид изложеното, като е отхвърлил, като неоснователна жалбата на Георги Финдрин срещу незаконосъобразния отказ на областен управител на област Благоевград да се произнесе по подаденото в законоустановения срок заявление за обезщетяване на основание чл. 6 ЗПГРРЛ /в приложимата редакция по § 3 ЗИД ЗПГРРЛ, обн. ДВ бр. 26/2008 г./, административният съд е постановил решението си в противоречие с приложимия материален закон. Поради това обжалваното решение, като неправилно следва да бъде отменено, а преписката - върната на областния управител на област Благоевград за произнасяне по съществото на заявление вх. № 94К-00-13/5/22.04.2009 г. подадено от Георги Кирилов Финдрин. С оглед изхода от спора и направеното от процесуалния представител на касатора искане за присъждане на направените по делото разноски, Областна администрация на област Благоевград следва да бъде осъдена да заплати на Георги Финдрин направените по делото разноски за държавни такси и адвокатска защита, установени по приложените по делото доказателства в размер общо на 315 лв. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение