Решение № 2976 от 28.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6788/2010 г.

Решение № 2976 от 28.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6788/2010 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "СИМИНВЕСТ ИНВЕСТМЪНТС" Б. В. ("SIMINVEST INVESTMENTS B. V), Холандия против решение № 79 от 17.02.2010 г. по адм. дело № 5786/2008 г. на Административен съд - София град, с което жалбата на дружеството против решение № 215 от 09.06-2008 г. на председателя на Патентното ведомство (ПВ) на Република България за частична отмяна на регистрацията на марка рег. № 537 987 "ICEBERG" за стоки от клас 09 "оптични апарати и инструменти" с притежател "СИМИНВЕСТ ИНВЕСТМЪНТС" Б. В, Холандия, е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е незаконосъобразен, тъй като не са налице основания за отмяна на регистрацията и постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменен и да се постанови нов акт по същество, с който решението на председателя на Патентното ведомство да бъде отменено. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - председателят на Патентното ведомство на Република България оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Ответникът "Транс Ойл Корпорейшън" ЕООД, гр. София не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбите и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от легитимирано лице, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд - София град е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В нарушение на нормата на чл. 170 от АПК тежестта на доказване в процеса не е разпределена от съда, а в противоречие с изискванията на чл. 171, ал. 4 от АПК на страните не са дадени указания за кои обстоятелства от значение за делото следва да представят доказателства, респ. не са ангажирали такива. В противоречие с цитираните разпоредби както и на нормата на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от АПК на жалбоподателя "СИМИНВЕСТ ИНВЕСТМЪНТС" Б. В., Холандия не са дадени указания да ангажира доказателства във връзка с използването на марката през релевантния период, още повече че датите на представените фактури са оспорени от административния орган. Освен това в нарушение на разпоредбата на чл. 168, ал. 1 и чл. 171, ал. 1 от АПК представените доказателства са обсъдени изолирано и фрагментарно от съда, а не в съвкупност. Така съдебният акт е постановен, без да са взети предвид всички релевантни за спора доказателства, събрани в административното производство и пред съда, заключението на вещото лице не е разгледано съобразно всички останали доказателства и не са обсъдени всички доводи и възражения на притежателя на марката. Не са изложени съображения за причините, поради които съдебният състав приема, че заключението на вещото лице се основава единствено на недопустими доказателствени средства, както и мотиви обосноваващи заключението, че марката не е използвана във вида, в които е регистрирана след като стоки с тази марка се продават и разпространяват в страната, както и че обстоятелството, че представените фактури се отнасят за покупка на изделия с тази марка от лицензополучателите по двата представени договора не е оспорено от ответника (оспорена е само датата на фактурите). По този начин е допуснато нарушение и на чл. 236, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Допуснатите от административния съд и посочени по-горе нарушения са съществени, тъй като спазването на цитираните процесуални норми е гаранция за правилността на съдебния акт. Обратно - несъобразяването с тях, както в случая, създава вероятност за неправилност на решението, тъй като крайните изводи на съда не съответстват на всички доказателства по делото или е пречка (при липса на мотиви) да се провери правилността на постановения акт. Тези нарушения са достатъчно основание за отмяна на обжалваното решение, без да се обсъждат останалите доводи на касатора. Поради всичко изложено по-горе настоящата инстанция приема, че при постановяване на съдебното решение са допуснати посочените от жалбоподателя съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Поради това атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото следва да бъде върнато на Административен съд - София град за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да съобрази изложеното по-горе в мотивите на настоящото решение, да обсъди всички събрани по делото доказателства и въз основа на тяхната съвкупна преценка да направи крайните изводи за валидността и законосъобразността на оспореното решение на председателя на ПВ, респ. за основателността или неоснователността на подадената жалба, като изложи съображения в подкрепа на направените заключения. С оглед изложеното и на основание чл. 226, ал. 3 от АПК разноски на жалбоподателя в това производство не следва да бъдат присъждани. По тези съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,