Решение № 2271 от 4.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5884/2014 г.

Решение № 2271 от 4.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5884/2014 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Димекс - 68" ЕООД, представено от адв. Мадлен Славова, срещу решение № 213/07.02.2014 г. на Административен съд Варна по адм. д. № 2246/2013 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 031203745/16.01.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна и установяващ в тежест на "Димекс - 68" ЕООД задължения за ДДС в общ размер 14 651.04 лева за данъчни периоди м. 10.2008 г. и м. 05.2011 г. и за закъснителна лихва в общ размер 3 762.36 лева. Касаторът твърди пороци на съдебния акт поради опущения на съда в процеса на доказване и формирането на изводите за отсъствие на предпоставките за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит. Отправя упреци към извършената от съда преценка на писмените доказателствени средства, включително на заключението на ССЕ. Настоява, че е установено осъществяването на доставките на стоки, тъй като съществуват доказателства за произхода и транспортирането им. Иска отмяна на решението и на РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна не изразява становище. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АС Варна ревизионен акт са установени в тежест на "Димекс - 68" ЕООД задължения за ДДС в размер 14 651.04 лева за данъчни периоди м. 10.2008 г. и м. 05.2011 г. и за закъснителна лихва в размер 3 762.36 лева. Органът по приходите е извършил корекция на декларираните от РЛ резултати за тези данъчни периоди заради отказ да признае правото на приспадане на данъчен кредит на дружеството в общ размер 4 566.42 лева, упражнено в д. п. м. 10.2008 г. по 6 бр. фактури, издадени от "Стройкорект" ЕООД и в общ размер 12 003.91 лева, упражнено по 6 бр. фактури, издадени от "Регивалон" ЕООД. Предмет на доставките са различни видове строителни материали. Отказът е обоснован с резултатите от насрещна проверка на доставчиците. И на двете дружества исканията за представяне на писмени доказателства и обяснения са връчени по реда на чл. 32 от ДОПК. Документи е представил само първия доставчик. Според администрацията не е доказано преминаването на собствеността върху процесните стоки. За "Стройкорект" ЕООД не било установено какъв е произходът на стоките и мястото на съхранението им, както и трудовия ресурс на доставчика. И за двамата доставчици е прието за неубедително обяснението на управителя на РЛ, че превозът на вещите е извършван с транспорт на дружеството, тъй като не е установено то да притежава товарни превозни средства. Правото на приспадане на данъчен кредит е отказано на основание чл. 70, ал. 5 във вр. с чл. 68, ал. 1 и ал. 2 и чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. За да отхвърли оспорването, първоинстанционният съд е обвързал възникването на правото на приспадане на данъчен кредит за доставката на стоки с придобиването от получателя на доставките на правото на собственост. Аргументирал се е с позоваване на разпоредбите на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1, както и на чл. 6 от ЗДДС. При предмета на продажбите - родово определени вещи е обусловил настъпването на транслативния ефект от индивидуализирането им чрез предаване по правилото на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД. Изключил е установеността на предаването, а съответно и на придобиването на собствеността. Не е възприел като убедително доказването с писмени /заповеди за командироване и пътни листове/ и гласни доказателствени средства /показанията на св. Атанасов/ превозването на стоките от склад на "Стройкорект" ЕООД до обекти на жалбоподателя. Не е бил убеден и от заключението на ССчЕ за наличност по счетоводни данни на стоките у доставчиците и изписването им по счетоводството на жалбоподателя за извършвана от него строителна дейност. Оспореният съдебен акт е правилен. Неоснователни са упреците на касатора към процесуалната дейност на съда по преценката на доказателствата за спорните доставки на стоки. Тази дейност е детерминирана от активността на страните по въвеждане на твърдения за осъществяването на юридическите факти, с чието осъществяване обвързват благоприятните за себе си правни последици. Това е съдържанието на състезателното начало в процеса /вж. чл. 8, ал. 2 от ГПК/. Спецификата на установяване на публични задължения с ревизионен акт предполага твърдението на администрацията за фактите да се обективира в акт от извънсъдебната фаза на производството - мотивите на РА /чл. 120, ал. 1, т. 5 от ДОПК/. В оспорения пред АС Варна РА органите по приходите са изключили възникването на данъчно събитие заради отказа им да ценят представените писмени доказателствени средства и очакването им да съществуват други доказателствени източници, които не са представени. При твърдението на касатора за съществуващо в правната му сфера право на приспадане на данъчен кредит, за него е процесуалната тежест да установи предпоставките за възникването му, които включват своенето на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС и получаването /осъществено или предстоящо/ на стоки или услуги по облагаема доставка. Касаторът е представил документиращи спорните доставки фактури. Дължимо е отбелязване на отликата в понятието за доставка на стоки по националното право и по съюзното право. Ако при действието на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС доставка на стоки е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката /дефиницията на стока се съдържа в чл. 5, ал. 1 от ЗДДС/, то по интерпретацията на съюзното право, дадена от СЕС с решението по дело С-78/12, "...дадена сделка може да бъде окачествена като "доставка на стоки" по смисъла на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112, когато чрез тази сделка определено данъчнозадължено лице прехвърля материална вещ и овластява другото лице да се разпорежда фактически с нея като неин собственик, без за това да е от значение формата на придобиване на право на собственост върху въпросната вещ." /т. 35 от решението/. В извънсъдебната фаза на производството и в хода на съдебното дирене пред първата съдебна инстанция не са представени преки първични писмени доказателствени средства, установяващи че РЛ е овластено да се разпорежда фактически с вещите като собственик. Заповедите за командироване и пътните листове са косвени доказателствени средства, тъй като установяват доказателствено релевантните факти на движението на притежавано от дружеството превозно средство по определено направление, както и създаването на задължение на полагащо зависим труд лице да упражнява трудовата си функция извън мястото на работа. Счетоводните записвания при касатора на движението на стоките са с характер на преки производни доказателствени средства, чиято убедителност е ниска, тъй като са закрепени благоприятни за него факти. Във връзка с гласните доказателствени средства и заповедите за командироване и пътните листове е основано на логическите и опитните правила дискредитирането им от съда при съобразяване на твърденията за фактите на жалбоподателя в обясненията му в ревизионното производство и в първоинстанционната жалба относно начина на превозване на стоките. Ако с доказването се цели установяване на твърдените благоприятни за страната факти /арг. от чл. 8, ал. 2 и чл. 154, ал. 1 от ГПК/, то представените в хода на съдебното дирене от жалбоподателя доказателствени средства не доказват твърдението му, а установяват други факти. Вън от счетоводните записвания и заключението на ССЕ за стокова наличност по счетоводни данни у доставчика "Регивалон" ЕООД /което също е индиция с нисък интензитет на убеждаващо въздействие/ не съществуват информационни източници касаторът да е придобил правото да се разпорежда фактически като собственик със стоките по фактурите на този доставчик. Ако не е установено придобито от получателя право да се разпорежда с вещите като собственик, то не е настъпило данъчно събитие /арг. от чл. 25, ал. 2 от ЗДДС/, а по хипотеза начисляването на данъка, елемент от което е и издаването на данъчния документ, следва във времето настъпването на данъчното събитие /вж. чл. 25, ал. 6, т. 1 и чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗДДС/. В тази връзка начисляването на ДДС без да е настъпило данъчно събитие е неправомерно и позоваването от администрацията и съда на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС за изключване на правото на приспадане е относимо. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение