Решение № 12657 от 28.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11325/2009 г.

Решение № 12657 от 28.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11325/2009 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по реда на чл. 87 от ЗУБ във вр. с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Азим Башир, гражданин на Афганистан, срещу решение № 226/6.07.2009 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт като постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби - отменителни основания по чл. 146, т. 3 и 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Ответната страна - председателят на ДАБ, чрез процесуалния си представител юрк. Станкова изразява становище за неоснователност на подадената жалба и прави искане за оставянето й без уважение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - трето отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 87 ЗУБ, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение в административно производство, образувано по подадена повторна молба от Азим Башир, гражданин на Афганистан, председателят на ДАБ на основание чл. 8, ал. 9, чл. 9, ал. 6, чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ е издал решение, с което е постановен отказ за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут. Административният орган е изложил съображения, че не са налице доказателства установяващи наличието на основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, нито за конкретна и реална опасност от тежки посегателства като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание на кандидата. В приложеното към административното производство становище, изготвено от главен експерт в отдел " Производство и настаняване в РПЦ" - София, е отразено, че чужденецът твърди наличието на съображения за заплахи с неизяснен мотив, за които доказателства не са представени. По делото е установена следната фактическа обстановка: Азим Башир, гражданин на Афганистан е отпътувал от Иран (където живее от 10 годишен) през 2007 г. нелегално. По негова молба от 21.06.2007 г. е образувано административно производство пред ДАБ г., което впоследствие е прекратено с решение № 38/13.02.2008 г. По време на първото си административно производство в България напуска страната и е заминава нелегално за Германия при брат си. Там подава също молба за закрила, сменя религията си от мюсюлманска в християнска, след което е върнат по официален ред в България от немските власти. Настоящото производство е второ по ред, като молителят всеки път се представя с различни имена, различни рождени дати и етническа принадлежност. В интервю от 29.10.2008 г. се представя за Юсуф Юсефи, роден на 4.03.1991 г. в Афганистан. Молбата за закрила от 28.10.2008 г. е подадена от името на Азим Башир, роден на х.хх.хххх г. В декларация от същата дата името е Юсуф Юсуфи, но с рождена дата 21.03.1991 г. Като доказателство за кръщение представя кръщелно свидетелство за кръщение в римокатолическата вяра на 26.02.2008 г. в Пасторство "Свети Свети Петър и Павел" Хайлблон, Германия, в което е записан с име Юсеф Юсефи, роден на х.хх.хххх г. Доброволно е напуснал страната си, за да се засели другаде с мотив за промяна. Като довод за закрила навежда твърдение, че покръстен няма да бъде приет в Афганистан. Представял се е първоначално като таджик, а впоследствие като пащун. Административният орган е направил извод, че не са налице материалните предпоставки съгл. чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Липсват доказателства, че лицето основателно се страхува от преследване, поради раса, религия, национална, социална или политическа принадлежност и не може да се ползва от закрилата на държавата си по произход или да се върне в нея. В бежанската история на чужденеца не се установяват факти за осъществено преследване по смисъла на определението за бежанец. Кандидатът не е бил заплашван по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена обществена група. С противоречиви обяснения в интервютата, молителят е поставил под съмнение достоверността на своята бежанска история, което налага заключението, че по отношение на Азим Башир, гражданин на Афганистан не са налице предпоставките за предоставяне на статут по чл. 8 от ЗУБ. Относно отказа за предоставяне на хуманитарен статут съгл. чл. 9 от ЗУБ, решението на административния орган и в тази му част е законосъобразно. Не се касае за тежки и лични заплахи срещу живота и личността на същия, като гражданско лице, поради насилие в случай на въоръжен конфликт. Самият кандидат не сочи действия, които да имат характер на тежки и лични заплахи или други тежки посегателства. Няма данни кандидатът да е бил принуден да напусне или да остане извън страната на произход по причина на заплаха за неговия живот, сигурност или свобода, поради насилие, възникващо от ситуации на въоръжен конфликт, както и да е бил изложен на опасност от изтезание или други форми на унизително отношение, съответно административният орган е направил обоснован извод и правилно е приложил материалния закон като е отказал хуманитарен статут с оглед на чл. 9 от ЗУБ. Съгласно чл. 13, т. 6 и т. 9 от ЗУБ хуманитарен статут не се предоставя когато в устна или писмена форма кандидатът умишлено укрива съществена информация относно своя случай или не представя информация, която да позволи да се установи с достатъчна сигурност неговата самоличност или гражданство. С противоречиви обяснения в интервютата, представянето всеки път с различни имена, рождена дата и етническа принадлежност, молителят е поставил под съмнение достоверността на своята бежанска история. Установената фактическа обстановка не дава основание да се приеме, че Азим Башир е гражданин на Афганистан и е бил принуден да отпътува от Иран по причини относими за статут по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Предвид изложеното административният акт е издаден от компетентен административен акт, при спазване на административно-производствените правила и материалния закон. Не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, поради което жалбата е неоснователна. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК