Решение № 15925 от 21.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9105/2016 г.

Решение № 15925 от 21.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9105/2016 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Т. А." ООД подадена, чрез адв. Ч. Ч. в качеството му на процесуален представител срещу Решение № 632 от 28.03. 2016 г., постановено по адм. дело № 72/2016 г. на Административен съд- П. (АС П.). Изложени са съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Посочва, че производството за прекратяване на многогодишен ангажимент е приключило с Писмо изх. № 01-2600/1186 от 20.02.2015 г. на Зам. изпълнителния директор на ДФЗ, което не е съобщавано на дружеството, не е влязло в законна сила и не е породило действие. Твърди опорочаване на процедурата за връчване на процесното писмо. Счита, че връчването на същото на ненадлежно оторизирано лице и липсата на доказателства за предаването й на представляващия дружеството налага извод за недоказаност на отразените в акта констатации. Намира, че не са били налице предпоставките за издаване на Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/, тъй като не е прекратен Агроекологичния ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" с направление "Въвеждане на сеитбообръщение за опазване на почвите и водите" през кампания 2014 и изплатените суми не са дължими и не подлежат на възстановяване. На следващо място намира, че Писмо изх. № 01-2600/1186 от 20.02.2015 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ не е породило своето правно действие и поради обстоятелството, че същото е нищожно защото е издадено от некомпетентен орган. По делото е постъпила и частна жалба, насочена срещу Определение № 759/5.05.2016 г., постановено по адм. дело № 72/2016 г. на Административен съд- гр. П.. Ответникът- Заместник изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" не ангажира становище по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че първоинстанционният съд е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства и правилно е приел, че процедурата по съобщаване на издаденото уведомително писмо за прекратяване на агроекологичния ангажимент по мярка 214 "АЕП" не е опорочена. Счита, че съдебният акт е правилен и следва да остане в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Производството пред Административен съд П. е образувано по жалба против Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-2600/1186 от 2.12.2015 г., издаден от заместник изпълнителен директор на Д. фонд земеделие Ж. Ж., с който е определено задължение в размер на 147 718. 01 лв., изплатена субсидия по мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007-2013 г., направление "Въвеждане на сеитбообръщение за опазване на почвите и водите" за кампания 2013 г. във връзка с подадено от "Т. А." ООД общо заявление за единно плащане на площ 2013 с УИН 16/270313/24779, на основание чл. 18, ал. 3, т. 1 и ал. 4, буква "а" от Наредба № 11/6.04.2009 г. С обжалваното решение е отхвърлено оспорването на "Т. А." ООД, против Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-2600/1186 от 2.12.2015 г., издаден от Заместник изпълнителен директор на Д. фонд "Земеделие". С Определение № 759/5.05.2016 г., постановено по адм. дело № 72/2016 г. на АС П. е допълнено решението по делото като е осъден "Т. А." ООД да заплати на ДФ "Земеделие" сумата триста лева разноски. За да достигне до този резултат от решаващия съд са анализирани разпоредбите на чл. 27, ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗЗ) и чл. 166 на ДОПК като се приема, че именно заместник - изпълнителният директор е органът, в чийто правомощия попада издаването на актове за установяване на публични държавни вземания, поради което процесният акт е издаден от компетентен орган. Възражението за материална незаконосъобразност на АУПДВ е намерено за неоснователно. Посочено е, че с Уведомително писмо изх. № 01-2600/1186 от 20.02.2015 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ е прекратен агроекологичен ангажимент по направление "Въвеждане на сеитбообръщение за опазване на почвите и водите". След анализ на обстоятелствата свързани с получаване на този акт е достигнат извод, че съобщението е връчено по надлежния ред. Посочено е, че възможност за делегация за издаване на уведомителни писма изрично е предвидена с изменението на ЗПЗП, прието със ЗИД на ЗПЗП обнародван в ДР бр. 12 от 13.02.2015 г., в сила от 17.02.2015 г., а актът за прекратяване на агроекологичния ангажимент, издаден въз основа на тази делегация е издаден на 20.02.2015 г., тоест към момент в който чл. 20а, ал. 3 от ЗПЗП вече е действаща норма. Предвид това се счита, че в рамките на упражняван косвен съдебен контрол, направеното възражение за нищожност е неоснователно. Приема, че жалбоподателят нито твърди, нито установява да е изпълнил изискването на Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за подаване на "Заявление за плащане" през текущата 2014 г. и следователно, не се оборва основанието на чл. 67, ал. 1 от наредбата за изключване от подпомагане, съгласно чл. 18, ал. 4 от същата наредба. Приема, че не се констатират други основания за незаконосъобразност на оспорвания акт, поради което намира, че жалбата е неоснователна и оспорването следва да се отхвърли. Настоящият състав на ВАС трето отделение счита, че решението на АС П. е правилно, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател, че решението е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът е установил правнорелевантните за спора фактически обстоятелства и е разгледал всички възражения от подадената жалба, като е отговорил на спорните въпроси изчерпателно и в съответствие със закона. При извършения анализ на събраните доказателства, поединично и в тяхната съвкупност е направил обосновани фактически и правни изводи. Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорвания административен акт, като счита същите за обосновани и изведени въз основа на фактите по делото. Въпросите повдигнати в касационната жалба относно липсата на съобщаване на прекратяване на агроекологичният ангажимент не променят този извод. Не се споделя несъгласието на касационния жалбоподател с извода на съда, че агроекологичният ангажимент, не е прекратен, тъй като уведомителното писмо от 20.02.2015 г. за неговото прекратяване не отговарят на истината, не е връчено по надлежния ред и на следващо място представлява нищожен административен акт. Безспорно с Уведомително писмо изх. № 01-2600/1186 от 20.02.2015 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ е прекратен агроекологичен ангажимент по направление "Въвеждане на сеитбообръщение за опазване на почвите и водите". Споделя се изводът на решаващият съд, че обжалваното уведомително писмо не е нищожно, тъй като при условията на делегация е предвидено издаването на уведомителни писма за прекратяване на агроекологичния ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания". Делегацията с процесните права изрично е предвидена с изменението, прието със ЗИД на ЗПЗП обнародван в ДР бр. 12 от 13.02.2015 г. в сила от 17.02.2015 г., а актът за прекратяване на агроекологичния ангажимент, издаден въз основа на тази делегация е издаден на 20.02.2015 г., тоест към момент в който чл. 20а, ал. 3 от ЗПЗП вече е действаща норма. Неоснователни са твърденията, че това писмо на изпълнителния директор на ДФЗ, което не е съобщавано на дружеството, не е влязло в законна сила и не е породило действие. Развитите в тази връзка съображения на първоинстанционния съд са правилни и законосъобразни и правилно е прието, че са спазени формалните изисквания на чл. 61 АПК за надлежно съобщаване на издадения индивидуален административен акт - изпратено е препоръчано писмо на адреса на касационния жалбоподател и е върната надлежно оформена обратна разписка. Връчването е извършено на адреса на търговеца, поради което доводите за процесуално нарушение при съобщаването са неоснователни. Първоинстанционният съд правилно е приел, че процедурата по съобщаване на издаденото уведомително писмо за прекратяване на агроекологичния ангажимент по мярка 214 "АЕП" не е опорочена. Писмото, с което е прекратен агроекологичния ангажимент представлява индивидуален административен акт- чл. 21, ал. 1 от АПК, който не е обжалван. Съответно въпросът относно прекратяването на агроекологичния ангажимент е решен с влязъл в законна сила акт. Неоснователни са доводите, развити в касационната жалба, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 9 от Наредба № 11 от 6 април 2009 г., финансовата помощ за извършване на агроекологични дейности, включени в подмерките и направленията по чл. 2, ал. 1, се предоставя под формата на ежегодни агроекологични плащания, като 82 % от средствата се осигуряват от Европейския съюз, а 18 %- от бюджета на Р. Б.. Тя се предоставя в течение на период от пет последователни години, съгласно отбелязания в заявлението агроекологичен код- чл. 11 от наредбата. При неспазване на нормативните изисквания, ДФ "Земеделие" може да прекрати агроекологичния ангажимент, при което подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление. В разглеждания случай, видно от съдържанието на Уведомително писмо изх. № 01-2600/1186 от 20.02.2015 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, агроекологичният ангажимент е бил прекратен, поради неспазване на чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. Съгласно чл. 18, ал. 4 от Наредбата подпомаганите лица възстановяват получената до момента финансова помощ заедно със законните лихви в зависимост от годината на първоначално одобрение по мярката до годината, в която е прекратен агроекологичният ангажимент. Когато прекратяването е до края на третата година, те възстановяват 100 % от получената субсидия. При наличието на влязло в сила на Уведомително писмо изх. № 01-2600/1186 от 20.02.2015 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, с което е прекратен агроекологичният ангажимент на жалбоподателя за административният орган е оставало задължението да предприеме принудителното й събиране с оспорвания АУПДВ. О. А. за установяване на публично държавно вземане № 01-2600/1186 от 2.12.2015 г., на Д. фонд земеделие представлява валиден индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазени административно- производствени правила, материално - правни предпоставки и в съответствие с целта на закона. Достигайки до тези изводи АС П. е постановил правилен и обоснован съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Определение № 759/5.05.2016 г., с което е допълнено решението по делото, като е осъден "Т. А." ООД да заплати на Д. фонд "Земеделие" сумата триста лева разноски е неправилно. С решението си съдът не се е произнесъл по разноските, като искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е направено своевременно с писменото становище по делото. Това искане, обаче е необосновано. Страната може да поиска допълване на съдебното решение, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Видно от доказателствата по делото, въпреки, че е претендирано присъждане на разноски, техният размер не е бил предявен със списък по чл. 80 от ГПК. С разпоредбата на чл. 80, предл. първо от ГПК е създадена процесуална тежест за претендиращата разноски страна най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция да представи списък на разноските. В противен случай тя няма право да обжалва решението в частта му за разноските. Вложеният от законодателя смисъл в разпоредба на чл. 80 от ГПК е съдът да уважава не действително направените, а само включените в списъка разноски, като тежестта на доказването им е на страната, която претендира да й бъдат присъдени разноски. Изискването за представяне на списъка на разноските до приключване на последното заседание е и предвид въведеното с нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК право на насрещната страна да направи искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в по-нисък от претендирания размер, при наличието на съответните предпоставки. Непредставянето на списък на разноските не погасява правото на страната за разноски. Неизпълнението на това изискване, обаче е свързано с погасяване правото на тази страна да обжалва решението в частта за разноските относно техния размер - арг. чл. 80, изр. 2-ро от ГПК. След като ГПК свързва с бездействието на страната относно представяне на списък на разноските процесуалната последица - погасяване на правото на обжалване на решението в частта за разноските, то липсата на списък, представен най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция преклудира възможността и за изменение на решението по реда на чл. 248 от ГПК. На следващо място процесуалния представител на ДФ "Земеделие" нито в представената молба, нито в съдебно заседание е изразил становище по правния спор, което да обоснове процесуално участие и наличието на разноски по делото. Определението в частта за разноски следва да бъде отменено и вместо него, претенцията следва да бъде отхвърлена. Водим от изложеното Върховен административен съд, трето отделение, на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК,