Решение № 8973 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16390/2009 г.

Решение № 8973 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16390/2009 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по жалба на "Финансконсулт" ЕООД гр. Пловдив срещу Решение № 49 от 16.10.2009 г., постановено по адм. дело № 5411/2009 г. от Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 90 от 24.04.2007 г. на Председателя на Патентното ведомство на Република България (ПВ). Твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закони. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд и постанови ново, с което да отмени административния акт. Ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли съда да отхвърли същата, като неоснователна. Заинтересованата страна - "Домейн Бойар" АД не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на "Финансконсулт" ЕООД гр. Пловдив против Решение № 90 от 24.04.2007 г. на Председателя на ПВ, с което е отхвърлено искането му за заличаване на марка № 49 441, триизмерна, с притежател "Домейн Бойяр" АД. Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден в съответствие с административно процесуалните правила, от компетентен орган и в съответствие с материалния закони и неговата цел. Пред касационната инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства по смисъла на чл. 219, ал. 1 АПК, поради което и на основание чл. 220 АПК настоящият състав приема за доказани фактите така, както са установени от първоинстанционния съд. Правилно съдът, въз основа на правилен анализ на събраните по делото доказателства е приел, че не е налице сходство в степен, която да доведе до объркване на потребителите между по-ранно регистрираната триизмерна марка № 43543, регистрирана на 11.12.2002 г., с притежател "Финансконсулт" ЕООД и по-късно регистрираната такава № 49441, регистрирана на 15.11.2004 г., собственост на "Домейн Бойяр" АД. Правилно, при съпоставката на двете триизмерни марки и анализа на сходството им първоинстанционният съд е преценил тяхното визуално, фонетично и смислово сходство, при което е установил, че и двете марки са триизмерни бутилки с етикети, които бутилки са скосени в горния си край, където е образувана характерна наклонена равнина - платформа. Към наклонената равнина ексцентрично на централната ос е оформена гърловина, което определя значително визуално сходство, с което се изчерпват сходствата. Същевременно това сходство обаче не е определящо, както правилно е прието в обжалваното решение, тъй като описаната форма е форма на опаковка за течности и като такава тя едва ли би могла да бъде обект на преценка в детайли от страна на потребителите. Същевременно е установено, че цветът на бутилките е различен - в по-ранно регистрираната марка бутилка та е прозрачна, а в по-късно регистрираната такава той е преобладаващо зелен в съчетание с тъмносин, различни са и словните и образни елементи, подробно описани в обжалваното решение, както и използваните цветови съчетания. С оглед на така установените сходства и отлики между двете триизмерни марки съдът, при отчитане на факторите - естество на стоките и услугите, наличието на връзка между тях, релевантния кръг потребители и начина на пазарна реализация е приел, че и двете сравнявани марки са регистрирани за стоки от клас 33, но по-ранно регистрираната марка е регистрирана за стока "водка", а по-късната за "вино", които са специфични алкохолни питиета със собствена характеристика на пазара и различаващи се съществено. И двата вида стоки се разпространяват в магазинната мрежа разделено, но на близки щандове и имат различен кръг потребители. Това, съчетано с тяхната различна смислова информация, която се определя от словния елемент, подсилен и от образния елемент отличават марките една от друга в достатъчна степен за да не съществува вероятност от заблуда на потребителя. Поради изложеното наведените доводи за сходство в касационната жалба се неоснователни. Обстоятелството, че и в двата случая се касае до бутилки, съдържащи алкохолни напитки не води до извод за наличие на сходство, което да води до объркване на потребителите, тъй като изложените отлики безспорно водят до извод за наличие на специфики, които отличават двете мерки съществено и изводът, че в случая не е налице сходство, което да доведе до объркване на потребителите е законосъобразен. По отношение на наведения довод, че в случая касаторът е притежател и на промишлен дизайн - бутилка № 4274, регистриран на 28.11.2001 г. правилно в обжалваното решение е прието, че от това следва искането за започване на административното производство е подадено до ПВ от лице с правен интерес. Правилно е прието в решението, че цитираният дизайн е представен в четири погледа, а атакуваната триизмерна марка е дадена само отпред, при което не може да бъде извършена пълна съпоставка, а само с изображение 1.1. от промишления дизайн. При извършената съпоставка правилно съдът е приел, че атакуваната марка е триизмерна - следователно е единство между формата на бутилката и комбинацията на словни и графични елементи, която като комбинация я отличава съществено. Следователно изводът на съда, че в случая не са налице предпоставките на чл. 26, ал. 3, т. 1 , във вр. с чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО е законосъобразен. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение