Решение № 10134 от 31.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 129/2016 г.
ВАСIII отделение31.07.2017 г.докладчик Владимир Първанов
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 8/08.10.2015 г., постановено по гр. дело № 8/2015 г. по описа на Административен съд - Г. в частта с която е отхвърлен предявения от Е. Н. П. иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за настъпили имуществени вреди в размер на 600 лева в резултат на заплатен адвокатски хонорар на основание договор за правна защита и съдействие серия А № 48806 от 07.11.2012 г. в производството по оспорване на НП № С-49 от 19.09.2011 г. на Председателя на КПУКИ, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Комисия за предотвратяване на конфликт на интереси да заплати на Е. Н. П. с ЕГН ********** от гр. Г. сумата от 600 лв. /шестстотин лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразно наказателно постановление НП № С-49 от 19.09.2011 г. на Председателя на КПУКИ, отменено по съдебен ред с решение № 31 от 05.02.2013 г. по АНД № 955/2012 г. по описа на Габровския районен съд, потвърдено с решение по КАНД № 72/2013 г. на Административен съд Г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Оставя в сила решение № 8/08.10.2015 г., постановено по гр. дело № 8/2015 г. по описа на Административен съд - Г. в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 10134 от 31.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 129/2016 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Е. Н. П., гр. Г., чрез адв. Скорчев, против решение № 8 от 08.10.2015 г., постановено по гр. дело № 8/2015 г. по описа на Административен съд - Г. Излагат се доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение, поради и което е поискано отмяната му, като съответно исковата претенция бъде уважена. Ответната страна - Комисия за предотвратяване на конфликт на интереси е изразила становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения: С посоченото решение в производство по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ съдът е отхвърлил исковата молба на Е. Н. П. против Комисия за предотвратяване на конфликт на интереси, в която предявената претенция е за сумата 1200 лв., представляваща имуществени вреди - разноски, направени в производството по обжалван и отменен от съда незаконосъобразен акт на администрацията на КПУКИ, а именно НП № С-49 от 19.09.2011 г. на Председателя на КПУКИ. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че не са налице основанията на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като не е налице отменен по съответния ред административен акт, не са представени доказателства за направени по делото разноски, в това число за заплащане възнаграждение на адвокат. Прието е, че между адвоката и упълномощителя лице са налице договорни отношения и направените разходи за заплащане на адвокатски хонорар не са пряка и непосредствена последица от отмененото НП. Оспореното пред настоящата инстанция Решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, но е неправилно, в частта, с която е отхвърлен предявения от лицето иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за настъпили имуществени вреди в резултат на заплатен адвокатски хонорар на основание договор за правна защита и съдействие серия А № 48806 от 07.11.2012 г. в производството по оспорване на НП № С-49 от 19.09.2011 г. на Председателя на КПУКИ поради допуснато нарушение на материалния закон. Решението е правилно по отношение на отхвърлената претенция за присъждане на обезщетение в резултат на сключен договор за правна защита и съдействие № 53124 от 07.05.2014 г. По делото не имало спор, че с наказателно постановление № С-49 от 19.09.2011 г. на Председателя на КПУКИ на касатора е наложено административно наказание "имуществена санкция", съответно на основание чл. 37 ЗПУКИ глоба в размер на 7 000 лв., на основание чл. 34, ал. 1 от същия закон, глоба в размер на 1 000 лв. и на основание чл. 33, ал. 2 от Закона е отнето в полза на държавата полученото от Петрова в периода на осъществяване на състава на нарушение по чл. 8, във вр. с чл. 35 ЗПУКИ - месец март до месец юни 2011 г. трудово възнаграждение в размер на 2 699.54 лв. Петрова е обжалвала пред съда горепосоченото НП, като е образувано АНД № 955/2012 г. по описа на Габровския районен съд, който с Решение № 31 от 05.02.2013 г. е отменил същото изцяло като незаконосъобразно и неправилно. С решение № 84 от 06.06.2013 г. постановено по КАНД № 72/2013 г., Административен съд Г. е оставил същото в сила. За защитата си по образуваните и водени дела по обжалването на наказателното постановление, ищцата е ангажирала адвокат, като по силата на договор за правна защита и съдействие серия А № 48806 от 07.11.2012 г. е заплатен адвокатски хонорар в размер на 600 лева. Липсват данни за заплатено допълнително адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция. Не е спорно, че Петрова е била защитавана по делата за обжалване на НП от адвокат. Установено е по делото, че с влязло в сила съдебно решение по горепосоченото КАНД, Габровският административен съд е оставил в сила решението, с което районният съд е отменил наказателното постановление като незаконосъобразно. Настоящата инстанция не споделя извода на първостепенния съд, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение не съставлява вреда, причинена пряко от административен акт. Съгласно диспозитива на приетото тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ. Адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл. 56 от Конституцията на Р. Б. и законово регламентирана със Закона за адвокатурата дейност. Тази защита е по закон задължителна само по определена категория дела и за определен кръг от лица, но на практика за всеки един чужденец, български гражданин без юридическо образование, а още повече за неграмотен или гражданин с начално или основно образование, би било много трудно, граничещо с невъзможното да се справи със защитата си по каквото и да е съдебно дело, особено ако насрещната страна, както е в случая с издателя на наказателното постановление, е държавен орган, носител на властнически правомощия, съветван и подпомаган от платени държавни служители с висше юридическо образование-юрисконсулти. Съобразно разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Едно от условията на чл. 204, ал. 1 от АПК за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административния акт да е отменен по "съответния ред", който е обжалване по административен или/ и/ съдебен ред. Това обжалване, във всичките му фази, включително и чрез касация - за индивидуалните административни актове пред ВАС и за наказателните постановления пред административните съдилища, не е задължително да бъде осъществено с помощта на адвокат, но както бе отбелязано по-горе, гражданина изключително трудно, почти невъзможно би се справил със съдебното обжалване без неговата помощ. Следователно, след като едно от условията на АПК за образуване на производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административния акт да е отменен по административен или /и/ съдебен ред и след като в тези производства гражданина е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорара, платен на адвокат за осъществяване на тази защита не е нищо друго, освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт /в случая наказателно постановление/ и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход. Неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие-гражданина не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В тази връзка нелогично е да се твърди, че лицето безпричинно е платило хонорар на адвокат, без да е мотивирано от издаденото срещу него наказателно постановление, с цел то да бъде отменено по предвидения от закона ред, който изисква специални познания, каквито имат адвокатите. В потвърждение на горния извод е и обстоятелството, че както ЗАНН, така и НПК, към който той препраща, не предвиждат друга законова възможност за осъждане на държавата да заплати на признатия за невиновен за извършено административно нарушение направените от него разноски, включващи и адвокатски хонорар по защитата му пред съда, а това е условие на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ за приложението на чл. 1, ал. 1 от този закон. С оглед на гореизложеното и разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, съгласно която тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Като се имат предвид материалите по КАНД № 72/2013 г. на АС - Г. обосновано адм. съд е отбелязал, че по това дело не е приложен договор за правна помощ и защита и не са ангажирани доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение и претенцията за причинени вреди не се явява доказана с оглед на ангажираните доказателства до приключване на устните състезания по КАНД. Такъв препис от договор № 53124 от 07.05.2014 г. е представен по адм. дело 8/2015 г. за изплатена сума от 600 лв., но същият е сключен след приключване на касационното производство пред адм. съд Г., приключило с вл. в сила Решение № 84 от 06.06.2013 г. Доказана е настъпила вреда, свързана със сключване на договор за правна помощ и съдействие сер. А № № 48806 от 07.11.2012 г., тъй като съобразно същия е налице реално изплащане на сумата от 600 лева адвокатско възнаграждение, които следва да се присъдят в полза на ищцата. По изложените съображения касационната жалба се явява основателна в частта на първоинстанционния акт, с която е отхвърлен предявения от лицето иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за настъпили имуществени вреди в резултат на заплатен адвокатски хонорар на основание договор за правна защита и съдействие серия А № 48806 от 07.11.2012 г. в производството по оспорване на НП № С-49 от 19.09.2011 г. на Председателя на КПУКИ и следва да се уважи. Искането за присъждане на разноски в полза на Комисия за предотвратяване на конфликт на интереси е неоснователно, тъй като на основание чл. 10 от ЗОДОВ такива от страна на ищеца не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд - III отделение,