Решение № 7551 от 06.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4877/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. М., гражданин на Сирия, чрез процесуалния си представител адв. Кр. Рангелов, против решение №1310 от 01.04.2026г., постановено по адм. дело №302/2026г. на Административен съд – Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против решение №300 от 18.02.2026г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за неговата отмяна. Представя писмено становище. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), чрез юрисконсулт Хичовски в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че първоинстанционното съдебно решение е правилно. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалбата на А. М., против решение №300 от 18.02.2026г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. Пред първоинстанционния съд е събрана цялата административна преписка по издаването на административния акт, представени са и справки относно актуалната обстановка в Сирия. В резултат на съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, административния съд е приел, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта му. Административния съд е приел за правилен извода на административния орган, че искането на чужденеца за предоставяне на статут на бежанец следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Съдът е приел, че А. М. не е обосновал твърденията си за осъществено спрямо него преследване поради някоя от причините по чл. 8, ал.1 във вр. с ал. 4 от ЗУБ. По направените твърдения от същия в интервюто, че е бил търсен от кюрдите, които искали той да се присъедини към техните редици, като за целта са представени доказателства, съдът е приел, че същото не следва да служи като основание за предоставяне на статут на бежанец, тъй като документа е с датата на издаване 01.02.2023г., т.е. издаден е около една година преди чужденеца да напусне Сирия, което води до недостоверност на информацията. Съдът е извършил анализ на заявеното опасение от преследване въз основа на представена информация за страната на произход и е приел, че към настоящ момент не е налице заплаха да бъде преследван от кюрдите с цел привличането му на тяхна страна за да воюва. На следващо място е прието, че няма данни да са настъпили събития, след като чужденецът е напуснал държавата си на произход или е извършена от него дейност след отпътуването му, които могат да обосноват опасения от преследване съгл. чл.8, ал.6 от ЗУБ. Не е установено спрямо чужденеца да е осъществено преследване от държавата, партии или организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия – чл.8, ал. 7 от ЗУБ. На следващо място съдът е приел, че не се доказва реална опасност от тежки посегателства спрямо А. М. като изброените в чл.9, ал.1 от ЗУБ. По отношение на предпоставките да се предостави хуманитарен статут съгласно чл.9, ал.1, т. 3 от ЗУБ административния съд е приел, че същите не са налице. Съдът е посочил, че към датата на подаване на молбата за закрила и проведеното интервю не са налице основанията по чл.9, ал.1, т. 3 от ЗУБ по отношение на провинция Дейр Алзор. Взето е предвид, че лицето има възможност да получи закрила в друга част на държавата, което води до извода, че административния акт е издаден при спазване на чл. 142, ал.1 АПК с оглед фактическата обстановка, която е установена да е осъществена към датата на издаването му. Установено е, че са налице данни за промяна в обстановката в Сирия, но същите по никакъв начин не представляват опасност за чужденеца съгл. чл. 9, ал.3 от ЗУБ. Прието е, че липсата на стабилност и яснота какво ще се случи на следващия ден е напълно естествена последица от осъществилите се събития, която предизвиква безпокойство в чужденеца, но е невъзможно да се установи как настъпването й пряко ще рефлектира върху неговата правна сфера. Съдът е приел, че не се установява да е налице реална опасност от тежки посегателства спрямо чужденеца, следствие на събития, настъпили след като чужденецът е напуснал държавата си по произход. Административния съд е извършил анализ на ситуацията в Сирия и е приел, че сигурността в страната по произход на чужденеца в административния акт е извършена въз основа на представени и обсъдени от органа справки за актуалната обстановка в страната, които представляват официални документи, чиято материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал.1 от ГПК не е оборена. Не са налице и данни или доказателства, които да опровергават по съдържание информацията в изготвените справки. Административния съд е приел, че макар административния орган да формирал волята си въз основа на по – различни от установените в съдебното производство факти, по аргумент от чл. 142, ал.2 от АПК, с оглед извършения анализ и личната бежанска история на чужденеца, е налице правилен отказана на административния орган за предоставяне на хуманитарен статут. На следващо място е приета липсата на предпоставки за предоставяне на статут по чл.8, ал. 9 и чл.9, ал. 6 от ЗУБ. Административния съд е приел, че за чуждия гражданин не е приложим принципът за забрана за връщане по чл.4, ал. 3 от ЗУБ, както и че не е опровергано, че Турция през която е преминал молителя, вече не попада в обхвата на понятието „трета сигурна страна“ по смисъла на §1, т. 9 от ДР ЗУБ. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните противно на твърдяното от касатора и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Това е така, защото съдът точно е констатирал, че при произнасяне по молбата за международна закрила същата е разгледана от председател на ДАБ при съобразяване на разказаната бежанска история и материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ под понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Видно от проведеното с чужденеца в хода на административното производство интервю, обективирано в протокол с № УП 33778/14.11.2025 г., той е заявил пред интервюиращ орган, че напуснал Сирия през 2024 г., нелегално за Турция. В Турция е останал около осем месеца. На територията на България е влязъл нелегално в началото на 26.07.2024 г. След като е преминала на българска територия се е предал. Причината поради, която е напуснал Сирия е поради липсата на работа, вода и ток. Споделя че животът е труден заради войната. Твърди, че е бил търсен от кюрдите за да се присъедини към тях и да воюва на тяхна страна, като представя доказателство в тази връзка. Заявил е, че не е бил арестуван и осъждан в Сирия, както и че не е имал проблеми заради своята принадлежност към определена етническа група и заради изповядваната от него религия. Не е отбил редовна военна служба и не е членувал в политическа партия или организация, не са му отправяне лично заплахи, както и към неговото семейство. Не му е оказвано насилие, не е бил задържан или арестуван, не е бил съден. Не е имал проблеми с официалните власти. Споделил е, че в Сирия се намират родителите му и четиримата му братя, и трите му сестри като всичките живеят в гр. Дейр Алзор. Всички тези обстоятелства визират липсата на условията по чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. Цялостният анализ на обясненията на А. М. налага обоснованият извод, че са налице единствено икономически причини за напускане на Сирия, което го прави икономически мигрант. Изводите на съда за липса на законовите изисквания за предоставяне статут на бежанец са правилни и законосъобразни. Също така настоящият съдебен състав споделя изводите на административния съд, че представените доказателства в подкрепа на твърдението, че чужденецът е преследван не е актуално и че е издаден около една година преди същия да напусне Сирия, което буди основателно съмнение и за достоверността на информацията. В настоящия случай не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, тъй като от данните, съдържащи се в проведеното с него интервю, налагат извод за липса на доказателства А. М. да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне. От проведеното интервю с чужденеца се установява, че същия не е заявил опасения за живота или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение в Сирия. Не е установено върху него да е упражнено насилие или да са отправяни заплахи, както и не е бил принуждавана да напусне Сирия. Затова правилно е прието, че за него не съществува реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Правилно е прието, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт. В настоящия случай правилно е отчетено от съда и постановеното решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. Търсещият закрила не сочи данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му. Във връзка с анализа на условията за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ правилно е приетото, че не са налице материалните предпоставки. Съдът е обосновал извода си въз основа на анализа на информацията, съдържаща се в представените по делото справки на дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС относно актуалната обстановка в Сирия. В хода на касационното производство представителят на ответника е депозирал като писмено доказателство пред настоящата инстанция актуални справки от 15.04.2026 г. и от 14.05.2026 г. относно общото положение, актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия, която, предвид спецификата на производството по ЗУБ, настоящата касационна инстанция следва задължително да вземе предвид при преценка законосъобразността на съдебното решение, с което е отхвърлена жалбата на чужденеца срещу отказа да му бъде предоставена закрила по чл. 9 от ЗУБ. Видно от същата, в Сирия понастоящем не се установява обща ситуация на ширещо се насилие или въоръжен конфликт със степен да не може да бъде осигурена защита на кандидата за статут в страната му на произход. При тези данни правилно е заключението на решаващия съд, че не са налице предпоставките на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца. Относно преценката принципът "non-refoulеment" (забрана за връщане). Посоченият принцип е установен от чл. 33 от Конвенцията за статута на бежанците и е възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3). Установено е че чуждият гражданин не е бил принуден да напусне нито страната си на произход - Сирия, поради наличието на заплаха за живота или свободата му или опасност от изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Изводите в тази насока се подкрепят от представените справки за актуалната ситуация в Сирия и не се опровергават в рамките на съдебното производство. Ето защо, след като завръщането на жалбоподателя в държавата му на произход по смисъла на ЗУБ няма да застраши живота и здравето му и няма да го постави в опасност от изтезания или нечовешко отношение, не е нарушен и принципът "non-refoulement". По посочените съображения и споделените мотиви на първоинстанционния съд, към които препраща, настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение, като правилно и при липсата на установени други негови пороци от кръга на предвидените в чл. 209 АПК, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение