Решение № 2753 от 23.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16135/2010 г.

Решение № 2753 от 23.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16135/2010 г., V о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение № 2974 от 01.10.2010 г., постановено по адм. д. 2597/10 г. Административен съд - София град, първо отделение, 17-ти състав, е отхвърлил жалбата на Иван Митов Петров от гр. София срещу изричен отказ за предоставяне на информация по заявление вх. № 3960/22.02.2010 г., обективиран в писмо изх. № об-01-34 от 8.03.2010 г. на зам.-председателя на Административен съд - София град.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Иван Митов Петров от гр. София. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд - София град е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решение № 2974 от 1.10.2010 г., постановено по адм. д. № 2597/10 г. на Административен съд - София град. Претендира се заплащане на разноски.

Ответният по касационната жалба зам. председател на Административен съд - София град не е взел становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С решението си Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на Иван Митов Петров от гр. София срещу изричен отказ за предоставяне на информация по заявление вх. № 3960/22.02.2010 г., обективиран в писмо изх. № об-01-34 от 8.03.2010 г. на зам.-председателя на Административен съд - София град. Съдът е описал подробно установената фактическа обстановка от подаване на заявлението за достъп за обществена информация до постановяване на изричния отказ, след което е пристъпил към изграждане на своите правни изводи. Изложени са мотиви, че отказът е издаден от компетентен орган, доколкото чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ предоставя възможност за делегиране на правомощия, като са спазени изискванията на административно производствените правила. Съдът е аргументирал подробно и изводите си защо намира, че отказът е постановен в съответствие с материалния закон. Формулиран и основният спорен въпрос по делото - съставлява ли поисканата информация "обществена информация" по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Даденият отговор на този въпрос е отрицателен, като най-общо мотивите на съда в тази насока могат да бъдат систематизирани в две големи групи:

• 1. съгласно българското национално законодателство достъпът до информация относно правораздавателната дейност на съдилищата е регламентиран в Закона за съдебната власт (ЗСВ), чл. 5, ал. 1 от който изрично предвижда, че гражданите и юридическите лица имат право на информация за работата на съдебната власт, а в аления втора е създадено задължение за органите на съдебната власт да осигуряват откритост, достъпност и прозрачност на действията си по реда на този закон и процесуалните закони. В ЗСВ са създадени гаранция в тази насока, като чл. 30, ал. 1, т. 13 определя, че Висшият съдебен съвет изисква и обобщава на всеки 6 месеца информация от съдилищата, прокуратурата и Националната следствена служба за тяхната дейност, а по силата на чл. 64 от същия закон съдилищата са длъжни да публикуват актовете си незабавно след постановяването им на интернет страницата а съответния съд при спазване на изискванията на ЗЗЛД и ЗЗКИ и по този начин всеки, които има интерес може да се запознае с тях като практика по определен проблем. По отношение на информацията, която не е свързана с правораздавателната дейност на съдилищата, а касае административно-организационната им дейност, свързана със съдебната администрация и общото ръководство на съда, е посочено, че за нея няма създаден специален ред в ЗСВ, поради което за нея е приложим общия режим на ЗДОИ доколкото същата съставлява обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 от закона. На база на изложеното е изграден извод, че поисканата информация - броят на гражданите, които атакуват почти всички актове на общината и техният пол - не може да допринесе за формиране на собствено мнение на гражданите относно дейността на Административен съд - гр. София, поради което тя не съставлява обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ.

• 2. не са налице законови изисквания за предоставяне на поисканата информация и в ЗСВ и процесуалните закони. Посочено е, че поисканата информация не касае информация за конкретно дело, достъпът до която е регламентиран от Правилника за администрацията на районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища, нито пък съставлява статистически данни, които съдът е длъжен регулярно да обобщава и оповестява, а цели предоставяне на общо формулирана статистическа информация за съдебни дела, образувани по жалби на физически лица по зададени от жалбоподателя критерии.

На база изложеното е направен краен извод за законосъобразност на постановения отказ за достъп до обществена информация.

Постановеното решение на Административен съд - София град е правилно и законосъобразно.

Основното оплакване, което се поддържа в касационната жалба е за допуснато нарушение на материалния закон. Навеждат се подробни доводи, че първоинстанционният съд поначало правилно е квалифицирал поисканата информация като статистическа, но при неправилно тълкуване и позоваване на разпоредби от ЗСВ и Правилника за администрацията на районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища е приел, че същата не съставлява "обществено информация" по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ.

Направените оплаквания са неоснователни.

По делото няма спор за факти и същите правилно са възприети от първоинстанционния съд. Жалбоподателят е отправил искане до Административен съд - София град искане за достъп до обществена информация относно следното: - 1. колко са на брой тези граждани, които атакуват почти всички решения на общината и 2. колко от тях са жени. По така направеното искане е постановен изричен отказ за предоставяне на информация обективиран в писмо изх. № об-01-34 от 8.03.2010 г. на зам.-председателя на Административен съд - София град. Този отказ е обжалван пред административния съд, който първоначално с определение № 1376 от 29.04.2010 г. е прекратил производството по делото, но същото е било отменено с определение № 9425 от 6.07.2010 г. на ВАС, пето отделение, по адм. д. № 7545/10 г. и делото е върнато за разглеждане на жалбата по същество. Правилно от страна на първоинстанционният съд е формулиран и основният спорен въпрос - дали поисканата информация съставлява "обществена информация" по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Даденият отрицателен отговор на този въпрос е логически обоснован, при правилно тълкуване на закона и се споделя от настоящата инстанция.

Легалното определение на понятието "обществена информация" е дадено в чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, според който "обществена информация" по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължението по закона субекти. Нормата на чл. 9 от закона разграничава информацията на официална и служебна, дефинирани съответно в разпоредбите на чл. 10 и 11 ЗДОИ дава възможност на гражданите и организациите да се запознават със съществуващата информация, която вече е създадена, обработена и се съхранява в административните органи, но не дава възможност под формата на искане за достъп до обществена информация гражданите и организациите да налагат на задължените лица по закона да обработват и създават статистическа или друга информация, която законът не изисква задължените лица да събират, обработват и съхраняват. В тази насока в мотивите на първоинстанционното решение правилно е дадено тълкуване на разпоредбите на ЗДОИ, ЗСВ и Правилника за администрацията на районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища, които създават задължения за съдилищата относно събиране, съхранение и обработване на съответната информация. Наред със справките по делата съдилищата публикуват и доклади за дейността си, които също могат да бъдат определени като обществена информация. В тази връзка Административен съд - София град е публикувал в интернет-страницата си постановените съдебни актове и отчетните доклади за дейността си през 2007, 2008 и 2009 години, които могат да бъдат прочетени, като по този начин е направил достъпна статистическата информация, която събира. Поставените от жалбоподателя въпроси налагат необходимостта от допълнителна обработка на съставената статистическа информация, каквото задължение съдът няма по закон, поради което правилно е прието, че исканата информация не съставлява "обществена информация" по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ.

По изложените съображения следва да бъде прието, че обжалваното решение на административния съд е правилно и законосъобразно и не страда от пороците, сочени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, петчленен състав на първа колегия,