Решение № 11152 от 18.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4599/2024 г.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на А. М. С. против решение 614 от 19.02.2024 г. по описа на Административен съд Русе, постановено по адм. д. 37/2024 г. Поддържат се доводи, че обжалваното съдебно решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Иска се отмяната му и присъждане на разноски по реда на чл. 38, ал. 2 във вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв. за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - директор на ТП на НОИ Русе изразява становище за неоснователност. Представя подробни възражения в приложения отговор по касационната жалба. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С обжалваното съдебно решение, административният съд е отхвърлил предявения от касационния жалбоподател иск с правно основание по чл. 256, ал. 1 от АПК срещу ТП на НОИ Русе. Претенцията на жалбоподателя е била да бъде осъден ответника незабавно да изпълни законово установеното му по КСО задължение и да плати 463,95 лева, сума, представляваща наследствена пенсия за м. януари, 2024 г. Правното основание е изведено от това, че при проверка в задължената администрация не били установени административни актове за спиране изплащането на наследствена пенсия в качеството му на учащ, след навършване на 18 години. Бездействието на административния орган било незаконосъобразно, тъй като в нарушение на изискванията на чл.34, ал.8, т.2, пр. второ от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, уреждаща срока. в който се изплаша наследствената пенсия на лице, обучаващо се във висше училище, пенсията не била изплатена за м. януари 2024 г. Касационният жалбоподател не приема, да не е доказал правата си на учащ, като поделението на НОИ имало всички данни за това, както и възможността да направи служебна проверка за дължимостта на наследствената пенсия, и за м. януари, 2024 г. В случая, от страна на касационният жалбоподател е представено уверение от ВУЗ, удостоверяващо, че е записан редовно обучение за учебната 2023/2024 г., зимен семестър. Незаконосъобразно не е изплатена своевременно през м. януари наследствената пенсия, тъй като според жалбоподателя, следващото му задължение по установяване качеството на учащ, възниквало от 29.01.2024 г. Според чл. 256, ал. 1 от АПК, бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. Субект на правото на иск по чл. 256 АПК е всяко физическо или юридическо лице което е сезирало с нарочно искане административния орган да извърши дължимото по силата на закона фактическо действие. Правото на иск възниква при наличието на три предпоставки - дължимо по закон фактическо действие, което административен орган е задължен да извърши, подадено до органа искане за извършване на това действие от лице, в чиято правна сфера се отразява резултата от действието и неизвършването на действието (бездействието) от страна на административния орган. Предметът на защитата по раздел II на глава Петнадесета от АПК е срещу неизвършването на дължими от административния орган по силата на закона фактически действия, като в обхвата на субективното право на защита по този ред не се включват дължимите от административния орган правни действия. Правните действия предхождат действия по изплащане на пенсията, като са обективирани в издаденото разпореждане по отпускане на наследствената пенсия и определяне размера й. Първостепенният съд е установил и обсъдил относимите факти и в тази връзка страните не спорят. Безспорно е, че за учебната 2023/24 г. касационният жалбоподател е бил записан за ОКС Магистър на УНСС. Няма спор, че учебният план предвижда времетраене на зимния семестър до 28.01.2024 г., вкл. и поправителната сесия, което не е документирано в процесното уверение. От това според жалбоподателя и представено уверение от ВУЗ ответникът е бил длъжен да съобрази, че релевеантния период за изплащане на наследствена пенсия на учащ, след навършване на пълнолетие следва да е съобразено с учебния план на учебното заведение. В представеното в административното производство уверение, издадено от УНСС, както правилно е посочил съдът, не са вписани, както изисква чл. 34, ал. 8, т. 2, изр. първо от НПОС, началото и краят на последната сесия за зимния семестър. Законосъобразно и в съответствие с чл. 34, ал. 8, т. 2, изр. второ от НПОС пенсията е била изплащана до края на месеца, предхождащ месеца, посочен в графика за изпитните сесии на съответното учебно заведение, т. е. до месец декември 2023 г. включително. Изплащането на наследствената пенсия на касационен жалбоподател за м. януари, 2024 г. е обусловено от представеното от него уверение от 13 септември 2023 г., удостоверяващо правата му на учащ. Първостепенният съд е обсъдил установеното според съдържанието на процесното уверение и е приел, което е правилно, че в удостоверителния документ, издаден в полза на касационния жалбоподател от ВУЗ няма вписани начало и край на последната сесия за зимния семестър, поради което и съгласно чл. 34, ал. 8, т. 2, изр. второ от НПОС пенсията била изплатена до края на месеца, предхождащ месеца, посочен в графика за изпитните сесии на съответното учебно заведение, т. е. до края на месец декември 2023 г. При отсъствие на отбелязване, че през м. януари, 2024 г. касационният жалбоподател има право да получава наследствена пенсия, ТП на НОИ е преустановило изплащането за месеца, което е възобновено в следващ период, както се твърди от страна на ответника. Последното не се отрича и от пълномощникът на жалбоподателя в представеното и приложено становище по същество. Не се отрича, че фактическото действие по изплащане на сумите по наследствената пенсия за м. януари 2024 г. е изпълнено от пенсионния орган със закъснение. Отчитайки тези обстоятелства, решаващият съд не приема от страна на ответник да е проявено бездействие, което да се санкционира по реда на чл. 256, ал. 3 от КСО. В тази връзка и с оглед неспоримо и потвърдено обстоятелство, че задължението е изпълнено, макар и със закъснение, съставът на Върховния административен съд, шесто отделение приема и становището на касационен жалбоподател, че правото му да получи пенсията за м. януари, 2024 г. е удовлетворено. Твърдяното фактическо бездействие, както правилно приема административният съд не се доказва, тъй като ответникът се е съобразил с данните по уверението от 13.09.2023 г. Фактическият състав на цитираната правна норма включва наличие на задължение за административния орган, произтичащо пряко от нормативен акт, да извърши конкретни фактически действия при проявлението на определен юридически факт и съответно бездействието на административния орган неизвършването на тези действия. Бездействието е липса на физическа изява на действие, което следва да се извърши по силата на нормативен акт. Както правилно приема първостепенният съд, бездействие няма, по причина, че представеното уверение не конкретизира срока, вписан като начало и/или край на последната сесия за семестъра, а изплащането е дължимо в конкретиката на пр. първо от чл. 34, ал. 8, т. 2 от НПОС. Защитата срещу неоснователни бездействия на административен орган за извършване на фактически действия е уредена в раздел II, глава ХV на АПК, в две хипотези, които се различават по това, че при първата задължението за извършване на фактическите действия произтича пряко от нормативен акт чл. 256, ал. 1 АПК, а при втората хипотеза ал. 2 на чл. 256 - органът следва да бъде сезиран с искане да извърши фактически действия, които е длъжен да извърши по силата закона. В случая не е налице законова разпоредба, задължаваща органа да извърши исканите действия. Правилен е изводът на първоинстанционният съд, че ТП на НОИ не е било задължено да изплати наследствена пенсия за м. януари 2024 г. при непосочване в относимия за това удостоверителен документ на времеви период, обхващащ и този месец. Следва да се посочи, че няма задължение по закон за пенсионния орган да проверява сроковете по учебната програма на съответното учебно заведение. Като е приел, че фактическо обстоятелство за това не е посочено, ответникът е изпълнил задължението си в съответствие с изискването на чл. 34, ал. 8, т. 2 от НПОС. От страна на касационен жалбоподател, в посоченото становище по същество не се спори, че има забавено плащане, а не бездействие изобщо. Неоснователно се иска в касационното производство да се постанови съдебен акт, с който да се отмени този на административния съд и се постанови решение, с което да се признае за установено със сила на пресъдено нещо, че в полза на касационен жалбоподател срещу ответника съществува неудовлетворено притезание, както и да се осъди административния орган да изпълни дължимо фактическо действие, без да се постановява осъдителен диспозитив по отношение на ответника в условието на чл. 256, ал. 3 от АПК. Подобно искане е неоснователно и недопустимо. Искът по чл. 256, ал. 1 или ал. 2 от АПК е осъдителен и целта е неизправния административен орган в случай на фактическо бездействие да бъде принуден да го извърши. Принудата може да се приложи, единствено с осъждането в определен от съда срок да се извърши дължимото фактическо действие. Последното е извършено преди подаването (11.03.2024 г.) на касационната жалба, както твърди касационният жалбоподател на 20.02.2024 г., което се приема като забавено изпълнение на законово задължение. От това следва, че към датата на предявяване на иска, бездействието на административния орган е следствие от представен удостоверителен документ, несъобразен с изискванията на разпоредба на НПОС. Административният орган не е обвързан служебно да издирва сроковете по учебната програма на ВУЗ, в което се обучават лица, получаващи наследствена пенсия. В случая защитата, която се търси е срещу неизвършването на фактически действия, във връзка с изплащане на наследствена пенсия на касационния жалбоподател, на каквато той има право, а последното не се спори. Неизвършването на действия по изплащане на наследствената пенсия е обусловено от несъобразяване с изискването за посочване на срока, вписан като начало и/или край на последната сесия за семестъра. В приложеното уверение. Уверение 260/13.09.2023 г., издадено от УНСС в полза на касационния жалбоподател от 13.09.2023 г. не сочи конкретизиран срок, каквото е нормативното изискване по чл. чл. 34, ал. 8, т. 2, пр. второ от НПОС. Стигайки до аналогични фактически и правни изводи, съдът е постановил решението си при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон, което обуславя оставянето му в сила. При този изход на спора искането на пълномощника на касационния жалбоподател за присъждане на деловодни и съдебни разноски е неоснователно и не се уважава. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,