Решение № 2654 от 11.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6397/2014 г.

Решение № 2654 от 11.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6397/2014 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Рубелла Бюти" АД, гр. Рудозем, подадена чрез пълномощника му - адв. Кумпикова, против решение № 1936 от 26.03.2014 г., постановено по адм. дело № 317/2014 г. по описа на Административен съд - София град. По поддържаните оплаквания за неправилност на оспореното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост се иска отмяната му и решаване на спора по същество. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът "Ален Мак България" ЕАД, гр. София в депозиран писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Ответникът - председателя на Патентно ведомство (ПВ), не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество на посочените в нея основания и след извършена служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът счита същата за неоснователна, по следните съображения. С обжалваното решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на "Рубелла Бюти" АД срещу Решение № 500/2.10.2013 г. на заместник-председателя на Патентно ведомство, постановено от името на председателя на ПВ при условията на заместване, с което се отменя регистрацията на притежаваната от жалбоподателя комбинирана марка с рег. № 6835Y "АМ", считано от 28.01.2008 г. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният пред него административен акт е законосъобразен като издаден от компетентен орган в съответствие със заповед за заместване № 795/20.09.2013 г. на председателя на ПВ, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. По делото няма спор за факти. Административното производство по отмяна на регистрацията на комбинирана марка с рег. № 6835Y "АМ" е инициирано на 28.01.2013 г. от "Ален Мак България" ЕАД на основание чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 19, ал. 1 от ЗМГО, поради неизползването й територията на Република България в продължение на повече от пет години. Процесната марка е регистрирана на 2.07.1998 г. за услуги от класове 35, 36, 37, 38, 39, 40, 41 и 42 по МКСУ, с притежател "Ален Мак" АД, със срок на защита след подновяване на регистрацията - до 16.04.2018 г. С решение № 84 от 21.02.2011 г. на Пловдивски апелативен съд е обявена неплатежоспособността на "Ален Мак" АД, с начална дата 30.12.2009 г., открито е производство по несъстоятелност и е прекратена дейността му. На основание чл. 717з от ТЗ марката е възложена на жалбоподателя с постановление на Пловдивския окръжен съд от 18.02.2013 г., влязло в сила на 24.04.2013 г., като прехвърлянето на правата върху същата на името на "Рубелла Бюти" АД е вписано в Държавния регистър на марките на 11.07.2013 г. Процедурата е приключила с Решение № 500/2.10.2013 г. на заместник-председателя на Патентно ведомство, изпълняващ функциите на председател към момента на издаване на акта, с което е прието, че са налице предпоставките за отмяна на регистрацията, тъй като отсъства реално ползване на марката за периода 28.01.2008 г. - 28.01.2013 г. и не съществува основателна причина за констатираното неизползване. Постановената от органа дерегистрация е мотивирана с липса на доказателства за използване на знака "АМ" в период над 5 години, като е счетено, че приложените изображения на опаковки на козметични продукти, означени с процесната марка и с отразен срок на годност, изтичащ съответно през м. юни, юли и септември 2012 г. касаят стоки от клас 03 по МКСУ, поради което не доказват използването й за услугите, за които е регистрирана, както и с обстоятелството, че обявяването на притежателя на марката в несъстоятелност не се явява обоснована пречка за реалното й ползване. При тези данни съдът е счел, че от значение за правилното решаване на спора в контекста на чл. 19 от ЗМГО са въпросите, свързани с използването на марката и наличието на уважителни причини за липсата на такова ползване в петгодишния период, предхождащ подаването на искането за отмяна на регистрацията, т. е. в периода 28.01.2008 г. - 28.01.2013 г., като в тежест на жалбоподателя е било да докаже, че марката е използвана не по принцип, а точно за услугите, за които е регистрирана - в случая тези от класове 35, 36, 37, 38, 39, 40, 41 и 42 по МКСУ. Обоснован е извод, че представените доказателства не установяват факта на използване на процесната марка именно за услугите, за които е регистрирана. Прието е, че поставянето на марката върху стоки от клас 03, с които се реализират сделки, не означава, че тя е използвана за услуги от релевантните класове, от една страна, а от друга - опаковките на продуктите сами по себе си не доказват използване на марката в процесния период, като отразеното върху тях изтичане срока на годност на продуктите през 2012 г. не презюмира използването им в търговската дейност в периода 2008 г. - 2013 г. Досежно приложените фактури съдът е преценил, че те също не касаят предоставяне на услуги, а търговия със стоки, по отношение на които липсват доказателства, че са били означени с процесната марка. При липса на надлежни доказателства в тази насока е формирано заключение, че марката не е използвана реално в процесния период за услугите, за които е регистрирана. Според съда обявяването на дружеството-притежател на марката в неплатежоспособност и съответно в несъстоятелност не е основателна причина по смисъла на закона за неизползването й. Като се е позовал на указания на Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар, публикувани на официалната му страница и на практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) по въпроса за отмяната на регистрацията на марка поради неизползване, решаващият съд е посочил, че неизползването на марката следва да се дължи на причини, които правят използването й невъзможно или неразумно и не зависят от волята на притежателя, т. е. изисква се тези причини да не са свързани с търговската дейност на притежателя, а да са изцяло от външен и обективен характер. В тази връзка е счел, че обявяването на едно дружество в несъстоятелност не е такава причина, тъй като винаги е свързано с търговската му дейност, съответно с негови действия или бездействия. Съобразявайки началната дата на относимия период, в който се изследва използването на марката - 28.01.2008 г. и факта, че "Ален Мак" АД е обявено в неплатежоспособност, считано от 30.12.2009 г., съдът е навел извод, че в продължение на почти две години преди началната дата на неплатежоспособността дружеството също не е използвало марката, без наличие на основателна причина. С тези мотиви жалбата срещу отмяната на регистрацията е отхвърлена като неоснователна. Решението е правилно. Несъстоятелно е твърдението на касационния жалбоподател за нарушени съдопроизводствени правила при първоинстанционното разглеждане на делото. Оплакването е формално и бланкетно, конкретни такива не се сочат. Напротив, касаторът изрично заявява, че съдът е възприел правилно фактическата обстановка по случая, но възразява срещу правните му изводи във връзка с прилагането на материалния закон. Касационната проверка констатира, че при постановяване на решението не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът е преценил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, формирал е изводи по всички релевирани от страните доводи съобразно доказателствения материал, обсъдил е обективно и изчерпателно фактите от значение за предмета на спора и приложимото към тях право. Решението е постановено в изискуемата съгласно чл. 172а АПК форма след цялостна служебна проверка на административния акт в изпълнение на изискването на чл. 168, ал. 1 АПК. Обоснована и съответна на материалния закон е преценката на АССГ по същество за законосъобразност на оспорения административен акт, като мотивите му се споделят от касационния състав. Фактите по делото са точно и безспорно установени. Оспорват се единствено изводите на съда по въпросите преустановено ли е използването на регистрираната марка за непрекъснат период от пет години и съществува ли основателна причина за неизползването й в контекста на хипотезата на чл. 19 от ЗМГО. Фактическият състав на чл. 19 от ЗМГО включва кумулативното осъществяване на следните елементи: 1. използването на марката да не е извършвано от притежателя на правото и/или с негово съгласие, от друго лице, във връзка със стоките/услугите, за които марката е регистрирана; 2. използването да не е започнало в срок от 5 години от датата на регистрацията или да е преустановено за непрекъснат период от 5 години в периода на действие на регистрацията; 3. използването да не е "реално" по смисъла на чл. 19, ал. 2 ЗМГО - да не е такова по чл. 13, ал. 2 ЗМГО или да не е налице използване на марката от притежателя й във вид, който не се различава съществено от вида, в който марката е била регистрирана, съответно - марката да не е поставяна върху стоките или върху тяхната опаковка в Република България, независимо от това, че са предназначени само за износ; 4. неизползването да не се дължи на основателна причина. Съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗМГО регистрацията на марка се отменя по искане на всяко лице. Нормата не обвързва валидността на искането с наличие на правен интерес. Няма пречка марката да бъде отменена и по искане на самия притежател, стига да са налице материалноправните предпоставки за това. Неоснователно е в тази връзка възражението на жалбоподателя, че органът се е произнесъл по недопустимо искане, тъй като иницииралият производството "Ален Мак България" ЕАД като чл. на управителните органи на дружеството - притежател на марката няма правен интерес да иска заличаването й и действията му в тази насока са в противоречие със задължението по ТЗ да брани интересите на дружеството. Правомерното или целесъобразно упражняване на правомощията на управляващ орган на търговско дружество е неотносимо към процесното производство. В ТЗ са предвидени механизми за реализиране на отговорността на съответния управляващ. Въпросът дали молителят е действал в интерес на "Ален Мак" АД - в несъстоятелност, не се отразява на правото му да поиска отмяна на регистрация на марката, тъй като по силата на чл. 25, ал. 1 от ЗМГО за всяко лице е признат правен интерес да поиска отмяна на регистрацията поради неизползване. Поради това административният орган се е произнесъл по валидно сезиране. С оглед предмета и характера на административното производство, правилна е преценката на съда, че доказателствената тежест за установяване липсата на елементите от фактическия състав по чл. 19 от ЗМГО, е за притежателя на атакуваната марка. Именно той следва да докаже осъществяването на положителния факт на реално използване на защитения знак през релевантния период за услугите, за които е регистриран, респективно - наличие на основателни причини за неизползването му. Верен е изводът на АССГ, че марката не е била използвана за относимия период от 28.01.2008 г. до 28.01.2013 г. за услугите, за които е регистрирана, поради което са налице предпоставките по чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗМГО във връзка с чл. 19 от ЗМГО. В съответствие с разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗМГО административният орган е отменил регистрацията от началото на петгодишния период на неизползване - 28.01.2008 г. Доказателствата по делото еднозначно и безпротиворечиво потвърждават установените от административния орган фактически основания, обуславящи отмяна на регистрацията на марката за услугите от класове 35, 36, 37, 38, 39, 40, 41 и 42 по МКСУ. Представените по делото изображения на опаковки (л. 32 - л. 41) и 2 бр. фактури за продажба на стоки (козметични продукти) от 12.03.2008 г. и от 19.03.2008 г. (л. 81 и л. 82) не опровергават извода за липса на реално ползване на марката. Същите не се отнасят до услугите, за които е регистрирана процесната комбинирана марка, а за стоки от друг клас, извън предмета на регистрацията - такива от клас 3 на МКСУ. Позоваването на срока на годност, изписан върху приложените опаковки, не доказва действително използване на марката през разглеждания период. Фактурите също визират стоки от клас 3, по отношение на които няма данни марката да е ползвана. Липсват доказателства и за наличието на основателни причини за неизползване на спорната марка. Обявяването на "Ален Мак" АД в неплатежоспособност, съответно - в несъстоятелност, не съставлява такава причина по смисъла релевантното законодателство, включително по смисъла на аналогичния на чл. 19 от ЗМГО чл. 10, § 1 от Директива 2008/95/ЕО за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно марките. Соченото от жалбоподателя основание за неизползване на процесната марка не отговаря на очертаните в решения на СЕС по дела № С-246/05 и С-234/06 същностни характеристики на понятието "основателни причини". Съответно на закона е в тази връзка заключението на съда, че несъстоятелността не е пречка, която има пряка връзка с марката и която прави използването й невъзможно или неразумно, нито е външно обстоятелство за притежателя й, независещо от волята му. Обявяването в неплатежоспособност и в несъстоятелност, без значение чия е инициативата за откриване на такова производство, не е външна по отношение на притежателя на марката причина. Напротив, настъпването на това обстоятелство е пряко свързано със стопанското поведение на търговеца, който в следствие неадекватно осъществяване на дейността си е изпаднал в състояние на декапитализация. Неплатежоспособността, както и несъстоятелността, не може да бъде обективна пречка за използване на марката, тъй като е резултат от начина на управление на дружеството, обусловена е предимно от собственото му поведение несъобразено с икономическите условия. Обявяването на притежателя на марката в неплатежоспособност и откриване на производство по несъстоятелност, не представлява основателна причина за неизползването й, защото такава може да бъде само причина извън волята и възможностите за реакция на субекта. Наред с това, прекратяването на дейността на "Ален Мак" АД не е пречка, пряко свързана с марката и не изключва реалното й използване по някои от начините, предвидени в чл. 13, ал. 2 от ЗМГО - чрез съхранение на стоки с този знак, използване на марката от друго лице със съгласие на притежателя, сключване на лицензионен договор и др. В случая обаче е налице пълно бездействие на притежателя на спорната марка в тази насока. Следва да се посочи, че периодът, в който дружеството е било обявено в неплатежоспособност попада в релевантния петгодишен период, но не го обхваща целия, така че да е препятствано през 2008 г. и 2009 г. извършването на действия, които биха се счели за използване на процесната марка за обозначаване на услугите, за които е регистрирана. Поради това посочената от жалбоподателя причина за неизползването на марката за класовете услуги, за които е регистрирана, не е от категорията на основателните причини по чл. 19 от ЗМГО. Правилен е изводът на съда, че постановеният акт за отмяна на регистрацията на процесната марка е материално законосъобразен и кореспондира на установеното по делото фактическо положение и посоченото от органа правно основание - чл. 25, ал. 1, т. 1 ЗМГО, в съответствие с който регистрацията на марката се заличава по искане на всяко лице, когато не е била използвана съгласно чл. 19 ЗМГО. Противно на твърденията на жалбоподателя, доказателствата по делото обуславят заключение, че всички елементи от фактическия състав на чл. 19 ЗМГО са налице. Продължителното непрекъснато неизползване на марката сочи на дезинтересиране от упражняване на предоставеното право, на необосновано бездействие, санкционирано от закона с отмяна на закрилата на обект на индустриалната собственост. Неотносими към спорното правоотношение са оплакванията на касатора за явна несправедливост на съдебното решение. Освен, че това е основание по чл. 348 от НПК по отношение на наложено наказание за извършено престъпление, претендираното нарушено право на ползване на приобретателя на марката е непротивопоставимо в това производство и не може да бъде защитено по този ред. Последвалото искането за отмяна на регистрацията надлежно закупуване от жалбоподателя на правото върху марката от досегашния й притежател - търговец в несъстоятелност и твърденията за неоправданото му ощетяване не е релевантен за хипотезата на чл. 19 от ЗМГО факт и не изключва упражняването на правомощията на компетентния орган. Доколкото в случая се касае за отношения между търговци в особено производство, закупилият марката, регистрацията на която впоследствие е отменена, би могъл да търси защита на правата си срещу предишния неин собственик по съответния за това ред. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания, поради което оспореното решение следва да се остави в сила. Разноски по делото не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд - седмо отделение