Решение № 10365 от 13.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2047/2021 г.

Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Кмета на Столична община, чрез юрк. Сотирова, против Решение 7222/14.12.2020 г. постановено по адм. дело 4234/2019 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отменен отказ на орган по приходите по искане за прихващане или възстановяване по чл. 129, ал.6 от ДОПК, подадено от Никми АД с вх. СФД18-ТД26-1416 от 20.12.2018г., който отказ е мълчаливо потвърден от Кмета на Столична община, преписката е върната на органа по приходите при Столичната община за произнасяне по искането за прихващане и възстановяване със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона и са присъдени разноски в полза на Никми АД. Твърди се неправилност на съдебния акт, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК. В касационната жалба са изложени съображения, че неправилно съдът е приел, че не е проведено административно производство, както и че обжалваният административен акт е немотивиран. Подробни съображения са развити в касационната жалба. Настоява за отмяна на решението и потвърждаване на отказа на органа по приходите за възстановяване на сумите по искането за прихващане или възстановяване. Претендира се присъждане на разноските за двете съдебни инстанции. Ответната страна Никми АД, ЕИК:[ЕИК], с адрес за кореспонденция: гр. София, ул. Вискяр планина 12, чрез процесуалния си представител адв.Илиева, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и иска оставяне на решението в сила. Претендира разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за понасянето им. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт и при наличието на правен интерес за касатора, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е отказ на орган по приходите по искане за прихващане или възстановяване по чл. 129, ал.6 от ДОПК, подадено от Никми АД с вх. СФД18-ТД26-1416 от 20.12.2018г., с което дружеството е поискало да му бъде заплатена законната лихва в размер на 9 867,80 лв., от която за ДНИ 1 756,63 лв., и за ТБО 8 111,17 лв., дължими за периода от 16.08.2018 г. до 19.12.2018 г., който отказ е мълчаливо потвърден от Кмета на Столична община. От фактическа страна съдът е приел, че с Ревизионен акт СФР18-РД77-66/03.08.2018 г., издаден от орган по приходите от столичната общинска администрация, на дружеството са установени публични общински вземания за ДНИ и ТБО за притежаваните нежилищни недвижими имоти, находящи се на територията на СО, за периода от 2012 г. до 2016 г., като са определени задължения по вид, основание и размер за ревизирания период. Издаденият РА е оспорен частично по административен ред, по отношение на задължения за ДНИ в размер на 583 436,31 лв. и задължения за ТБО в размер на 4 380 599,61 лв., дължими за част от недвижимите нежилищни имоти, обект на ревизията, находящи се в районите "Искър", "Студентски" и "Средец Триадица", а именно: 1. Недвижим нежилищен имот земя, УПИ ІХ-145 от кв. 9 по плана на гр. София, местност "НПЗ-Нови Искър-юг", находящ се в район "Нови Искър", ул.Илия Бешков 9; 2. Недвижим нежилищен имот сграда/хотел със смесено предназначение, паркоместа, складове и помещения, обслужващи хотела/ в УПИ-ІІ от кв. 100 по плана на гр.София, местност "Студентски град", находящ се в район "Студентски", ул. Йордан Йосифов 1А и 1Б; 3.Недвижим нежилищен имот земя и сграда /бизнес хотел със спортен център, нощен клуб, подземен гараж, кафе-сладкарница, лоби-бар, конферентни зали, фризьорски салон/, построен в ПИ ІІ, кв. 478, местност "Центъра", находящ се в район "Средец", ул. Гурко 1; 4.Недвижим нежилищен имот земя УПИ І-57,58,59,60, общ. кв. 7Е, местност "бул. България ІІ част", находящ се в район "Триадица", ул. Майор Първан Тошев 7 5.Недвижим нежилищен имот земя УПИ І , кв. 308, м. "Иван Вазов", с площ 7 000 кв. м., находящ се в район "Триадица", бул. Витоша 89. Установените с РА задължения са платени от дружеството. По жалбата Кметът на СО е постановил Решение СОА18-РД28-36/25.10.2018 г., с което частично е отменил оспорения РА и е върнал преписката за извършване на нова ревизия. На 03.12.2018 г. на дружеството е възстановена сумата от 231 729,16 лв. за ТБО, както и 49 790,37 лв. за ДНИ с Акт за прихващане или възстановяване 7223002599 от 03.12.2018 г. С искане за прихващане или възстановяване по чл.129, ал.6 ДОПК, подадено с вх. СФД18-ТД26-1416/20.12.2018 г., дружеството е поискало да му бъде заплатена законната лихва в размер на 9 867,80 лева върху недължим платените главници, както следва: във връка с главницата за ДНИ - 1 756,63 лева, и във връзка с главницата за ТБО 8 111,17 лева, дължими за периода от 16.08.2018 г. до 19.12.2018 г. В срока по чл.129 ал.2 ДОПК административният орган е постановил отказ за възстановяване на претендираната законна лихва с мотива, че възстановяването й ще е възможно само по императивно решение на съда. На 18.01.2019 г. дружеството е оспорило пред Кмета на СО изричния отказ за издаване на АПВ за възстановяване на претендираната законна лихва. В срока по чл.155 ДОПК Кметът на СО не се е произнесъл, поради което и е налице мълчаливо потвърждаване на отказа. Първостепенният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му, в предвидената от закона форма, но в производството по издаването му обаче са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Според съда органът по приходите в общинската администрация се е произнесъл в срок с изричен отказ за издаване на АПВ, но компетентните органи по приходите обаче не са извършили нито проверка, нито ревизия във връзка с отправеното искане за възстановяване на претендираната сума. Приел е, че в нарушение на изискването по чл.59, ал.2, т.4 АПК в оспорения акт не са изложени фактическите основания за издаването му и го е отменил, като е върнал преписката за ново произнасяне. Постановеното решение е правилно. Правилен е извода на съда за незаконосъобразност на оспорения пред него административен акт поради допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и неспазване на формата за издаване на тази категория актове. Компетентният орган по приходите не е извършил нито проверка, нито ревизия във връзка с постъпилото искане, а отказът е издаден без да е провеждано административно производство, както и в нарушение на чл.59 ал.2 т.4 АПК без да посочи конкретните фактически основания, въз основа на които е упражнил произнасянето си. При липсата на мотиви е невъзможно съда да прецени съответствието на административния акт с материалния закон. Аргументите в касационната жалба относно предходно проведеното производството по реда на чл. 129 и сл. от ДОПК са несъстоятелни, доколкото видно от АПВ 7223002599 от 03.12.2018 г. на органа по приходите при Столична община, липсва произнасяне по въпроса за претедираните лихви, в който случая приложение намира разпоредбата на чл. 131 ал. 3 от ДОПК и процесното искане е допустимо. Следва да се посочи, че съгласно чл. 129, ал.6 от ДОПК недължимо внесени или събрани суми, с изключение на задължителни осигурителни вноски, се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите, като посочените предпоставки от фактическия състав на правната норма следва да бъдат установени в хода на редовно проведено административно производство, за което следва да бъдат изложени мотиви в приключващия го краен акт. Или оспореният отказ, мълчаливо потвърден в хода на административния му контрол, правилно е отменен и преписката е върната на органа по приходите за произнасяне по процесното искане на Никми АД за прихващане или възстановяване. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна и решението на АССГ следва да се остави в сила. При този изход на спора и заявена претенция за това на ответника по касационната жалба се следва присъждане на сторените разноски пред настоящата инстанция в размер на 648 лева. По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение: