Решение № 11865 от 13.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3688/2009 г.

Решение № 11865 от 13.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3688/2009 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Томе" ЕООД, гр. Габрово, против решение № 994 от 9.12.2008 г., постановено по адм. дело № 626/2008 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Ответникът - председателят на Патентното ведомство на Република България, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за недопустимост на решението и в условие на евентуалност за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на "Томе" ЕООД, гр. Габрово, против решение от 03.12.2007 г. на председателя на Патентно ведомство, с което е прекратено производството по искане на дружеството от 25.04.2007 г. за вписване прекратяване на действието на марка с международна регистрация № 518274 - THOME S. A. От фактическа страна по делото е установено, че производството пред Патентно ведомство е започнало по заявка вх. № 74465 за регистриране на словна марка Томе Tome, на която е противопоставена по-ранна марка THOME, регистрирана по реда на Мадридската спогодба, с притежател юридическо лице, регистрирано във Франция. Жалбоподателят е поискал да се прекрати действието на регистрацията, поради прекратяване на юридическото лице - притежател без правоприемство. Председателят на Патентно ведомство, е счел, че не е в неговата компетентност да постанови прекратяване действието на марката на територията на Република България, тъй като не притежава правомощия да се произнася по направеното искане по отношение на марки, които не са регистрирани по реда на Закона за марките и географските означения (ЗМГО). По безспорен начин по делото е установено, че противопоставената марка е регистрирана по реда на Мадридската спогодба, с базова регистрация Франция и с притежател френско юридическо лице, което е заличено от търговския регистър през месец февруари 2000 г. При така установената фактическа обстановка първоинстанционния съд се е позовал на нормата на чл. 6, ал. 4 от Мадридската спогодба и е направил извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Разпоредбата на чл. 6 от Мадридската спогодба за международна регистрация на марките изрично регламентира прекратяване на закрилата в страната на произхода, като съгласно чл. 6, ал. 4 в случай на доброволно или служебно заличаване ведомството на страната на произхода трябва да поиска заличаването на марката пред международното бюро, а то трябва да извърши заличаването и отбележи тези факти в международния регистър. Законодателят е разграничил хипотезите на прекратяване действието на регистрацията (чл. 23, ЗМГО), отмяна на регистрацията (чл. 25 ЗМГО) и заличаване на регистрацията (чл. 26 ЗМГО). Различни са и правните последици на прекратяване на действието на регистрацията на марка (чл. 23, ал. 3 от ЗМГО ), при което се погасява правото върху марка, от тези при отмяната и заличаването, регламентирани в чл. 28 от ЗМГО. От изложеното следва, че предвид правното основанието за прекратяване действието на марката на територията на Република България, а именно чл. 23, ал. 1, т. 3 ЗМГО и с оглед базовата й регистрация в Република Франция, извън правомощията на председателя на Патентно ведомство е да извърши преценка за наличие на материалноправните предпоставки на цитираната правна норма, тъй като правното положение на притежателя на марката е уредено съобразно законодателството на държавата, в която е учреден. В подкрепа на този извод е и правилото на чл. 9, ал. 1 от Мадридската спогодба за международна регистрация на марките въвеждащ задължение на ведомството на страната на титуляра да уведоми международното бюро за всички анулирания, заличавания, откази и други промени, отразени в националния регистър, ако същите засягат международната регистрация. Прекратяването на юридическото лице без правоприемство несъмнено засяга международната регистрация. Твърденията на касатора, че постоянно по искане на Патентно ведомство, Международното бюро извършва вписвания във връзка с влезли в сила решения за отмяна или заличаване на международно регистрирани марки по отношение действието им на територията на Република България е неотносимо към настоящия случай, касаещ прекратяване действието на регистрацията на марката, а не отмяната или заличаването й. Позоваването в касационната жалба на установената в Мадридската спогодба за международна регистрация на марките закрила и на чл. 69, ал. 1 от ЗМГО е неоснователно, тъй като същата е относима към ефекта от международната регистрация, но не и към хипотезата на прекратяване на действието на регистрацията. Обстоятелството, че съдът не е разгледал делото по реда на чл. 199 от АПК, а е насрочил открито съдебно заседание и е дал възможност на страните да ангажират доказателства и изразят становищата си не води нито до недопустимост на решението, нито представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не е нарушено нито правото на защита, нито пък това обстоятелство би довело до постановяване на съдебен акт с различно съдържание. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,