Решение № 9037 от 20.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10812/2012 г.

Решение № 9037 от 20.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10812/2012 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Илия Мариов Симов от гр. София срещу решение № 3728 от 2.07.2012 г., постановено по адм. дело № 6983 от 2011 г. по описа на Административния съд - София град, 34-ти състав, с което е отхвърлена жалбата на Симов срещу заповед № РД-4805-22/29.06.2011 г. на кмета на район "Сердика", СО. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът не се явява. Представлява се от адв. Терзийски, който поддържа касационната жалба, а по същество моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно по съображения, развити в писмени бележки. Ответникът по касационната жалба, кметът на район "Сердика", СО, редовно призован, не се явява, не се представлява, не депозира писмен отговор на жалбата или писмено становище по същество. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение АССГ в производство по чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ е отхвърлил жалбата на касатора срещу заповед № РД-4805-22/29.06.2011 г. на кмета на район "Сердика", СО, с която на основание чл. 65 от ЗОС и чл. 34 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община /за краткост - Наредбата/ е наредено да се изземе от Симов и семейството му недвижим имот - общинска собственост - апартамент № 2, на ет. 1, вх. "А", блок 212, ж. к. "Фондови жилища", гр. София, състоящ се от две стаи, хол, кухня и сервизни помещения поради обстоятелството, че същият имот се държи без правно основание. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон и при условията на наредбата на Столичен общински съвет правомощия, при спазване на процесуалноправните и материалноправните правила. Съдът е приел за безспорен първия елемент от фактическия състав на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС - обстоятелството, че жилището, предмет на изземване с оспорената заповед, съставлява частна общинска собственост. Съдът е установил наличието и на една от трите, алтернативно предвидени в чл. 65, ал. 1 от ЗОбС предпоставки, която по дефиниция следва да бъде налице кумулативно с общинската собственост върху недвижимия имот, за да е налице материалноправното основание по чл. 65 ЗОС общинското жилище в случая се държи от касатора и семейството му без правно основание, доколкото е налице влязла в сила като необжалвана от Симов заповед по чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОбС за прекратяване на съществуващите между него и общината наемни правоотношения относно същия имот. Настоящият състав на Върховния административен съд - III отделение споделя изцяло развитите от съда в съдебното решение фактически и правни изводи. Правилно съдът е отхвърлил предявената жалба, като е приел, че издадената заповед е законосъобразна. Решението е постановено съобразно правилно изяснена от събраните доказателства фактическа обстановка, при спазване на процесуалните изисквания и при правилно прилагане на материалния закон. Обосновано съдът е приел, че обжалваната заповед е постановена от компетентен орган и съдържа от формална страна всички изискуеми реквизити на административния акт по чл. 59 от АПК. Обжалваната заповед е постановена при спазване на приложимите материалноправни разпоредби. Съгласно разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС на изземване по административен ред със заповед на кмет на община или район от граждани или юридически лица подлежи недвижим имот, ако са налице две, кумулативно предвидени по закон предпоставки - имотът да съставлява общинска собственост- от една страна, а от друга страна - алтернативно същият да се владее или държи без основание, да не се използва по предназначение или нуждата от него да е отпаднала. Правилно АССГ е приел, че са налице и двете кумулативни изисквания за приложение на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС - жилището, обитавано от Илия Симов и семейството му, съставлява общинска собственост /видно от АЧОС № 152/4.11.1997 г./ и същото се държи от тях без правно основание - т.е. на отпаднало такова, тъй като със Заповед № РД-4805-17/2.06.2011 г. на кмета на район "Сердика", СО наемните правоотношения на Симов с общината по отношение същия апартамент са прекратени на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОбС. Заповед № РД-4805-17/2.06.2011 г. на кмета на район "Сердика", СО е съобщена на Симов лично на 3.06.2011 г. и като необжалвана от него е влязла в сила на 18.06.2011 г. /л. 20 по делото/. Правилно съдът е приел, че наведените в жалбата срещу оспорената в настоящото съдебно производство заповед по чл. 65 ЗОС доводи за незаконосъобразност на заповедта за прекратяване на наемните правоотношения са преклудирани с оглед настъпилия след изтичане срока за обжалване на втората заповед стабилитет на същата. Правилно съдът е приел, че при наличието на възможност за самостоятелно обжалване на заповедта по чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОбС и нереализирането на тази правна възможност, е недопустимо незаконосъобразността на същата заповед да се релевира в по-късен етап по реда на косвения съдебен контрол. С оглед гореизложеното изводът на административния съд за наличие на всички фактически и правни основания за издаване на обжалваната заповед е законосъобразен, а постановеното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение