Решение № 4039 от 9.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7958/2014 г.

Решение № 4039 от 9.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7958/2014 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Севдалин Василев Димитров против решение № 71 от 25.04.2014 г. по адм. дело № 556/2013 г. на Административен съд Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ЗРД - 813/4.12.2013 г. на командира на Военно формирование 24 150 - Стара Загора, с която на основание чл. 244, т. 4 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) му е наложено дисциплинарно наказание "предупреждение за понижаване на военното звание с една степен за срок от 6 месеца до една година". В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано и постановено в нарушение на процесуалния и материален закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Моли решението да бъде отменено и да се постанови друго по същество, с което заповедта на командира на Военно формирование 24 150 - Стара Загора да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - командирът на Военно формирование 24 150 - Стара Загора, оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед. Същата е постановена от командира на Военно формирование 24 150 - Стара Загора, който е компетентен орган съгласно чл. 137, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ППЗОВСРБ) и в предвидената форма. При правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, обосноваващи отмяна на акта. Заповедта е издадена след като командирът на Военно формирование 24 150 - Стара Загора е провел беседа със Севдалин Димитров, като за това е бил изготвен протокол с рег. № 5631/4.12.2013 г., както и депозирани писмени обяснения от Димитров. Правилно съдът е приел, че с това са били изпълнени изискванията на чл. 246, ал. 4 от ЗОВСРБ. Наказанието е наложено в сроковете по чл. 249, ал. 2 от ЗОВСРБ. Изводът на съдебния състав, че заповедта е издадена при наличие на материалноправните основания за това също е законосъобразен. Съгласно нормата на чл. 178, ал. 1 от ЗОВСРБ военнослужещите са длъжни да изпълняват уставите, нормативните и административните актове на органите за ръководство на отбраната, на длъжностните лица за управление на отбраната и на въоръжените сили, както и заповедите на командирите или началниците, като съгласно, ал. 2 заповедите се издават във връзка със службата и при необходимост се придружават с указания за изпълнението им, те не могат да накърняват личното достойнство на подчинените, нито да им налагат извършване на очевидно правонарушение. В случая жалбоподателят е санкциониран с дисциплинарно наказание след като от събраните по делото доказателства е установено, че капитан Севдалин Василев Димитров, като изпълняващ длъжността за помощник-началник на отделение "Личен състав" във военно формирование 54060 - Шумен при комплектоване на документите на сержант Пламен Асенов Романов за обучение на военнослужещия в първи модул от Сухопътните войски за периода от 4.11.2013 г. до 6.12.2013 г. в "Център за подготовка на войници за назначаването им на сержантски длъжности и сержанти" във военно формирование 22220 - Сливен, е приложил копие от атестационния формуляр, от който липсва последния раздел V, озаглавен - "Възможности за развитие". Капитан Димитров отпечатал и предоставил за подпис последната страница от атестационния формуляр на капитан Андрея Борисов Иванов - командир на 120 мм самоходна минохвъргачна батарея във военно формирование 54060 - Шумен, който се явява старши атестиращ на сержант Романов, като капитан Димитров от своя страна отразил в последния раздел V озаглавен - "Възможности за развитие", т. 3 "Оценка на възможностите за обучение", че е препоръчително сержант Романов да се обучава за придобиване на квалификация по военно дело, а във въведения в електронния регистър на атестациите е видно, че в последния раздел V озаглавен - "Възможности за развитие", т. 3 "Оценка на възможностите за обучение", не е препоръчително сержант Романов да се обучава за придобиване на квалификация по военно дело, като с тези си действия капитан Димитров е предоставил за подпис от капитан Иванов документ с невярно съдържание. За описаните нарушения във военно формирование 54060 - Шумен е докладвано по команден ред в Командването на Сухопътните войски с писмо от директора на Териториална дирекция за Национална сигурност - Шумен. Поведението на жалбоподателя, установено от събраните по делото доказателства, е в противоречие със задълженията му по чл. 178 от ЗОВСРБ, като е нарушил въведената с Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България забрана за военнослужещите да нарушават законите и обществения ред в страната /чл. 115, ал. 1, т. 7 от Устава/, както и Наредба № Н - 28/5.11.2010 г. за критериите, условията и реда за атестиране на военнослужещите от МО, структурите на пряко подчинение на Министъра на отбраната и Българската армия, което съставлява нарушение на военната дисциплина по смисъла на чл. 241 във вр. с чл. 242, т. 1 от ЗОВСРБ. Поради това законосъобразно съдът приема, че материалноправните предпоставки за налагане на наказание по реда на цитирания текст са осъществени и правото на дисциплинарнонаказващия орган да упражни предоставените му със закона правомощия е осъществено в съответствие със закона. В касационното производство, както и пред първата инстанция не се отрича дисциплинарното нарушение, но се твърди, че не е установена вина на жалбоподателя, като същият е изпълнил противоправна заповед на по-старши, в случая подменена оригинална страница във формуляра е по устна заповед на командира на военно формирование 54060 - Шумен - полковник Христов, която заповед капитан Димитров е бил длъжен да изпълни. Тези доводи са приети за неоснователни от АС. Неговите правни изводи се възприемат изцяло от касационната инстанция. Достатъчно основание за реализиране на дисциплинарната отговорност е факта на подмяна на документи не по установения ред, въпреки полученото разпореждане за това от по-старши. Очевидно устната заповед на началника на касатора сочи за извършване на правонарушение, поради което той не е бил длъжен да я изпълни, и на това основание поведението му не може да бъде оневинено. Ето защо като приема, че заповедта е издадена след изпълнение на визираните в закона материалноправни основания, съставът на Административен съд Стара Загора постановява акт, който кореспондира с нормативната уредба. Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, оспореният съдебен акт е правилен, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. С оглед направеното искане и на основание чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Сухопътните войски на Република България, в чийто състав е органа, издател на административния акт, сумата 300 лева възнаграждение за юрисконсулт. Воден от горното на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение