Решение № 9613 от 12.10.2023 г. на ВАС, I о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от началник отдел "Оперативни дейности" - София в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител гл. юрк. М. Кирилова срещу решение 13 от 26.01.2023 г. по адм. дело 1/2023 г. по описа на Административен съд - Перник, с което е отменена негова заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ ФК-С1707-0126932 от 03.10.2022 г., с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект ханче, находящо се в [населено място], главен път за гр. Трън, стопанисван от Д. и А. ООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът излага съображения, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на фискална касова бележка или бележка от кочан органът в условията на обвързана компетентност е длъжен да наложи ПАМ на търговеца. Възразява срещу извода на съда за неправилно приложение на оперативната самостоятелност от издателя на акта при определяне на срока на мярката от 14 дни. Счита, че процесният административен акт съответства на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Намира, че изложените в заповедта мотиви по отношение на срока на мярката обосновават правилното му определяне и съответстват на залегналите в чл. 22 ЗАНН цели, за които мярката се налага, като не се установява нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. Иска отмяната на решението и постановяване на друго с отхвърляне на жалбата срещу процесната заповед. Претендира присъждане на разноските по делото. Ответникът по касационната жалба Д. и А. ООД, чрез адв. К. Сотиров, в писмени бележки оспорва същата и изразява становище за правилност на обжалваното решение. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред АС Перник е била ЗНПАМ ФК-С1707-0126932 от 03.10.2022 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности София при Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект ханче, находящо се в [населено място], главен път за гр. Трън, стопанисван от Д. и А. ООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена във връзка с извършени в процесния търговски обект три броя контролни покупки на 09.08.2022 г.: - в 14:00 часа - на 2 бр. минерална вода и 1 брой пакет цигари на обща стойност 8,80 лева, заплатена в брой; в 14:10 часа на 1 бр. кафе на стойност 0,90 лева, заплатена в брой и в 14:12 часа на 1 брой кафе на стойност 0,90 лева, заплатена в брой. За процесните продажби не са издадени фискални касови бележки при извършеното плащане. За да отмени наложената на Д. и А. ООД принудителна административна мярка /ПАМ/, първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, но в противоречие с административнопроизводствените правила, целта на закона и при нарушаване на принципите за съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК. Съдът е приел за доказан между страните факта на извършеното нарушение от търговеца. Прието е, че в заповедта е налице формално изпълнение на задължението за мотивиране на акта досежно определения от органа срок на наложената на търговеца ПАМ. Според съда наложената ПАМ със срок от 14 дни на търговския обект е прекомерно тежка, не отговаря на целите на закона и би причинила повече вреда, отколкото да предотврати такава за фиска. В решението е посочено, че в заповедта липсват мотиви как определеният срок ще доведе до постигане на целите по чл. 22 ЗАНН. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение, намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. По делото липсва спор относно наличието на основанието за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, б. "а" ЗДДС, а именно установено по категоричен начин извършено от търговеца нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС за регистриране и отчитане на продажба чрез издаване на фискална касова бележка или бележка от кочан при извършените на съответната дата и час контролни покупки от органите по приходите в стопанисвания от "Д. и А. ООД търговски обект, за които не е издаден съответен документ за извършените продажби. В случая спорен е въпросът дали определеният от административния орган срок на процесната ПАМ от 14 дни е обоснован с оглед спецификите на констатираното нарушение и дали с него се постигат целите по чл. 22 ЗАНН, както и дали с налагането на мярката е нарушен принципът на съразмерност, регламентиран в чл. 6, ал. 2 АПК. Безспорно в условията на обвързана компетентност и при наличието на тази фактическа установеност приходният орган е длъжен да наложи ПАМ, но е задължен и да изложи конкретни мотиви относно това кое налага срок на мярката, близък до средния от 14 дни, като се има предвид, че законодателят е определил максимален срок от 30 дни. Това задължение произтича както от изискването на чл. 186, ал. 3 ЗДДС мярката да се налага въз основа на мотивирана заповед, така и от принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, който задължава административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин и справедливо, като актът и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение намира, че относно срока на мярката в оспорената заповед са обективирани общи мотиви, които не отразяват тежестта на нарушението с оглед продължителността на срока, за който мярката се налага, което от своя страна препятства извършването на преценка от страна на съда относно законосъобразността на определения 14 - дневен срок и съответствието му с целта на закона. При определянето на срока в заповедта е необходимо да се излагат конкретни факти и обстоятелства, относими към съответния случай, поради което административният орган е длъжен след посочването им, да извърши съответната преценка за срока, като достатъчно я мотивира при спазване на принципа на съразмерност съгласно чл. 6, ал. 2 АПК. В процесния случай това не е сторено от административния орган, поради което правилно първоинстанционният съд е отменил заповедта. Това означава, че обосновано АС - Перник е достигнал до извода, че прилагането на ПАМ спрямо конкретния търговец за срок от 14 дни не е съобразена с целите, регламентирани в чл. 22 ЗАНН и с принципа на съразмерност, прогласен в чл. 6, ал. 2 АПК. В допълнение на горното изводът на съда за несъответствието на наложената ПАМ с тежестта на нарушението и несъобразяването с принципа на пропорционалност изцяло съответстват на приетото от Съда на Европейския съз в решение от 4 май 2023 г. по дело С-97/21 /т. 47, т. 51 и т. 56/, доколкото е видно, че спрямо търговеца е издадено Наказателно постановление 665588-F673313/03.10.2022 г., с което са му наложени три броя имуществени санкции, всяка една в размер на 600 лева. По така изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна и обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1000 лева, представляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение