Решение № 10903 от 15.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4853/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от Митьова къща ООД, със седалище гр. Стрелча, представлявано от процесуалния му представител адв. И. Христова, срещу решение 770/26.02.2024 г., постановено по адм. дело 1016/2023 г. по описа на Административен съд-Пазарджик, 5-ти състав. В касационната жалба са релевирани пространни доводи за неправилността на оспорения съдебен акт, като необоснован и постановен в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов акт по съществото на спора за уважаване на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. В открито съдебно заседание чрез пълномощника си, касаторът поддържа касационната жалба и отправя искане за присъждане на разноски, по приложен списък. Ответникът изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, чрез процесуалния си представител юрк. А. Иванова, в депозирана по делото писмена молба изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за оставяне в сила на атакувания съдебен акт и присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Представителят на Върховна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен съдебен състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество за неоснователна, по следните съображения: Развилото се по реда на чл. 226 АПК производство пред административния съд е образувано по жалбата на Митьова къща ООД срещу решение 30/3/3120973/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция, изх. 01-2600/6608#14/14.03.2022 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ. С това решение, на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 ЗПЗП, чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 23/18.12.2009 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова /БФП/ помощ по мярка Прилагане на стратегиите за местно развитие и по мярка Управление на местни инициативни групи, придобиване на умения и постигане на обществени стратегии за местно развитие от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007-2013 /Наредба 23/18.12.2009 г./, чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 29/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на БФП по мярка Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия от ПРСР 2007-2013 г. /Наредба 29/11.08.2008 г./ и чл. 70, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 7 във вр. чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 и § 4, ал. 3 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/, на дружеството е наложена окончателна финансова корекция в размер на 46 102.88 лв. Решението е и в изпълнение на решение 902/07.12.2021 г., постановено по адм. дело 828/2021 г. по описа на Административен съд-Пазарджик, с което е отменен АУПДВ 30/3/3120973/3/01/04/01 с изх. 01-26500/6608#4 от 23.09.2020г. с мотиви, че подлежащата на възстановяване безвъзмездна помощ се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл.73 и на основание чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕСИФ. Въз основа съвкупната преценка на данните от приобщените пред първата инстанция доказателства, в т.ч. административната преписка по издаване на оспорения акт и прието заключение по изслушана съдебно-счетоводна експертиза, е приета за установена следната, възприета и от настоящия съдебен състав, фактическа обстановка: На 14.10.2014 г. между ДФЗ, сдружение Местна инициативна група общини Панагюрище, Стрелча, Лесичово и Митьова къща ООД /в качеството му на ползвател/, е сключен договор 30/3/3120973/14.10.2014 г. за отпускане на БФП по мярка 4.1. Прилагане на стратегии за местно развитие от ПРСР за периода 2007-2013 г., подкрепени от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Според клаузите на договора, ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в уговорения срок, в съответствие с одобрения проект и изискванията по приложение 2 към договора и таблицата за одобрение на инвестиционни разходи /т. 4.17/, да води аналитична счетоводна отчетност, която да е достатъчна за установяване и проследяване на всички операции, свързани с подпомаганите дейности /т. 4.21/ и в срок от 5 години от сключването на договора да използва активите предмет на подпомагане по договора, единствено и само по предназначение и за целите, които са им отредени с одобрения проект /т. 4.25.а/, както и да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора /т. 4.25.3/. Съгласно уговореното, ДФЗ има право да упражнява постоянен, текущ и последващ контрол за целевото използване на инвестицията, включващ проверки на място, проверки на дейността на ползвателя, проверка на оригинални документи, материални ценности и прочие, в това число да изисква от ползвателя специализирани доклади, справки, допълнителни документи и информация, необходими за обективната му оценка, включително и след предоставяне на помощта - за установяване целевото й използване, съобразно т. 4.1, т. 4.2 и т. 4.3 от договора. Според т. 4.4.б от същия, ДФЗ може да претендира от ползвателя, възстановяване на цялата или на част от изплатената финансова помощ, когато наред с други посочени в договора условия, последният не е изпълнил някое от задълженията си по договора и Наредба 23/18.12.2009 г., а според т. 8.1 от договора, в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни и/или договорни задължения след изплащане на каквато и да е част от договорената финансова помощ, ДФЗ може да поиска връщане на вече изплатените суми заедно със законната лихва върху тях. След сключване на договора, определената в него /и анексите към него/ финансова помощ в размер на 46 102.88 лв. е изплатена изцяло на Митьова къща ООД на 10.08.2015 г., след подадена от дружеството заявка за окончателно плащане на 08.06.2015 г. Във връзка с констатирани от органа нарушения от страна на ползвателя при извършени проверки на място след плащане в периода юни юли 2019 г. /включително разширена проверка/ и допълнителни административни проверки /а именно изпълнение от 4.34% на заложените в одобрения бизнес план приходни показатели, изчислено средно аритметично за три пълни финансови години - 2016 г., 2017 г. и 2018 г.; липса в счетоводната система на дружеството на отделна отчетност за подпомаганата дейност и непредставяне на счетоводни документи; неизползване по предназначение и за целите на одобрения проект на финансирания с договора автомобил Opel combo enjoy/, от изпълнителния директор на ДФЗ първоначално е издаден акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 30/3/3120973/3/01/04/01/23.09.2020 г., с който на дружеството е установено задължение в размер на 46 102.88 лв. Впоследствие този акт е отменен с решение 902/07.12.2021 г., постановено по адм. дело 828/2021 г. по описа на Административен съд-Пазарджик, което, като необжалвано, е влязло в сила. След отмяната на АУПДВ и изпратено на дружеството уведомително писмо изх. 01-2600/6608#11/24.01.2022 г. за откриване на производство по издаване на решение за финансова корекция, и представени в тази връзка на органа писмени възражения от Митьова къща ООД, изпълнителният директор на ДФЗ издава атакувания пред първата инстанция акт, с който за установените три нарушения по време на извършените през лятото на 2019 г. проверки, определя на Митьова къща ООД окончателна финансова корекция в размер на 46 102.88 лв. при условията на чл. 3, ал. 1 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. /Правилата/. Първоначално, по жалбата на ползвателя на помощта срещу акта за налагане на финансова корекция, е образувано адм. дело 455/2022 г. по описа на Административен съд-Пазарджик, 2-ри състав. Именно по това дело са събрани доказателствата, относими към правния спор, предмет на настоящото производство, като включително е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, изготвеното заключение по която е прието като доказателство по делото с протоколно определение на състава от 02.12.2022 г. Даденото от вещото лице заключение потвърждава изцяло констатациите на административния орган, послужили му като фактическо основание за издаване на акта за налагане на финансовата корекция, в т.ч. за изпълнение от 4 % на приходните показатели от одобрения бизнес план за трите пълни проверявани години /при констатирано от органа 4.36 % изпълнение/. С решение 115/09.03.2023 г., постановено по адм. дело 455/2022 г., Административен съд-Пазарджик, 2-ри състав, прогласява нищожността на решение 30/3/3120973/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция, като приема, че то е издадено от некомпетентен орган. С решение 9227/03.10.2023 г., постановено по адм. дело 5283/2023 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение, така постановеното решение е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд с указания за осъществяване на проверка за законосъобразност на акта за налагане на финансова корекция съобразно чл. 168, ал. 1 във вр. чл. 146 АПК, при съобразяване на обстоятелството, че актът не е нищожен като издаден от некомпетентен орган. След връщане на делото, по реда на чл. 226 АПК е постановено атакуваното пред настоящия съдебен състав решение, с което жалбата на Митьова къща ООД е отхвърлена като неоснователна и дружеството е осъдено да заплати на ДФЗ сумата от 300 лв., представляваща разноски по делото. За да постанови този правен резултат, обосновано съдът приема, че процесният акт е издаден без допуснати съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора пороци на съдебния акт, съставляващи основания за неговата отмяна. Всички релевирани пред първата инстанция доводи на страните са разгледани и обсъдени в мотивите на оспореното решение. Противно на изтъкнатите от касатора възражения, касационният съдебен състав счита, че при вярно и напълно изяснена фактическа обстановка, обоснована от данните от приобщените по делото доказателства, които по аргумент от чл. 226, ал. 2 АПК са събрани в предходно проведеното производство по адм. дело 455/2022 г. по описа на Административен съд-Пазарджик, 2-ри състав /в т.ч. приетото в доказателствената съвкупност по това дело с протоколно определение от 02.12.2022 г., заключение на вещото лице по назначената съдебно счетоводна експертиза/, административният съд е извел правилни правни изводи, за което в решението си е изложил ясни, законосъобразни и безпротиворечиви мотиви. Предвид това и безспорната фактическа установеност по делото, в т.ч. по данни от заключението на вещото лице, че за три пълни финансови години /2016, 2017 и 2018/ изпълнението на одобрения бизнес план по отношение на заложените в него приходни показатели, възлиза средно аритметично на едва 4 %, че дружеството не е водило отделна аналитична отчетност за подпомаганата дейност в счетоводната си система и че не е използвало финансирания по договор 30/3/3120973/14.10.2014 г. автомобил съобразно предназначението и за целите, за които е отпуснато подпомагането, налага именно формирания от съда извод за законосъобразност на решението за налагане на финансова корекция, а оттам - и за отхвърляне на предявената срещу него жалба, като неоснователна. След като констатираните от органа /по време на извършените през лятото на 2019 г. проверки/ нарушения на задълженията на ползвателя на помощта по т. 4.17, т. 4.21 и т. 4.25.а от договора, се установяват от приобщените по делото доказателства и констатациите на органа в тази насока не са оборени чрез допустимите за това доказателствени средства пред първата инстанция, то законосъобразно, по аргумент от чл. 27, ал. 6 ЗПЗП и клаузите на договора за отпускане на финансова помощ, на касатора е наложена окончателна финансова корекция в определения от органа размер, при наличието на правилно квалифицирани от него нарушения съответно по т. 30, т. 31 и т. 2 от Приложение към раздел I Общи разпоредби от Правилата. Не намира основание подробно мотивираното оплакване на касатора за вътрешно противоречие в мотивите на оспорения съдебен акт с оглед приетото от съда, че с изтичането на мониторинговия период не се преклудира правомощието на административния орган да извърши проверки по изпълнението на проекта и да наложи финансова корекция, и същевременно, че в случая предоставянето на едномесечен срок за отстраняване на констатираното неизпълнение на т. 4.21 от договора, /правилно квалифицирано от органа като нарушение по т. 31 от Приложение към раздел I Общи разпоредби от Правилата/ е безпредметно, тъй като към датата на откриване на производството за налагане на корекция, мониторинговият период е изтекъл. Правилно съдът е преценил като неоснователни оплакванията на касатора за незаконосъобразно наложена му финансова корекция след изтичането на мониторинговия период на 14.10.2019 г. В тази връзка съдебният състав намира за необходимо да посочи, че мониторинговият период, като проследяващ изпълнението на инвестицията период, през който ползвателят на помощта е длъжен да изпълнява договорните си задължения, е без значение относно упражняването във времето, на правомощието на административния орган да извършва проверки за изпълнение на договор за отпускане на БФП и да открива производство за възстановяване на неправомерно получената подкрепа, включително като налага финансови корекции, което не се преклудира с изтичането на периода на мониторинг. Единствената предпоставка, при това относима не конкретно към крайните срокове за осъществяване на проверки по договорите за БФП и издаването на решения за налагане на финансови корекции, а въобще към възможността на органа да потърси възстановяване на недължимо платената финансова помощ /включваща и извършването на проверки и издаването на решение по чл. 27, ал. 6 ЗПЗП/, е въведеният в чл. 3, § 1, ал. 1 от Регламент /ЕО/ 2988/95 на Съвета от 18.12.1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности /Регламент /ЕО/ 2988/95/, четиригодишен срок на давност. Затова, противно на релевираните от касатора доводи, ирелевантно в случая е дали мониторинговият период е изтекъл или не, при положение, че административният орган винаги има правото, а с оглед разпоредбата на чл. 27, ал. 3 ЗПЗП - и задължението, да извърши необходимите проверки, за да установи точното изпълнение в рамките на периода на мониторинг на поетите по силата на договорите за БФП задължения от страна на ползвателите, и в случай, че констатира нарушения - да наложи съответните финансови корекции, с единственото правнозначимо за него законодателно ограничение, свързано с четиригодишния давностен срок по чл. 3, § 1 от Регламент /ЕО/ 2988/95. Доколкото, обаче, за изтичането на този срок съдът не следи служебно, а пред административния съд не е наведено възражение за изтекла давност, то произнасянето по този въпрос, при това за първи път от касационната инстанция, е недопустимо. Същевременно, правилни, предвид вече изложеното от състава относно същността на мониторинговия период, са и мотивите на административния съд, че с оглед изтичането на периода на мониторинг на 14.10.2019 г., предоставянето на ползвателя след тази дата /на 24.01.2022 г./ на едномесечен срок за отстраняване на нарушението по т. 4.21 от договора с цел определяне на по-нисък размер на финансовата корекция за това нарушение при условията на т. 31, предл. първо от Приложение към раздел I Общи разпоредби от Правилата е ненужно и безпредметно. Няма как на ползвателя на помощта да се предостави възможността с произтичащите от това за него благоприятни последици, да отстрани извършеното през мониторинговия период нарушение след неговото изтичане. Изложеното обуславя настоящият съдебен състав да приеме, че са неоснователни доводите на касатора за неправилност на изводите на административния съд, че процесният акт за налагане на финансова корекция е издаден без допуснати съществени процесуални нарушения. Не намират правна и фактическа опора възраженията на касатора, че след отмяната на АУПДВ 30/3/3120973/3/01/04/01/23.09.2020 г., изпълнителният директор на ДФЗ не е имал правомощието да издаде решението за налагане на финансова корекция за същите нарушения, като констатираните в отменения АУПДВ, а оттам и че като е сторил това е издал нищожен, противоречащ на принципа ne bis in idem, акт. На първо място следва да се посочи, че с оглед мотивите на решение 902/07.12.2021 г., постановено по адм. дело 828/2021 г. по описа на Административен съд-Пазарджик, първоначално издаденият АУПДВ е отменен поради констатирано от съда съществено процесуално нарушение при издаването му, състоящо се в неприлагането от органа на предвидения затова ред по чл. 73 ЗУСЕФСУ във вр. с чл. 27, ал. 6 ЗПЗП. При това положение и отсъствието на влязъл в сила акт за събирането на недължимо получената от касатора /с оглед нарушените договорни задължения/ БФП, правомощието на изпълнителния директор на ДФЗ да открие процесното производство за налагане на финансова корекция не се явява преклудирано с отмяната на предходно издадения АУПДВ, като органът не само е имал възможността, но на основание чл. 27, ал. 3 във връзка с ал. 6 от ЗПЗП е бил длъжен да предприеме необходимите действия за издаване на решение по чл. 73 от ЗУСЕФСУ, което предвид фактическата установеност по делото, законосъобразно е сторил. Освен това, доколкото тълкуването на относимите към спора законови разпоредби, дадено в мотивите на горепосоченото решение на Административен съд-Пазарджик, с което е отменен АУПДВ, е задължително за административния орган, то той не може да бъде упрекван, че с издаването на акта за налагане на финансова корекция по същество се е съобразил с постановеното съдебно решение, което освен това изрично е посочил в мотивите си, като едно от основанията за приемането на акта. Наред с това, предвид поддържаното от касатора възражение за нищожност на процесния акт, следва да се посочи, че с оглед данните по делото, принципът ne bis in idem въобще не намира приложение в разглеждания случай, а още по-малко се явява нарушен с издаването на решението за налагане на финансова корекция. Неотклонно застъпено в практиката на Съда на Европейския съюз е разбирането, споделяно от настоящия съдебен състав, че задължението на ползвателя на помощта за връщане /чрез определяне на финансова корекция/ на облага, която е незаконно получена чрез нередност, не представлява санкция, а просто последица от установяването, че условията, необходими за получаване на облагата, произтичащи от правната уредба на Съюза, не са спазени, като по този начин са направили получената облага недължима /справка - решение от 26 май 2016 г. по дело С-260/ 14 и С-261/14, Neamt, решение на СЕС от 13 декември 2012 г. по дело С-670/11, FranceAgriMer и др./. По аргумент от разпоредбата на чл. 27, ал. 9 ЗПЗП, касационният състав счита за неоснователни доводите на касатора за неприложимост в случая на Правилата, одобрени със заповед 03-РД/3218/08.08.2019 г. на изпълнителния директор на ДФЗ и публикувани в ДВ, бр. 69/30.08.2019 г. По изложените съображения и по мотивите на първоинстанционния съд, към които препраща на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК, настоящият съдебен състав приема, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение, като правилно и при липсата на установени други негови пороци от кръга на предвидените в чл. 209 АПК, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски се явява неоснователна, а тази на ответника - основателна. Митьова къща ООД следва да бъде осъдено да заплати на ДФЗ сумата от 100 лв., представляваща определен от съда размер на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,