Решение № 13699 от 13.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9603/2016 г.

Решение № 13699 от 13.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9603/2016 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - П. срещу Решение № 1525 от 27.07.2016 г., постановено по адм. д. № 1172/2016 г. по описа на Административен съд гр. П., с което е отменен Ревизионен акт № Р-16002415007111-091-001/18.02.2016 г., издаден от П. Д. С. на длъжност началник сектор, възложил ревизията и А. Н. Б. на длъжност гл. инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП П., ИРМ К., потвърден с Решение по жалба срещу ревизионен акт № 221/14.04.2016 г. на Директора на Д "ОДОП" П. при ЦУ на НАП за непризнат данъчен кредит на стойност 33 161,40 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва правните изводи на съда за доказани реални доставки на стоки по фактури, издадени от "А. - АНН" ЕООД с доводи за необсъждане от съда на констатираните несъответствия от страна на приходния орган във връзка с разглежданите доставки на стоки, които по несъмнен начин водели до извода за привидност на съставените документи, с единствената цел да бъде ощетен държавния бюджет и облагодетелствано ревизираното лице, чрез неправомерно ползване на данъчен кредит по спорните фактури. В заключение се претендира отмяна на оспореното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което се потвърди издадения ревизионен акт, както и се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - "Р. - 36" ЕООД чрез адв. Хайрабедян, оспорва жалбата и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила оспореното съдебно решение и се присъдят разноски за касационната инстанция. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Предмет на обжалване пред Административен съд (АС) - П. е бил Ревизионен акт (РА) № Р-16002415007111-091- 001/18.02.2016 г., издаден от П. Д. С. на длъжност началник сектор, възложил ревизията и А. Н. Б. на длъжност гл. инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП П., ИРМ К., потвърден с Решение № 221/14.04.2016 г. на Директора на Д "ОДОП" П. при ЦУ на НАП, с който на "Р. - 36" ЕООД гр. С. Загора не е признато право на данъчен кредит по две фактури, издадени му от "А. А." ЕООД, на обща стойност 33 161,40 лева. По същество на спора, съдът е приел, че реалността на доставките на стоки е доказана с представените по делото писмени доказателства - фактури, приемо-предавателни протоколи, счетоводна и митническа отчетност на доставчика за внос на процесните стоки, доказателства за наети складове. При тези доказателства, АС - П. е приел, че незаконосъобразно с издадения РА е отказано право на данъчен кредит на РЛ по двете фактури, издадени от "А. А." ЕООД с предмет - хартиено фолио, пластмасова лента, стреч фолио и пластмасови табли. Обжалваното решение е правилно. По отношение на отказаното право на данъчен кредит по фактури правилно АС - П. е приел, че реалността на доставката е доказана от представените по делото писмени доказателства от страна на доставчика и ревизираното лице за предаване на стоките. В тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно насрещно доказване, а именно че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право. Наличието на доставка (данъчно събитие), е основополагаща предпоставка за прилагане механизма както на начисляване (изискуемостта) на данък добавена стойност, така и за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит. Трайната практика на СЕО и СЕС приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага с фактури за доставка, която е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС. П. на практиката на СЕО и СЕС не освобождава съда от задължението да прецени доказателствата за наличие на предпоставките за признаване на данъчния кредит по ЗДДС, първата от които е осъществяване на доставките на стоки и услуги по спорните фактури. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. да е прехвърлено правото на собственост върху стоките или да са извършени услугите. В конкретния случай първоинстанционният съд е извършил тази преценка и правилно е достигнал до заключението, че са налице реални доставки. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че в приемо-предавателните протоколи между доставчика и РЛ липсвало място на предаване, както и че не е посочена конкретната мерна единица. Доказано е и е поддържано още в ревизионното производство пред приходните органи, че дружеството - доставчик и РЛ имат складове на територията на Свободна безмитна зона Б., където е осъществено предаването. По отношение на количествата, както правилно е посочил първоинстанционният съд при съотнасянето им към останалите счетоводни и митнически документи, представени от доставчика, се установява какво е количеството и мерната единица на фактурираните стоки. Доводите, касаещи евентуални несъответствия, свързани с документи и отношения по договора между ревизираното лице и третото лице "СБЗ - Б." АД, не могат да се противопоставят на правото на данъчен кредит по процесните фактури. По изложените съображения, решението на АС - П. е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1 800 лева съгласно представения списък за разноски . Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, осмо отделение