Решение № 4811 от 19.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11252/2016 г.

Решение № 4811 от 19.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11252/2016 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба на началника на СГКК-В. против решение № 1492/05.07.2016 г., постановено по адм. дело № 99/2016 г. по описа на Административен съд- В., с което се отменя негова заповед № 18-9795/12.12.2015 г. за изменение на КККР на с. З. в частта относно отразяването на собствеността на ПИ 455-улица с площ от 101 кв. м. "без данни за собственост" и делото е върнато като преписка на административния орган за ново произнасяне. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му ип постановяване на друго, с което да се отхвърли оспорването. О. Г. Ф. И. оспорва жалбата. Г. Д. Д. не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима- подадена по пощата срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема оспорената част от заповедта за незаконосъобразна и несъобразена с документите за собственост и отразяванията в регистрите към ПНИ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на събраните по делото доказателства и неоспорено от страните заключение на вещо лице, първоинстанционният съд правилно и обосновано е установил правнорелевантните факти. В одобрената КККР на с. З. ПИ с идентификатор 30497.502.56 е нанесен с площ от 600 кв. м., собственост на Г. Ф. И. и Г. Д. Д., съобразно нот. акт от 2012 г. и както е отразен в ПНИ, одобрен през 2001 г. Правилна е преценката на съда, че оспореното изменение на КККР в частта относно записването на " без данни за собственост" за ПИ455-улица с площ от 101 кв. м. не е съобразено с данните за провото на собственост върху имота, както и с одобреното изменение на ПНИ със заповед № РА-005/27.02.2014 г. на кмета на район "А." за попълване на ПНИ, с което от съществуващия ПИ 56 се образуват два имота: ПИ 30497.502.319 с площ от 499 кв. м. и ПИ 30497.502.9525 с площ от 101 кв. м., съответстващи на частта от имота, попадаща по проектна улица по уличната регулация, одобрена с Решение № 200-7 по Протокол № 4/01.02.2012 г. на О.-В. Одобреният ПУР не е такъв по чл. 16, ал. 1 ЗУТ и няма непосредствено отчуждително действие, като общината не придобива собствеността върху предвидената проектна улица преди провеждане на отчуждително производство и изплащане на обезщетение. В случая липсват данни за такива, поради което незаписването на частта от процесния имот, попадаща в проектната улица, като собственост на лицата по приложените актове, е незаконосъобразно, както правилно приема и решаващият съд. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. При този изход разноските са в тежест на касатора и следва да се присъдят в полза на ответника Г. Ф. И. по своевременно направеното с отговора по касационната жалба искане и до доказания размер на платено в брой адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният администартивен съд, второ отделение,