Решение № 2427 от 26.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10597/2017 г.

Решение № 2427 от 26.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10597/2017 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Б. К. от гр. К. срещу решение № 1236 от 12.07.2017 г., постановено по адм. д. № 743/2017 г. по описа на Административен съд - П., ХVI състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението и на оспорения административен акт. Ответникът - Директорът на Териториално поделение на НОИ гр. П., чрез главен юрисконсулт Вълчанова, в отговор от 16.08.2017 г., моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е частично основателна, макар и по съображения, различни от изложените от касатора. С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд - П. е отхвърлил жалбата на Н. Б. К. от гр. К. против решение № 2153-15-31 от 17.02.2017 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. П., с което е потвърдено разпореждане № 4801044503/ПР-2139-15-117 от 28.10.2016 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ гр. П.. По първоначалното дело е било установено, че с разпореждане № 4801044503 от 05.04.2016 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ гр. П. на Н. Б. К. е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 17.12.2015 г. Видно от обратната разписка, находяща се на лист 45 от първоначалното дело, разпореждането е връчено на жалбоподателя на 05.07.2016 г. На 01.09.2016 г. в ТП на НОИ гр. П., от лицето е постъпило заявление за изменение на пенсията му, регистрирано с вх. № 2109-15-253, към което заявление са приложени документи. Това означава, че заявлението и документите са подадени в двумесечния срок за обжалване по чл. 117, ал. 2 КСО, считано от получаване на разпореждането. В случая е приложима цитираната разпоредба в редакцията й към изм. и доп. ДВ. бр. 98 от 15.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г. Ето защо правилно Ръководителят на "Пенсионно осигуряване" е разгледал заявлението при условията на чл. 99, ал. 3 КСО. В случая не са приложими хипотезите на чл. 99, ал. 1 КСО, тъй като разпореждане № 4801044503 от 05.04.2016 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ гр. П. не е било влязло в сила към датата на заявлението от 01.09.2016 г. От описа на осигурителния стаж, находящ се на лист 37 от първоначалното дело се установява, че при отпускане на пенсията, Ръководителят на "Пенсионно осигуряване" е признал осигурителен стаж от втора категория, както следва: по трудова книжка № ... от ..... г. стажа, положен в ДСО "Хидрострой" - Р. В., като ел. техник, през периода от 15.07.1965 г. до 29.11.1969 г. - 4 години, 2 месеца и 15 дни; от 22.08.1973 г. до 30.08.1974 г. - 1 г., 00 месеца и 8 дни при същия осигурител и длъжност, както и 8 месеца и 1 ден във "ВиК" АД по УП-3 № 5458 от 11.01.2013 г. за периода 05.05.1976 г. - 06.01.1977 г. По разпореждане № 4801044503 от 05.04.2016 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" е признат общ осигурителен стаж от втора категория 5 години, 10 месеца и 24 дни. В заявлението от 01.09.2016 г. изрично са посочени периодите, за които лицето претендира да му бъде отпусната пенсия при условията на втора категория труд, а именно: 01.01.1966 г. - 31.12.1968 г.; 01.07.1969 г. - 29.09.1969 г; 22.08.1973 г. - 22.10.1973 г.; 01.07.1974 г. - 30.08.1974 г.; 15.07.1965 г. -31.12.1965 г.; 01.01.1969 г. - 01.07.1969 г.; 22.08.1973 г. - 01.07.1974 г. и 05.05.1976 г. - 06.01.1977 г. При съпоставката на този абзац с предходния абзац се установява, че периодите, за които жалбоподателят е претендирал в заявлението от 01.09.2016 г. осигурителния му стаж да бъде признат за такъв от втора категория, това вече е сторено при първоначалното отпускане на пенсията и е липсвало основание за изменението й, защото периодите по заявлението са включени в тези, за които е отпусната пенсия при условията на втора категория труд. Съгласно чл. 99, ал. 3 КСО в случай, че в срока за обжалване на разпореждането са представени нови доказателства за осигурителен стаж, осигурителен доход, гражданско състояние и други, разпореждането се отменя или изменя от датата на отпускането, промяната или отказа за отпускане на пенсията. Трудова книжка № ... от ...... г. вече е била представена и съобразена при първоначалното отпускане на пенсията, а удостоверения обр. УП - 3 под № № 11 от 29.03.2013 г. и 122 от 18.07.2016 г., относно заявения период, не съдържат нови доказателства за категорията на осигурителния стаж. Ето защо изводът на съда, че не са били налице предпоставките на чл. 99, ал. 3 КСО за изменение на пенсията, в посочената част, е правилен. Едва с жалба вх. № 1012-15-15 от 23.01.2017 г. до Директора на Териториално поделение на НОИ гр. П., К. въвежда под формата на оплакване от постановеното разпореждане, че ръководителят на "Пенсионно осигуряване" не се е произнесъл относно категорията на труда, положен в СУ "Хидрострой" П., на длъжност "организатор на производство", през периода 15.02.1982 г. - 01.09.1988 г. След като в заявлението от 01.09.2016 г. изрично са посочени периодите, за които се претендира втора категория труд, то Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" не може по силата на служебното начало да се произнася и за други периоди, извън заявлението. Това е така, тъй като пенсията вече е отпусната и от разпореждане № 4801044503 от 05.04.2016 г., като административен акт, за К. са възникнали права. Ревизирането на разпореждането може да се извърши само въз основа на изрично искане на пенсионера, а в случая той изрично е фиксирал периодите, обстоятелство което не се съобразява от касационния жалбоподател. Извършването на цялостна проверка на осигурителния стаж или на незаявени от лицето периоди може да рефлектира и негативно върху придобитото право на пенсия, поради което проверки, без да са заявени от пенсионера, се осъществяват служебно от органите на НОИ при осъществяването на контролните им функции и при строго определени хипотези. Наред с това липсва правно основание директорът на териториалното поделение на НОИ да отмени постановеното разпореждане само защото подателят на заявлението едва при обжалването пред него е направил изменение на искането си, относно периода на зачитане на осигурителния стаж от втора категория, тъй като по-долустоящият административен орган не е бил сезиран с такова искане и съответно не се е произнесъл по него. В тази връзка правилно Директорът на Териториално поделение на НОИ гр. П. е посочил в решението си, че периодът 15.02.1982 г. - 01.09.1988 г. не е относим към това административно производство. Съгласно чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, или други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Разпоредбата на чл. 117, ал. 3, предложение второ КСО регламентира правомощията на ръководителя на териториалното поделение на НОИ, а именно да решава въпроса по жалбите по същество или да отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. Това означава, че във всички случаи решението на цитирания висшестоящ административен орган се предхожда от производство пред ръководителя на "Пенсионно осигуряване", който орган в случая е статуирал в пределите на заявлението от 01.09.2016 г. Именно в тези предели и с оглед на правомощията си по чл. 117, ал. 3 КСО, се е произнесъл и Директорът на териториално поделение на НОИ гр. П.. Но същият е следвало при условията на чл. 97, ал. 2 АПК във връзка с чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО, да изпрати жалбата с вх. № 1012-15-15 от 23.01.2017 г. на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване за произнасяне относно категорията на осигурителния стаж на К. за периода 15.02.1982 г. - 01.09.1988 г., въз основа на представените документи. От своя страна съдът не е съобразил, че съгласно чл. 118, ал. 1 КСО решението на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт е административният акт, който подлежи на обжалване пред административния съд. След като цитирания административен орган не се е произнесъл относно посочения период, то съдът не е следвало да назначава техническа експертиза, нито да излага съображения за неоснователност на жалбата в тази й част. Предвиденият в чл. 117 КСО административен ред за обжалване е абсолютна положителна процесуална предпоставка за съдебното оспорване. Ето защо съдът е следвало да остави без разглеждане жалбата в цитираната й част, да прекрати производството по делото в тази му част и да върне преписката на ръководителя на "ПО" за произнасяне. В посочената му част, съдебният акт страда от порока недопустимост, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 2 АПК, поради което следва да бъде отменен. В останалата му част решението е правилно по изложените в тези мотиви съображения и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 и чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,