Решение № 14703 от 3.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10691/2009 г.

Решение № 14703 от 3.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10691/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ангел Калинов Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалби на "Софийска вода" АД и Комисията за защита на конкуренцията срещу решение № 8038 от 17.06.2009 г. по адм. д. № 15122/2008 г. на Върховния административен съд - седмо отделение, като се иска отмяна на същото в съответните части. Заключението на прокурора е, че касационната жалба на КЗК е основателна, а на "Софийска вода" АД е неоснователна. Върховният административен съд - петчленен състав - втора колегия приема, че касационните жалби са допустими. С касираното решение тричленният състав на седмо отделение на Върховния административен съд е отменил решение № 1003 от 13.11.2008 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-342/2008 г., с което на "Софийска вода" АД за извършено нарушение по чл. 18, т. 5 от Закона за защита на конкуренцията (отм.) е наложена имуществена санкция в частта над размера от 100 000 лв. (сто хиляди лева) до пълния размер от 250 000 лв. (двеста и петдесет хиляди лева) и отхвърлил жалбата на "Софийска вода" АД срещу решение № 1003 от 13.11.2008 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК - 342/2008 г. в останалата част. За да постанови решението си съдът е приел, че КЗК законосъобразно и обосновано е приела, че релевантните за спора обстоятелства - естеството на доставяната услуга - снабдяване с питейна вода, която е жизненонеобходим фактор за нормалното съществуване на гражданите, положението на дружеството на съответния пазар като единствен неин доставчик, нормативно предвидените възможности за реализиране на правата му спрямо неизправните длъжници, сочат, че описаните по-горе действия на предприятието по прекъсване на водоснабдяването на сградите в режим на ЕС, без значение, че има потребители, които са с погасени задължения и без да са предприети ефективни мерки за законосъобразното и целесъобразно уреждане на отношенията с потребителите за изплащане на просрочените парични задължения, правилно и обосновано са квалифицирани от комисията като злоупотреба с господстващо положение в хипотезата на т. 5 на чл. 18 от ЗЗК (отм.) - необосновано прекратяване на дългосрочно установени търговски връзки. При определяне на санкцията, комисията правилно е приела, че нарушението по чл. 18, т. 5 от ЗЗК е тежко, със значителен негативен ефект на релевантния пазар и вреда за потребителите. Не могат да бъдат споделени обаче съображенията, че доколкото са налице и други подобни нарушения, санкцията следва да бъде определена в размер близък до максималния. За установените нарушения на антимонополните разпоредби КЗК разполага с възможността, респ. е санкционирала дружеството и след като настоящето нарушение не е извършено в условията на повторност, няма основание за съобразяването им при определяне на размера на имуществената санкция. Ето защо съдът намира, че размерът на наложената имуществена санкция е завишен. Съобразно релевантните за спора обстоятелства, същата следва да бъде намалена в размер, близък до средния, предвиден в закона, а именно - 100 000 лв. Решение № 1003 от 13.11.2008 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК - 342/2008 г. следва да се отмени в частта, с която за нарушение по чл. 18, т. 5 от ЗЗК (отм.) на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 250 000 лв. за разликата над 100 000 лв., а в останалата част жалбата на "Софийска вода" АД следва да се отхвърли като неоснователна. Жалбата на КЗК в частта за размера на санкцията е основателна. При определянето на размера на имуществената санкция следва да се има предвид, че в конкретния случай се касае за предприятие, което е единствен доставчик на вода за цялата територия на град София. Правилно КЗК е приела, че злоупотребата с господстващо положение, а още в по - голяма степен необосновано прекратяване на дългосрочно установени търговски връзки, е едно от най - тежките нарушения на правилата на конкуренцията. То е особено опасно, когато предприятието, притежаващо икономическа сила, е единствен участник на съответния пазар. Подобно поведение има значителен ефект върху пазара на В и К услуги и това от своя страна изисква налагане на строги наказания, които са в състояние да постигнат своята превантивна функция. Ето защо в тази част решението на тричленния състав следва да се отмени и да се постанови ново, с което да се отхвърли жалбата на "Софийска вода" АД и в тази част - над 100 000 лв. до 250 000 лв. Жалбата на "Софийска вода" АД е неоснователна. За В и К оператора са съществували различни правни възможности да предприеме действия за уреждане на търговските отношения между страните във връзка с изплащане на просрочените парични задължения, които не са били използвани ефективно. В случая водоподаването е било прекъснато за всички членове на етажната собственост, включително за тези с погасени задължения, каквито безспорно има според материалите по преписката. Това противоречи на разпоредбата на чл. 38, ал. 5 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор "Софийска вода" АД. Правилно комисията и тричленният състав на съда са приели, че действията на дружеството по прекъсване на водоснабдяването на сградите ЕС, като мярка за уреждане на облигационните отношения с потребителите, обективира елементите на фактическия състав по чл. 18, т. 5 от ЗЗК (отм.). Ето защо законосъобразното решение в останалата част следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд - петчленен състав - втора колегия