Решение № 433 от 22.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5902/2007 г.

Решение № 433 от 22.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5902/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. к. с., град С., срещу въззивно решение № 144 от 25.07.2007 г. по гр. дело № 876/2006 г. на Софийския апелативен съд. Изложени са твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) Според касатора ищцата не е доказала активната си материалноправна легитимация по иска за заплащане на обезщетение за ползване на съсобствения и имот. Това е така, защото в исковата молба и различните писмени доказателства по делото процесният имот е индивидуализиран по различен начин. Не е доказано, че имотът е ползван за исковия период от ЦКС, тъй като при въвода във владение, извършен от съдебния изпълнител в имота е заварено само трето самонастанило се лице - Т. Х., която е заявила, че живее там без правно основание - без да е собственик и без да има сключен договор за наем с ЦКС. Неправилно претендираното обезщетение за ползване за идеалната част от имота, собственост на ищцата, е определено без да са приспаднати разноските за поддръжка на имота, включително и съответните данъци и такси, тъй като вместо нея те са правени от ЦКС. Ответницата по касационната жалба Е. Д. Я., град С., не е заявила становище. Жалбата е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на касатора и данните по делото, намира следното: Софийският апелативен съд е оставил в сила решение от 23.12.2005 г. по гр. д. № 921/2005 г. на Софийския градски съд в частта, с която Ц. к. с. е осъден да заплати на Е. Д. Я. на основание чл. 59 ЗЗД сумата 31 496.60 лв. - обезщетение за ползване на 1120/8000 идеални части от дворно място, възстановено по ЗВСОНИ, съставляващо парцел **** в кв. 79 по плана на с. К. с площ от 9 200 кв. м. и построената в него двуетажна масивна сграда с обща площ 808 кв. м. за периода 15.12.1999 г. - 31.03.2003 г. Въззивният съд е приел, че със сила на присъдено нещо е установено по отношение на касатора, че ищцата е един от съсобствениците на процесните имоти. Доказано е по делото и ползването на имотите от касатора за исковия период. Правилно въззивният съд е приел, че исковете са основателни. Предпоставките за уважаване на предявения иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД са ищцата да е собственик на процесните имоти и ответникът да ги е ползвал за исковия период без основание. В случая въззивният съд е направил обоснован извод, че ищцата се легитимира като съсобственик на 1120/8000 идеални части от процесните имоти. Правилно е прието, че между страните по делото е установено със сила на присъдено нещо, че ищцата има право на собственост върху имотите и възраженията на ответника в тази насока са преклудирани. Присъденото обезщетение за ползване е именно за имотите - дворно място и двуетажна масивна сграда, за които касаторът е бил осъден да предаде владението на ищцата с влязло в сила съдебно решение.Установено е и от показанията на разпитания по делото свидетел, че за целия исков период имотът се е ползвал от касатора. Въззивният съд е приспаднал сумата от 2 лв., отнасяща се за ползването на имота от третото самонастанило се лице - Т. Х. При ползване без основание разноските за данъци и такси не се приспадат, тъй като това са фискални задължения на собственика. Правилно не са приспаднати разноските за поддръжка на имотите, тъй като по делото не са събрани доказателства такива да са направени от ЦКС. При напълно изяснена фактическа обстановка въззивният съд е направил съответстващи изводи относно релевантните за спора факти. Обжалваното решение е обосновано и е в съответствие с материалния и процесуалния закон и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на IV г.о.